Visit the new FARNET 2014-2020 website

FAQs

Тези отговори са изготвени в отговор на въпросите, зададени от участниците в прилагането на Ос 4 от ЕФР. Тези насоки не заменят основните законови текстове. Представените тук тълкувания не засягат евентуално решение на Комисията или евентуална присъда на Съда на Европейския съюз, който е единственият компетентен орган, компетентен да дава правни становища относно валидността и тълкуването на законите, приети от институциите на Общността.

ОБЩ ПРЕГЛЕД НА ОС 4

Регламентът за ЕФР не посочва ограничения относно това къде да е базиран бенефициентът, подкрепен по линия на Ос 4. Той посочва (член 45, параграф 4), че „Операциите по местната стратегия за развитие се избират от групата и съответстват на мерките, предвидени в член 44“. Но ползите от даден проект, подкрепен от FLAG, трябва да създадат добавена стойност за рибарския район, като допринесат за неговото устойчиво развитие или подобрят качеството на живот в района (член 43).
Като такива, независимо от каквито и да било допълнителни национални правила, бенефициентите по проектите (вносителите на проекти) могат да са базирани извън района, ако техните проекти отговарят на посочените по-горе критерии. Примерите за това могат да включват подкрепа за каналите за дистрибуция за местен улов в близките пазарни градове или проекти за сътрудничество, при които водещият партньор е базиран в друг рибарски район.

Двадесет и една държави-членки ще приложат тази нова приоритетна Ос, като се очаква те да изберат приблизително 200 групи FLAG на своята територия. Финансирането по Ос 4 ще бъде разпределено между избраните групи FLAG за подпомагане прилагането на техните стратегии за местно развитие. Това финансиране ще се използва за подпомагане на проекти, инициирани от самата FLAG, както и на проекти, създадени и приложени от местни участници от публичния, частния, гражданския и доброволния сектор.
Групите FLAG ще бъдат насърчавани да се учат взаимно чрез междурегионално и транснационално сътрудничество и обмен, които ще бъдат подпомагани от Обслужващото звено на Европейската мрежа на рибарските райони FARNET.

Регламентите за всички фондове на ЕС посочват, че трябва да има ясни и прозрачни насоки за предотвратяване на дублиране и двойно финансиране. „демаркационната линия“ между различните фондове е дефинирана за всяка държава в оперативната програма.

Всъщност много от дейностите, планирани по линия на Ос 4, могат принципно да се финансират по други програми като „ЛИДЕР“ или ЕФРР. Основното предимство на Ос 4 произтича от обединяването на редица действия в местна стратегия и мобилизиране на местните участници в партньорство, като тези две дейности трябва да отговарят на специфичните нужди на рибарските райони.  Това е специфичен инструмент и подход за задоволяване на тези нужди и за осигуряване на истинска добавена стойност във въпросните рибарски райони.

Ос 4 на ЕФР подпомага устойчивото развитие на рибарските райони. В частност тя подпомага инициативи, насочени към добавяне на стойност към рибарски продукти, както и мерки за насърчаване икономическото разнообразие, по-специално в сфери като туризъм и отдих, храни и възобновяема енергия, които използват местни ресурси. Тя подпомага и други мерки, насочени към подобряване качеството на живот в райони, засегнати от западащи риболовни дейности, като малки инфраструктурни проекти, опазване на околната среда, обучение и изграждане на капацитет за местни общности.

Съществуват пет основни характеристики, които характеризират подхода, популяризиран по линия на Ос 4:

1.    Местен териториален подход: финансирането се концентрира върху рибарските райони, които имат най-голяма нужда от него, а подпомаганите дейности са разработени така, че да задоволяват различните потребности на тези райони;

2.    Интегрирани стратегии: стратегия за местно развитие гарантира, че предприетите действия се подпомагат взаимно, възползвайки се от уникалните силни страни и възможности на всеки рибарски район и отстранявайки специфичните слаби страни и заплахи;

3.    Участие и партньорство: стратегията мобилизира знанията, енергията и ресурсите на местни участници от публичния, частния, гражданския и доброволния сектор, които заедно образуват рибарската група (FLAG). Групата FLAG подпомага вземането на решения за стратегически приоритети и използването на ресурси на местно ниво за прилагане на стратегията;

4.    Местни иновации: стратегията се стреми да използва нови пазари, нови продукти и нови начини за работа в рибарския и други местни сектори;

5.    Създаване на мрежи и сътрудничество: рибарските райони и общности се учат взаимно и намират съюзници за укрепване на позициите си в глобалната икономика.

 


[1] Тези отговори са изготвени в отговор на въпросите, зададени от участниците в прилагането на Ос 4 от ЕФР. Тези насоки не заменят основните законови текстове. Представените тук тълкувания не засягат евентуално решение на Комисията или евентуална присъда на Европейския съд, който е единственият компетентен орган, способен да дава правни становища относно валидността и тълкуването на законите, приети от институциите на Общността.

Европейската комисия признава, че тези сложни и бързоразвиващи се проблеми, които засягат рибарските райони и общности, не могат да се решат чрез собствени традиционни политики и инструменти. Счита се, че поради разнообразието на рибарските райони и техните проблеми помощта трябва да е насочена към интегриран подход за местно развитие, фокусиран върху териториална стратегия и адаптиран към местната ситуация. Следователно по линия на Ос 4 разработването и прилагането на стратегията за местно развитие е възможно най-децентрализирано, като се предпочита участието на частни лица на място и използване на подход „отдолу нагоре“.

Крайбрежните райони съставляват 40 % от територията на ЕС и в тях живее 43 % от населението му. Те включват някои от най-конкурентноспособните центрове за икономически растеж в Европа, както и търсени места за нови почивни и жилищни проекти. Тези дейности оказват огромно негативно влияние върху околната среда и традиционните дейности като риболов.

По-отдалечените крайбрежни и други райони (включително езера, изкуствени езера и речни естуари), които зависят до голяма степен от риболова, също са изправени пред значителни предизвикателства. Преструктурирането на сектор рибарство и аквакултури, развитието на световните пазари, намаляващите рибни ресурси и необходимостта от използване на природните ресурси и околната среда по устойчив начин оказват все по-голямо влияние върху жизнеспособността на общностите в тези райони.

ПОДХОДЯЩИ БЮДЖЕТИ ЗА ОС 4

Да. Голяма част от най-уязвимите рибарски райони страдат от липса на физически, човешки и социален капитал, необходим за привличане на частни инвеститори. В тези случаи инициативите на гражданското общество, които са по-скоро съссоциален и екологичен характер, могат да изпълнят ролята на важни движещи сили за по-дълготрайна промяна, като направят районите по-малко зависими от държавни субсидии. Обикновено този тип дейности намират място в стратегията, свързана с рибарските райони, и трябва да се подкрепят.



Съществуват рискове, свързани с бюджети, които са прекомерно големи за размера на района, неговия опит в местното развитие и степента на готовност на местните проекти. Необходимостта от фиксиране на бюджета и разходите може да окаже влияние върху различните типове проекти, лицата, работещи за популяризиране на проектите и бенефициентите. Ако бюджетът е прекалено голям, съществува сериозен риск, при който за да се постигнат бюджетните цели, ресурсите да бъдат препращани към по-широкомащабни публични инфраструктурни проекти, които са слабо свързани със стратегията за Ос 4.

Особено важен фактор тук е, че проектите „отдолу нагоре“, които формират местна стратегия за развитие, обикновено изискват време за доразвиване. Това се отнася особено за частните проекти и проектите за общините и местните общности, които, според Регламента за ЕФР (член 45.4), се очаква да обхванат по-голямата част от операциите.

Следователно при етапа на подбор един от критериите за оценка на стратегиите на рибарските групи трябва да бъде предвидените дейности и ресурси да са реалистични и пропорционални на нуждите и капацитета на района, който ще ги усвои, в частност по отношение на възможността за получаване на минималното частно съфинансиране, необходимо за определени проекти.

Държавите-членки, които са разпределили малки бюджети за рибарските групи и не могат да ги увеличат по горепосочените начини, могат да проучат следните алтернативи за намаляване на негативните последици:

  • първо, стратегията за Ос 4 може да се разработи и приложи така, че да формира част от по-широка интегрирана стратегия за територията, която се финансира от различни източници. Тези средства може да включват различни национални ресурси, другите оси, свързани с ЕФР, „ЛИДЕР“ и ЕФГЗ, ЕФРР и ЕСФ. В някои случаи Ос 4 може да акцентира върху информационно-организационните мерки и човешките ресурси, използвани за генериране на идеи и проекти, които могат да прераснат във финансиране извън оста.
  • на второ място, рибарските групи могат да пожелаят да споделят човешки ресурси, услуги и съоръжения на съществуващи местни организации с опит (особено, но не само, групи по „Лидер“), като по този начин постигат икономии от мащаба.

Но и двата подхода крият риск, при който има опасност специфичната добавена стойност на Ос 4 да се намали и да се усвои за стратегии и организации, които не са достатъчно заинтересовани по отношение на рибарските райони и общества. Държавите-членки, използващи този подход, трябва да демонстрират, че са осигурили подходящи защитни мерки и условия, за да се гарантира, че това няма да се случи.

Във връзка с това Европейската комисия препоръчва на държавите-членки да редуцират броя на предвидените рибарски групи или да пренасочат допълнителни средства към Ос 4, за да се гарантира, че бюджетите, отпуснати за всяка група, са достатъчни за финансиране на жизнена местна стратегия за развитие. По-високото национално съфинансиране също може да бъде отговор на тези ограничения.

За осъществяването на всяка местна стратегия е необходима организация, която да управлява и прилага свързаните с нея дейности. За да бъде ефективна, тази организация се нуждае от силен административен и финансов капацитет. Като общо правило, Регламентът за ЕФР ограничава частта от бюджета, която дадена рибарска група може да изразходва за администрация, до 10 % от общия публичен бюджет, отпуснат на групата (член 44.5). Тази част трудно може да се редуцира, тъй като има голям брой важни или фиксирани разходи за човешки ресурси и финансови разходи, свързани с осъществяването на стратегии, които са общи за всички групи.

Вследствие на това, има вероятност при много малки бюджети административните разходи да не съответстват на наличния ресурс. Рибарските групи, които разполагат с много малък бюджет, няма да могат да си позволят човешките ресурси, необходими за ефективна администрация, като не споменаваме стратегическите функции на по-високо ниво, като общностно развитие, бизнес консултации или обучение. В този случай ще бъде важно да се осъществи сътрудничество с друг съществуващ местен орган (група по „Лидер“, агенция за регионално развитие и т.н.), за да се подели товара на административните разходи и да се извлече полза от опита на този орган (вижте по-долу). Ако това не е възможно, границата от 10 % при всички случаи може да се надвиши, стига това да е посочено в оперативната програма.

Регламентът за ЕФР не определя минимален бюджет за рибарските групи, свързани с ос 4. Въпреки това той споменава, че рибарските райони трябва да разполагат с „достатъчна критична маса по отношение на човешки, финансов и икономически ресурс, за да осигури жизненост на местната стратегия за развитие“ (член 45.3). Тази местна стратегия за развитие трябва да се основава на взаимодействие между участници, сектори и операции и да е нещо повече от „елементарен сбор от операции или съпоставка на секторни мерки“ (Регламент за прилагането на Регламента за ЕФР, член 24). С други думи целта на Ос 4 е прилагане на оригинална и интегрирана местна стратегия за развитие, а не на единичен проект или група проекти в който и да било сектор, включително рибарството, нито съвкупност от индивидуални проекти от различни сектори.
Опитът с подобни програми като „ЛИДЕР“ показва, че осъществяването на такава стратегия се постига трудно с общ публичен бюджет, предоставен на дадена група, възлизащ на по-малко от 2 милиона евро за целия програмен период (ЕФР и национално съфинансиране). Ако финансирането падне под 1 милион евро, рибарските групи може да открият, че дейностите им са ограничени основно до информационно-организационни мерки или мерки за покриване на основните разходи и пилотни проекти в ограничен брой сфери.

Регламентът ясно посочва, че повечето операции трябва да се ръководят от частния сектор. Това означава, че над 50 % от проектите, подпомагани от FLAG, трябва да се разпределят между представители на частния сектор, действащи като ръководители на проект, но това не означава, че по-голямата част от бюджета идва от частния сектор. На практика това изисква над половината от договорите за субсидии да се подпишат от представители на частния сектор (включително на НПО/гражданския сектор).

Ос 4 има за цел да стимулира инициативите „отдолу-нагоре“ от частния сектор и да привлече възможно най-голямо частно финансиране. Следователно начините за увеличаване на финансовите вноски от частния сектор трябва да се проучват и насърчават. Това може да се извърши например чрез използване на ангажимента на местните частни инвеститори за подпомагане финансирането на местната стратегия като критерий за подбор на FLAG.



ПО КАКЪВ НАЧИН СЕ ИЗБИРАТ РИБАРСКИТЕ РАЙОНИ

Съществува риск предварителният избор на райони да намали способността на групите FLAGs да адаптират своите райони и стратегии към местните условия. Въпреки това, важно е да се погледне реалистично и да се гарантира, че районите имат достатъчна критична маса, както и че стратегията има достатъчни ресурси за постигане на целите.

Този проблем може да се разреши, като се определят ориентировъчно приоритетните видове подходящи райони, а след това се даде възможност на групата FLAG да адаптира границите на района в резултат на анализа „отдолу нагоре“ и разработваната стратегия.

Не, географската непрекъснатост не е задължителна, но трябва да има съгласуваност между различните части, съставящи рибарската група. Това може да се дефинира по отношение на тяхното общо участие в определени дейности, определени общи заплахи или възможности, а не непременно по отношение на физическа непрекъснатост.

Например, опитът от „ЛИДЕР“ показва, че липсата на непрекъснатост може прекомерно да затрудни развитието и осигуряването на ефективна стратегия и партньорство. Независимо че географската непрекъснатост не е задължителна, тя може да бъде ключов определящ фактор за успех.

Териториите, обхванати от рибарските групи, могат също да включват съществуващите общински, областни или регионални административни граници. Това може да улесни дефинирането на районите, които притежават критична маса и са тясно обвързани в икономическо, социално или физическо отношение. Въпреки това дадената рибарска група още веднъж трябва да вземе предвид тези предимства по отношение на допълнителното усложняване, което може да се появи при работа с многобройните административни органи.

Регламентът за ЕФР позволява значителна гъвкавост както по отношение на размера, така и по отношение на дефиницията на рибарските райони. Той гласи, че „районите трябва да бъдат ограничени по размер и, като общо правило, по-малки от ниво 3 по NUTS“ (член 43.3).  Освен това, „Приоритетните райони трябва да се характеризират с ниска гъстота на населението, със западащи риболовни дейности или с малки рибарски общности“ (член 43.4).

В тези граници не съществува „универсално правило“ и държавите-членки са натоварени с отговорността да вземат решения за най-подходящите райони. Важно е да се отбележи, че регламентът по-нататък посочва, че „Територията, която една група покрива, следва да бъде тясно обвързана и да има достатъчна критична маса по отношение на човешки, финансов и икономически ресурс, за да осигури жизненост на местната стратегия за развитие“ (член 45.3).

С други думи размерът на района и неговите граници трябва да отговарят на целите на стратегията, разработена от партньорството на местно равнище; размерът не трябва да бъде толкова голям, че да намали влиянието на Ос 4, нито толкова малък, че да лиши района от жизненост.

Регламентът за ЕФР дава на държавите-членки значителна свобода за избор на най-добрия подход за съответната държава. Но избраният подход трябва да отговаря на изискванията на член 43.3 и член 43.4 от Регламента за ЕФР, в които са изложени критериите за рибарските райони по Ос 4. Член 22 от Регламента за прилагане на Регламента за ЕФР обаче посочва също така, че процедурите и критериите за избор на рибарски райони трябва да се опишат в Оперативните програми. Подобни критерии трябва да позволяват обективен и прозрачен избор на райони.

Възприетият подход се различава в различните части на ЕС, но във всички случаи се прилагат общите условия на Регламента за ЕФР:

  • Някои държави прилагат допълнителни критерии, за да изберат предварително специфичните видове подходящи райони, които са най-нуждаещи се, преди да стартират процедурата за подбор на групи FLAG,
  • докато други прилагат само критериите на ЕФР, като някои от тях имат напълно открита процедура, при която всички райони в дадена държава са подходящи за участие, а самите групи FLAG установяват границите на своята област на интервенция.

Всички подходи имат както положителни, така и отрицателни страни. Например, ако районите от цялата държава или крайбрежен регион отговарят на критериите за участие, то самите групи могат да предлагат райони, които отговарят на подхода „отдолу нагоре“ и които могат да постигнат по-голяма съгласуваност в икономическо, социално или географско отношение. Въпреки това съществува реален риск прекалено много райони да бъдат избрани или районите да са прекалено големи, а бюджетът по Ос 4 да се намали. Тук набелязването на приоритетни райони може да допринесе за избягване на излишно усилие от страна на бъдещите групи, за които няма да достигне бюджет. То също спомага за избягване на това политическият натиск от прекалено големия брой групи да доведе до прекомерно раздробяване на бюджета. Ето защо много държави избират тази опция.

КАК ДА ИЗГРАДИМ ЕФЕКТИВНИ ПАРТНЬОРСТВА

 

Член 45 от Регламента за ЕФР посочва, че Ос 4 се прилага от „местни единици или групи (групата), представляващи публичноправни или частни партньори от различните местни социални или икономически сектори…“. Въпреки че се подразбира, че повечето партньори на групата ще бъдат базирани в рибарския район, някои местни социални и икономически сектори могат да бъдат представени от организация, намираща се извън района на FLAG. Такъв може да бъде случаят с някои местни риболовни асоциации, сдружения за поправяне на мрежи или сдружения на жените, например, чиито членове са активни не само в района на FLAG, но и в съседните територии. В резултат на това, въпреки че седалището може да бъде извън района на FLAG, тяхното членство в групата все пак може да се счита за уместно и дори от съществено значение. Същото може да е валидно и за близките изследователски центрове, чиято работа засяга района, или за някои публични участници, чийто обхват на намеса включва, но може да се простира и отвъд, територията на FLAG. Така както се изисква от всички техни членове, групите трябва да бъдат в състояние да обосноват приноса на всеки един член за партньорството. Съставът на партньорството, както и местната стратегия за развитие, се взема предвид от управляващия орган при подбора на групите.

Регламентът за прилагане на Регламента за ЕФР посочва, че „партньорството обхваща, включително що се касае до процеса на вземане на решения, представители на сектора на рибарството и други засегнати социално-икономически сектори на местно ниво“ (Член 23). Не е посочен точен брой по отношение на представителите на различните заинтересовани лица в партньорствата, тъй като според философията на Ос 4 съставът на партньорството трябва да е съобразен с местните условия. Не съществува „универсално“ решение. Това зависи от специфичните условия на района. Все пак членовете трябва да имат достъп до подходящ административен и финансов капацитет за управление на помощта и трябва да гарантират, че операциите се извършват успешно. Въпреки това, следните водещи принципи могат да се извлекат от Регламента:

  • На първо място, Регламентът посочва, че повече от половината операции трябва да се ръководят от частния сектор. Този ангажимент трябва по възможност да бъде отразен в състава на партньорството. Следователно, въпреки че органите от местните общини и обществения сектор играят централна роля в партньорството, те не трябва да бъдат в доминираща позиция. Представителите на частния сектор (включително представителите на рибарския сектор) и организациите на гражданското общество трябва да са равнопоставени спрямо обществения сектор. 
  • На второ място, представителите на рибарския сектор са задължителен и, в много случаи, водещ елемент от партньорството. Въпреки това, основната задача на партньорството е да изгражда местни сдружения и да осигурява подкрепа за общите цели, като решенията се взимат на базата на реални преговори между партньорите. Следователно, златно правило е, че дадена група от заинтересовани лица не трябва да има повече от 50% от гласовете. При възможност съставът на партньорството трябва да отразява социално-икономическата среда на рибарския район.

Системата за вземане на решения, прилагана от рибарските групи, ще варира според условията на национално и местно ниво. Някои организации прилагат системи, базирани на „един член — един глас“ и/или държат на единодушието. В други, гласовете са пропорционални на значимостта на партньорите в общността, като мажоритарното гласуване се използва повече.

За местната общност е важно да се увери, че системата е честна, прозрачна и ефективна, както и че съществуват предпазни мерки, предотвратяващи незаконно политическо, финансово и лично влияние.

Друг въпрос, изискващ ясна дефиниция, е разпределението на отговорностите между избраните партньори и персонала на пълен работен ден. Нормалният подход е персоналът да бъде отговорен за оценяването на проекта (гарантирайки неговата техническа компетентност, пригодност, реализъм и др.), а партньорите да бъдат отговорни за вземането на решения на базата на препоръките, отправени от техническия екип.

Рибарските групи трябва да установят ясни, прозрачни и обективни критерии, както и устойчиви процедури за подбор на местни проекти. Като цяло, избраните проекти трябва да служат като примери, които мобилизират местни участници да поемат допълнителни инициативи и, на свой ред, да допринесат за местната стратегия. Това ще се случи само, ако местните участници видят, че проектите са избрани на базата на устойчива и справедлива процедура, която е била обсъдена и съгласувана от представляващите ги партньори. Процедурата и критериите за подбор трябва да бъдат публично достъпни.

Точните процедури и критерии ще варират значително според условията на национално и местно ниво и според естеството на проектите. Някои стратегически или колективни проекти (например морски музей) могат да бъдат инициирани и прилагани от самата рибарска група. В други случаи рибарската група ще издава периодични или отворени покани за отправяне на предложения от потенциални местни бенефициенти.

Според регламента отговорността, делегирана от управляващите органи на рибарските групи, предвижда следното:

a) рибарските групи „предлагат и осъществяват интегрирана местна стратегия за развитие, основана на подхода „отдолу нагоре“ (член 45.2) и
б) „операциите по местната стратегия за развитие се избират от групата“ (член 45.4).

Докато управляващият орган трябва да одобри стратегията и да провери пригодността на местните операции, отговорността за поемане на инициативата за двете дейности е изцяло на местно ниво.

Докато тези основни принципи се спазват, държавите-членки ще бъдат достатъчно гъвкави по отношение на делегирането на други функции. Например, от една страна, някои държави-членки прехвърлят средствата за Ос 4 директно към групите, които са отговорни за сертифицирането и плащането на бенефициентите. От друга страна, средствата, както и функциите, свързани със сертифициране и плащане, могат да се запазят на национално, регионално или областно ниво.
Решението относно това кои точно функции да бъдат делегирани зависи от административния капацитет на местните партньори в рибарските групи и от скоростта и ефективността на по-високите нива на администрацията при осигуряване на заплащането на крайните бенефициенти. Те варират значително в различните държави. Ако дадена държава-членка делегира повече функции на рибарските групи, тя трябва да се увери, че те притежават необходимите човешки и финансови ресурси за изпълнението на тези функции. Ако, от друга страна, заплащането на бенефициентите се изпълни от друга правна структура (например национална или регионална агенция), системите за проверка на пригодността трябва да бъдат опростени, за да се избегне дублиране на контрола.

Правната структура на рибарските групи може да варира значително в зависимост от административната традиция и законодателната рамка в отделните държави. В някои държави рибарските групи са граждански сдружения, а в други те са частни или публични дружества с идеална цел. На други места рибарските групи не представляват отделно юридическо лице, а са част от съществуващи организации за местно развитие, но със стратегия, структура за вземане на решения и

счетоводство за Ос 4, ясно отделени от другите дейности.
Независимо кой подход е избран в дадена държава, важно е да се гарантира, че рибарската група разполага с квалифициран персонал и системи за управление, необходими за осигуряване на ефективно финансово и административно управление. Член 23.2 от Регламента за прилагане на ЕФР посочва два начина за постигане на това. Единият начин е да се избере опитен партньор за административен и финансов ръководител, оказващ подкрепа при управлението на рибарската група. Вторият е да се учреди отделна правна структура, която да гарантира, че има общ административен капацитет за управление на проекта.

И в двата случая рибарските групи трябва да запазят гъвкавостта, необходима за адаптиране на стратегията към местните условия. Един от основните елементи за успеха на Ос 4 са партньорствата, които, в сравнение с по-традиционните методи, трябва да са в състояние да реагират по-бързо и по-ефективно на местните нужди. Ако рибарската група просто премине на друго ниво в административната йерархия, голяма част от добавената стойност се губи, а целият подход се подлага на съмнение.

СТРАТЕГИИ

По принцип, не. Отделните операции или дейности, финансирани по Ос 4, трябва да бъдат подбрани от рибарската група въз основа на открити и прозрачни процедури и критерии за подбор. Жителите на местните рибарски райони трябва да имат равни възможности за кандидатстване след одобряването на стратегията. Във фазата на планиране на стратегията обсъждането на примерите и типовете проекти е нормално, но отделни проекти не трябва да се подбират предварително преди рибарската група да е била одобрена.

Изключение от това общо правило е случаят, когато рибарската група предлага определени стратегически колективни проекти в рамките на общата стратегия за преследване на целите; всъщност те се одобряват заедно със самата стратегия.

Поради липсата на опит на много от участниците в Ос 4 в областта на интегрираното местно териториално развитие, използването на национална техническа помощ (Ос 5) е не само желателно, но всъщност, основополагащо за успеха. Комисията силно препоръчва техническата помощ за Ос 4 да се използва възможно най-бързо на национално или регионално ниво. Например тя може да се използва за пряко предоставяне на експертна помощ за изграждане на капацитет, като всъщност съставлява пряка помощ за развитието на партньорство, ангажираност на обществото и стратегии на района.

В държави със сравнително голям брой групи техническата помощ трябва да се използва за предоставяне на ресурси за мрежата от рибарски групи по Ос 4, която си сътрудничи с Обслужващото звено на Европейската мрежа на рибарските райони FARNET. Това е посочено в оперативните програми и следва да се приложи своевременно.

Изготвянето на стратегии от рибарските групи и процесите, включени в тяхното разработване, трябва да се разглеждат като важен принос на Ос 4. Истинската им стойност се дължи не толкова на техническите страни на стратегията, а на факта, че те са обсъждани и разработвани по метода „отдолу нагоре“ с участието на всички основни заинтересовани страни в района от самото начало.

Стратегиите трябва да се разглеждат не като формалност за получаване на ограничено финансиране, а по-скоро като основа за устойчив процес на местно развитие, който се простира извън програмния период по отношение на време и обхват. В този смисъл една от най-ценните инвестиции, които Ос 4 може да реализира, е обучението на общността и изграждането на способността за действие.  

Държавите-членки по принцип следват два основни типа процеси за изграждане на капацитет. Тези, които притежават добре разработена мрежа от опитни участници в местното развитие, често стартират едноетапна покана за отправяне на предложения за райони, групи и стратегии. Подкрепата за този съществуващ капацитет се предоставя чрез информационни срещи, кампании, интернет страници, разяснителни ръководства, сесии за обучение и експертна помощ на местно ниво. Франция е пример за този тип подход (ПРЕПРАТКА към семинара в Марсилия)

Много страни с по-малък опит в интегрираните местни стратегии за развитие предпочитат да организират процес на двуетапен подбор. Това включва списък с потенциални райони и/или групи, които са подбрани предварително въз основа на сравнително опростена покана за изразяване на интерес. След това подбраните по този начин групи се възползват от предоставянето на програма за обучение, напътствия и експертна помощ за подпомагане изграждането на партньорството и разработването на стратегията. Естония е пример за този тип подход (ПРЕПРАТКА към семинара в Парну).

В Регламента за ЕФР терминът „критична маса“ се отнася за територията, обхваната от дадена рибарска група. Тя трябва „да бъде тясно обвързана и да има достатъчна критична маса по отношение на човешки, финансов и икономически ресурс, за да осигури жизненост на местната стратегия за развитие“ (член 45.3).

С други думи критичната маса касае предимно връзката между размера на района (по отношение на физически и икономически характеристики и население) и ресурсите, налични за рибарската група по Ос 4 (както финансови, така и човешки). Основното изискване е районът и ресурсите, налични по Ос 4, да бъдат достатъчни, за да осигурят жизнена местна стратегия за развитие. Трябва да има достатъчно „критична маса“ за реалистично постигане на целите, предложени в стратегията.

Ако районът е прекалено малък, вероятно ще бъде трудно да се намерят частни ресурси, човешки капитал и опит за прилагането на стратегията. От друга страна, ако районът е прекалено голям, вероятно влиянието на Ос 4 ще бъде незначително по отношение на проблемите на района.

ELIGIBILITY

Член 55, параграф 2 от Регламент № 1198/2006 за Европейския фонд за рибарство гласи, че приносите в натура, амортизационните разходи и режийните могат да се считат като разходи, платени от бенефициентите, при условие, че това е разрешено според правилата за допустимост на национално ниво.

Бенефициентите по линия на Ос 4 обикновено са местни участници, много от които (включително самите групи FLAG) може да имат ограничен достъп до финансиране. Това може да се дължи на техния малък мащаб, естеството на организацията, към която принадлежат, специфичните нужди, които техният проект се стреми да задоволи, или други изисквания или ангажименти по отношение на техните финансови ресурси. Финансовата криза постави сериозни ограничения спрямо много източници за финансиране и това възпрепятства достъпа до финансиране на много вносители на проекти. В случаите, когато от вносителите на проекти се изисква да осигурят определени средства — „собствено (съ-)финансиране“ — за проекти, финансирани по линия на Ос 4, те могат да не разполагат с капацитет да предоставят целия този принос в брой (т.е. разходи, които могат да се документират).

Едно от възможните решения за бенефициентите по линия на Ос 4 е, че Управляващите органи позволяват част от собствения им принос да бъде предоставен под формата на принос в натура. Под принос в натура имаме предвид, че трета страна поставя физически продукт/материално имущество или услуга на разположение на бенефициента безплатно. Следователно приносът в натура не генерира разходи за бенефициента и не се регистрира в счетоводството му. Трябва да се има предвид, че използването на платен персонал от страна на бенефициента не представлява принос в натура, тъй като заплатите на тези служители се включват като разход за бенефициента.
Член 55, параграф 2 от Регламента за ЕФР изисква да се спазят следните условия за приносите в натура:
-    сумата на разходите се доказва чрез счетоводни документи, имащи доказателствена стойност, еквивалентна на фактури; и
-    подобен принос не генерира нетна финансова полза за бенефициента (срещу принос в натура не може да се изтеглят пари в брой); това означава например, че даден проект с общ бюджет от 100 евро, от които 60 евро са предоставени в натура, с интензитет на помощта от 50 %, няма да получи 50 евро, а само 40 евро публичен принос.

Трябва също така да се има предвид, че според правилата за прилагане на Финансовия регламент  (член 172), ако физическият продукт/недвижимото имущество представлява разход, подкрепен от трета страна, стойността на приноса в натура не трябва да надхвърля фактически извършените разходи, подкрепени от счетоводни документи на третата страна; ако физическият продукт/недвижимото имущество не представлява разход за третата страна, стойността на приноса в натура не трябва да надхвърля общоприетите разходи на съответния пазар (например за доброволци). Освен това стойността на такъв принос трябва да се фиксира в момента на одобрение на безвъзмездната помощ и не трябва да се преоценява на по-късен етап. И накрая, това изключва приносите под формата на недвижим имот (например предоставяне на офис площ) да се считат за допустими разходи.

Препоръчва се програмните органи да дадат на бенефициентите ясни и точни насоки, които да уточняват видовете разходи, които може да се счетат за приноси в натура, гореспоменатите ограничения за такива приноси, приемливите бази за доказване и изисквания формат за отчитане на тези разходи от бенефициентите и/или групите FLAG, както и ограниченията по отношение на максималния размер на приноса в натура, които ръководните органи на програмата могат да решат да поставят.

Тези насоки трябва по-специално да изискват следното:
-    бенефициентът да демонстрира защо е обосновано и подходящо да представи принос в натура, защо този принос е определено допълнителен и защо той генерира реални ползи за проекта, които не биха могли да бъдат получени по друг начин;
-    изчисляването на стойността на приноса в натура да е напълно обосновано в заявлението/бюджета на проекта;
-    окончателният размер на безвъзмездната помощ зависи от това дали бенефициентът ще представи доказателства за това дали декларираният принос в натура действително е бил направен (в зависимост от характера на приноса това може да включва ведомости, които показват приноса от работата на доброволни начала, фактури или отчети за разходи на трети страни, снимки от събития, показващи наличното оборудване и др.).

Чл. 40.2 от Регламента за ЕФР 1198/2006 гласи, че „операциите не трябва да … указват конкретни страни или географски райони, освен в случаите на продукти, признати по условията на Регламент (ЕО) № 510/2006 …“. Това означава, че ако местният продукт не е получил защитено географско указание (ЗГУ) или защитено наименование за произход (ЗНП), ЕФР не може да се използва за финансиране на дейностите за популяризиране, указващи географския произход на продукта.

Въпреки това, ЕФР може да подпомага разработването на такива официални обозначения. ЕФР също може да подпомага разработването и популяризирането на местните продукти, при условие че не финансира дейностите, които пряко засягат дизайна или използването на специфично географско указание. Например, ЕФР може да подпомага проучванията, необходими за изготвянето на харти за качество, подобрения в производството или представяне на продукти, проучвания на пазара и т.н.

Необходимо е да се отбележи, че посочването на името на вносителя на проекта е разрешено, при условие че това се извършва единствено с цел идентифициране на лицето, отговорно за проекта. Освен това, споменаването на зоната на улова за определени продукти е задължително и се изисква от пазарното законодателство на ЕС (Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета).

Проучвания могат да се финансират по линия на Ос 4, ако те са съобразени с местната стратегия за развитие и действително са свързани с или са чат от даден проект в рамките на стратегията.

Има две възможности: Ако органът за вземане на решения на групата FLAG реши да подкрепи дадено проучване, то се превръща в специфичен проект по Ос 4 и може да се поеме от един от партньорите или от трето лице. Ако персоналът на групата FLAG поеме проучването, то ще бъде финансирано от текущите разходи на групата.

Ако дадено проучване представлява интерес за оперативната програма като цяло, то може да се финансира по линия на Ос 5 (техническа помощ за държавите-членки).

Във връзка с Член 44, параграф 1, буква и) всички мерки, подкрепени по тази точка, могат да се изпълняват само като част от местната стратегия за развитие, т.е. от групите. Следователно, операциите, касаещи създаването на отделна местна група и стратегия (например, административните разходи за създаване на групата или разходите за експерти, които да помогнат при съставяне на стратегията), са допустими по Ос 4. Въпреки това, само разходите на онези групи, които са окончателно избрани, ще се приемат за допустими по линия на Ос 4 като част от стратегията за местно развитие.

Държавите-членки могат също да предоставят помощ за придобиване на умения и подготовка на стратегиите чрез използване на отделна мярка по Ос 5. По същия начин може да се осигури помощ и за по-мащабни дейности за повишаване на осведомеността, конференции, координатори и т.н. Тази помощ трябва да бъде достъпна за всички заинтересовани райони посредством прозрачна процедура.

ФИНАНСИРАНЕ И АДМИНИСТРАЦИЯ

Въведение и дефиниция

Конфликт на интереси възниква в случаите, в които безпристрастността или обективността на лице, участващо по какъвто и да било начин във вземането на решения, влияещо върху вземането на решения или извършващо подготвителни действия, водещи до вземане на решения, са изложени на риск поради собствените му интереси или каквито и да било общи интереси с кандидат[1]. Съществува потенциален риск от възникване на конфликт на интереси в рамките на рибарска група FLAG, в която методът зависи от партньорства, съставени от заинтересовани местни участници, и от вземане на решения на местно ниво относно използването на ресурси за определени местни нужди. Финансовият регламент посочва, че действията, които се предприемат при появата на риск от конфликт на интереси, трябва да доведат до изключване на въпросното лице от процеса. Следователно, рибарските групи FLAG трябва да познават, планират, проектират и използват надеждни и прозрачни процедури за управление и записване на своите процеси за вземане на решения и по този начин да избягват появата на всякакви реални конфликти на интереси.

 

Приложение за местните инициативни рибарски групи

Рисковете от възникване на конфликти на интереси при вземането на решения от рибарските групи FLAG са посочени в специалния доклад на Европейската сметна палата[2] относно прилагането на „Лидер“. Палатата е установила, че „предвид местния характер на местните инициативни групи, един от най-големите рискове за ефективността, добавената стойност на програмите по „Лидер“ и репутацията на ЕС е възникването на конфликт на интереси, при който вносителят на проекта може да повлияе на решението за избор на проекта в своя полза. Рискът е по-голям при онези местни инициативни групи, които не разполагат с прозрачни, обективни и надлежно документирани процедури“.

Палатата подчертава необходимостта от прилагане и документиране на надеждни процедури за удостоверяване и записване на процесите по подбор на проекти и вземане на решения, които да демонстрират, че местните инициативни групи „взимат обективни решения, без да бъдат в конфликт на интереси“.

Следователно, е много важно рибарските групи FLAG да избягват такива сценарии и да определят не само начина, по който трябва да се взимат решенията, но и начините, по които този процес трябва да бъде надеждно и прозрачно удостоверен и записан. Това е изключително важно в случаите, в които вносителят на проекта е партньор на рибарската група FLAG.

Процедури при конфликт на интереси

Процедурите за подбор на проекти трябва да определят процеса на вземане на решения и критериите за вземане на решения, които ще се прилагат. Те трябва ясно да посочват последователността на събитията и участниците на всеки етап от процеса. Това може да се представи ясно с помощта на диаграма.

Подходящото разделяне на отговорностите трябва да се запази между различните елементи на процеса, за да се гарантира прозрачност при вземането на решения и да се избегне потенциален конфликт на интереси. Следователно рибарските групи FLAG трябва да опишат своята процедура за избягване на конфликти на интереси, като тя трябва да съответства на разпоредбите на Регламент на Съвета № 996/2012, член 57.

В общи линии, като минимум, трябва да се спазват следните принципи:

- представянето на проекти от членове на рибарската група FLAG трябва да се извършва, само когато това е в интересите на територията и осъществяването на местната стратегия за развитие, както и когато участието на партньора е от съществено значение за жизнеспособността или успеха на проекта;
- лицата, участващи в разработването на проекта, не трябва да участват по какъвто и да било начин в подбора на проекти;
- персоналът трябва да извършва единствено технически оценки или да предлага технически консултации във връзка с проекта;
- всяко лице, участващо в оценката или в подбора на проекти, което има интерес към даден проект (според дефиницията в регламента), трябва да декларира този интерес и да се оттегли от всякакво участие в разглеждането на проекта от рибарската група FLAG, както и от процеса на вземане на решения в съответствие с процедурата на рибарската група FLAG за избягване на конфликти на интереси; и
- трябва да се изготви регистър на интересите на членовете на рибарската група FLAG, в който трябва да бъде посочен характерът на всяка връзка между член на комитета по подбор и всеки проект или кандидат.

Препоръчва се да се прилага „подходът на четирите очи“, при който всяко решение се разглежда отделно от най-малко двама души.

Участие на управляващия орган

Когато рибарските групи FLAG не са сигурни дали даден проект представлява риск от конфликт на интереси, те могат да потърсят мнението на управляващия орган. Отговорността за гарантиране на избягването на такъв конфликт се поема единствено от рибарската група FLAG.



[1] Член 57 от РЕГЛАМЕНТ (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 25 октомври 2012 г.

[2] Специален доклад № 5/2010 на ЕСП — Прилагане на подхода „Лидер“ в областта на развитието на селските райони

Съгласно член 44.5 от Регламента за ЕФР текущите разходи за групите обикновено не могат да надвишават 10 % от общия бюджет, определен за рибарския район, но „чрез дерогация, държавите членки могат да вземат решение да надвишат този праг за всеки конкретен случай, и то по-специално, ако групите не могат да бъдат създадени на основата на съществуващи организации с опит.“

Въпреки това условията, регламентиращи кога FLAG може да надвиши прага от 10 %, трябва да бъдат посочени в Оперативната програма (ако е необходимо, след съответно изменение на ОП) съгласно точка 6 от Приложение I към Регламента за прилагане на ЕФР (ЕО) № 498/2007. Освен това се очаква държавата членка да определи максимален праг за текущи разходи (например 25 %).

Примерите за условия, при които държава членка може да реши, че е необходимо да позволи на FLAG да надвиши ограничението от 10 % за текущи разходи, включват:
• Ако FLAG не е създадена на основата на съществуваща структура (вж. член 44.5) и по този начин текущите разходи не могат да се споделят с други програми, като например „Лидер“.
• Ако FLAG има сравнително малък бюджет, то 10 % за текущи разходи са недостатъчни за управлението на FLAG.
• Ако се очаква FLAG да продължи да съществува през следващия период, а държавата членка е предвидила само текущи разходи до края на 2013 г. Дефицитът във финансирането между настоящия програмен период и периода 2014—2020 г. трябва да се избягва, за да се гарантира, че местният капацитет няма да се загуби. Увеличение на прага от 10 % би им позволило да платят текущите разходи на FLAG след края на 2013 г.

Трябва да се отбележи, че прагът от 10 % се отнася само за текущи разходи. Разходите за съживяване, като например дейности за изграждане на капацитет и други дейности за подпомагане на потенциалните бенефициенти при развитието на техните дейности, не се считат за текущи разходи и, следователно, не се ограничават от същия праг.

В член 44, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 за Европейския фонд за рибарство са посочени различните видове мерки, за които може да се отпусне помощ по линия на Ос 4. Те включват в частност:

и) придобиване на умения и улесняване подготовката и изпълнението на регионалната стратегия за развитие; и
й) принос към текущите разходи на групите.

Освен това член 44, параграф 5 гласи, че „Текущите разходи за групите, като общо правило, не може да надвишават 10 % от общия бюджет, предоставен на рибарския район“ (управляващите органи могат да решат да надхвърлят този праг според конкретния случай, в частност, ако групите не са създадени на базата на съществуващи организации. Това трябва да бъде обосновано в оперативната програма).

Това означава, че дейностите, свързани с придобиването на умения (например обучение) или съживяване на общността (информационни срещи, съвместно стратегическо планиране, заплати за служителите, свързани с разработването на проекта), дори когато са извършвани от групата FLAG, не отговарят на изискванията за мярка й), а за мярка и) и следователно не са засегнати от прага от 10 %, който се отнася за текущите разходи. Текущите разходи включват оперативни (например служебни) разходи, разходи за персонала (заплати, командировъчни), разходи, свързани с връзки с обществеността и създаване на мрежи и т.н.

Съгласно буква а) от приложение II към Регламента за ЕФР наистина всички групи на интензитет на помощта може да се приложат към мерките по линия на Ос 4, определени в член 44 от Регламента за ЕФР.
Но тази буква трябва да се чете заедно с буква б) от приложение II, която ясно посочва, че управляващият орган определя кой вид интензитет на помощта да прилага за мерките за устойчиво развитие на рибарските райони.
За тази цел управляващият орган трябва да вземе под внимание следните критерии, посочени в буква б) от приложение II:

  • колективен спрямо индивидуален интерес,
  • колективен спрямо индивидуален бенефициер (организации на производители, организации, представляващи търговията),
  • обществен достъп до резултатите от операцията спрямо частна собственост и контрол,
  • финансово участие на колективни организации и изследователски институти.

Тези критерии трябва да служат за насока на управляващия орган при взимането на решение относно размера на публичния принос за операциите или вида на операциите.  Като правило би могло да се каже, че тези операции или видове операции, които водят до по-добро постигане на целите на Ос 4, трябва да получават по-голям размер публична помощ.
Но това съображение трябва да се прилага само за мерките по член 44. Относно мерките, които са определени по други оси на ЕФР, и които се прилагат в рамките на местните стратегии за развитие, трябва да се съблюдава интензитетът на помощта, посочен в приложение II за тези мерки. Например относно инвестициите в производството на аквакултура или в преработката и пускането на пазара се прилага интензитетът на помощта за група 4.

Регламентът за ЕФР гласи, че текущите разходи за групите, като общо правило, не може да надвишават 10% от общия бюджет, предоставен на рибарския район (Член 44.5).

Първо, това означава, че може да се направят изключения, т.е. държавите-членки може да вземат решение да надхвърлят този праг, особено в случаите, когато групите не могат да бъдат създадени на базата на съществуващи опитни организации. Това трябва да бъде обосновано в оперативната програма.

Второ, прагът от 10% се изчислява на базата на общия публичен бюджет, предоставен на рибарския район, т.е. публичните (от ЕФР и на национално равнище) средства, предоставени на дадена група за прилагане на местна стратегия за развитие (вж. Наръчника, т. 7.5.3.). Това означава, че частното съфинансиране не се взема предвид при това изчисляване.

Текущите разходи се финансират на 100% от публичните средства, т.е. те попадат в група 1 (интензитет на помощта: 100%) от приложение II към Регламента за ЕФР.

Крайната дата за право на участие е 31 декември 2015 г.
Това означава, че проектите могат да се подбират след 2013 г., но те трябва да бъдат изцяло финализирани (изпълнени, сертифицирани и платени) до 31 декември 2015 г.



С цел насърчаване на инициаторите на проектите да започнат да извършват дейностите, включени в тези проекти, незабавно след тяхното одобрение, управляващите органи в редица държави-членки използват плащания за предварително финансиране, получени от Комисията (съгласно член 81 от Регламента за ЕФР), за да изплатят авансови суми на бенефициентите. Тези авансови плащания не могат да се удостоверят като извършени разходи, тъй като член 78.1 от Регламента за ЕФР гласи, че единствено разходи, които в действителност са изплатени от бенефициентите, са допустими за финансиране по линия на ЕФР. Това се прилага mutatis mutandi за плащания за предварително финансиране на групите FLAG.

КООРДИНАЦИЯ С ДРУГИ ПРОГРАМИ И ОСИ ЗА ЕФР

Групите FLAG могат да изиграят изключително важна роля при подпомагане на лицата, работещи в областта на популяризирането на проектите в съответния район, с цел осигуряване на достъп до финансиране по други оси от ЕФР, като им предоставят подкрепа при подготвяне на техните заявления.

Ос 4 трябва да се използва за подкрепа за прилагането на местни стратегии за развитие, които имат за цел постигането на социално-икономическо развитие на даден рибарски район като цяло. Средствата за разпределяне по Ос 4 са ограничени и, следователно, Ос 4 трябва да акцентира върху постигането на основната си цел и да финансира мерки, които са подходящи за финансиране и по другите оси само в случаите, когато това отговаря на целите на местната стратегия за развитие.

Ако SWOT анализът и стратегията за определен район покажат, че някои от мерките по
други оси са полезни за постигането на целите на местната стратегия, те може да се внедрят. Тъй като това би означавало, че операциите, съответстващи на тези мерки, трябва да се одобряват от групата FLAG като един от техните проекти и ще бъдат финансирани от бюджета на групата FLAG, трябва да се посочи ясна връзка със стратегията, която да оправдае използването на средствата по Ос 4. При подобни случаи всички правила и условия, предвидени в Регламента за ЕФР относно тези оси/мерки, трябва да бъдат спазени (вж. член 44.3).

Една от основните цели на Ос 4 е да разработи интегрирани местни стратегии, които да обхващат нуждите на рибарските райони. Следователно тези стратегии трябва да вземат под внимание и да търсят синергии с мерките, прилагани по другите оси на ЕФР, други програми като „Лидер“ и инициативи, финансирани от други източници по линия на ЕС. Операциите, финансирани по линия на Ос 4, трябва да допълват и, Когато е възможно, да добавят стойност към тези други инициативи, като се избягва дублирането на дейности, финансирани от други източници.

В случаите, при които даден FLAG район се припокрива с LAG район по „Лидер“, местната стратегия трябва да включи раздел относно допълването и синергията.

В действителност Ос 4 може да допринесе значително, като разработи стратегия, която да предостави единна кохерентна рамка за всички операции, които се извършват в рибарските райони. Партньорството между групи FLAG може да създаде механизъм за управление, който да им помогне да се интегрират на практика.

СЪТРУДНИЧЕСТВО

Регламентът за ЕФР посочва, че помощта за устойчивото развитие на рибарските райони може да се отпуска за „насърчаване на междурегионално и транснационално сътрудничество между групи от рибарски райони, предимно чрез създаване на мрежи и разпространяване на добри практики“ (член 44.1, буква з)). Той не поставя ограничения за вида на юридическото или физическо лице, което може да води или участва в проекти за партньорство от името на даден рибарски район.

Проектите за сътрудничество, следователно, могат да се изпълняват от всеки вносител на проект (бенефициент), при условие че проектът съответства на местната стратегия за развитие на FLAG и че дейността е в полза на рибарския район. Въпреки че много проекти за сътрудничество се изпълняват от самите FLAG, в други случаи FLAG могат да счетат, че друга организация е по-подходяща да води или да участва в определен проект за сътрудничество.

Тези дейности могат да се финансират по линия на Ос 4 или Ос 5.

Относно Ос 4, Член 44, параграф 1, буква з) предвижда два вида дейности:
(1) междурегионално и международно сътрудничество между групи и
(2) свързване в мрежа и разпространяване на добри практики. Работата в мрежа в рамките на Ос 4 се отнася за дейности в мрежа между ограничен брой групи, като националните мрежи получават подкрепа по линия на Ос 5 (вж. По-долу).

По линия на Ос 4 съществуват две възможности за финансиране и на двата вида дейности (1 и 2):
(А) от бюджета, управляван от групите (който трябва да бъде ясно разграничен от бюджета на групата за стратегията за местно развитие), в случаите, когато управляващият орган (УО) е взел решение да децентрализира бюджета за сътрудничество/работа в мрежа за групите FLAGs, или

(Б) от част от бюджета по Ос 4, управляван от УО, в случаите, когато УО е взел решение да управлява бюджета за  сътрудничество/работа в мрежа централизирано и да го разпределя между групите FLAGs посредством открити покани за отправяне на предложения.

Що се отнася до Ос 5, държавите-членки се насърчават да я използват за създаване на ЕДНА национална мрежа, която да включва всички групи от съответната държава. Националната мрежа ще бъде основният партньор на мрежата на равнище ЕС (FARNET), но също така ще има и други задачи, например:
- изготвяне на програми за обучение за групите в процеса на формиране,
- събиране, анализ и разпространение на информация на национално равнище относно добрите практики, които могат да се предадат.

Ос 5 може също така да се използва за осигуряване на техническа помощ за предварително разработване на проекти за сътрудничество – вж. „Как трябва да се предоставя техническата помощ за предварително разработване на проекти за сътрудничество“ ("How should technical assistance for pre-development of cooperation projects be provided?" ).

Очаква се в първите години от прилагането на Ос 4 групите да се занимават предимно с изграждане на партньорства и изпълнение на техните първи дейности на местно равнище. Напълно разработените тематични проекти за сътрудничество вероятно ще отнемат известно време.

Въпреки това, дейностите, като например структурирани посещения с учебна цел или обмяна на персонал, туининг и други форми на подкрепа между партньорите, могат да се считат за „проекти за сътрудничество“ при условие, че допринасят за изграждането на капацитета на групите FLAGs и са съобразени с местната стратегия. От групите не може да се очаква да покрият тези разходи от бюджета за текущи разходи, които са ограничени до 10% от отпуснатата финансова помощ.

Член 44, параграф 1, буква з) от Регламента за ЕФР гласи, че помощ за устойчиво развитие на рибарските райони може да се отпуска за насърчаване на междурегионално и международно сътрудничество между групи от рибарски райони, предимно чрез свързване в мрежа и разпространяване на добри практики1 . Това означава, че трансферът на знания от опитните към по-неопитните групи трябва да се насърчава чрез покриване на съответните разходи (включително за дейности по туининг проекти, изпълнявани от местни групи) по Ос 4. Управляващите органи могат също така да осигурят грантово финансиране за групите FLAGs по линия на Ос 5.


1 Наръчникът (т. 7.5.1) трябва да се чете именно в този контекст. Той посочва, че сътрудничеството трябва да включва изпълнение на „съвместен проект“ (а не просто „обмяна на опит“) – това означава, че изграждането на капацитет, работата в мрежа и разпространяването на добри практики трябва да приеме формата на съвместен проект (с ясни цели, дейности и времева рамка), включвайки две или повече групи FLAGs.

Регламентът за ЕФР гласи, че помощ за устойчиво развитие на рибарските райони може да се отпуска за „насърчаване на междурегионално и международно сътрудничество между групи от рибарски райони, предимно чрез свързване в мрежа и разпространяване на добри практики (член 44, параграф 1, буква з)).

Регламентът за ЕФР (член 43, параграфи 3 и 4) ясно посочва, че рибарските райони трябва да бъдат ограничени по размер и, като общо правило, по-малки от ниво 3 по NUTS. Районите, за които се осигурява финансова помощ приоритетно, може да са с ниска гъстота на населението или западащи риболовни дейности, или малки рибарски общности. Те трябва да са достатъчно тясно обвързани в географски, икономически и социален аспект.

Следователно според регламента Ос 4 трябва да осигурява подкрепа за сътрудничество между тези видове рибарски райони. Това означава, че при необходимост, рибарските групи FLAG, финансирани по линия на Ос 4, могат да си сътрудничат с подобни групи в рибарските райони по Ос 4 или „Лидер“, които изпълняват условията, посочени по-горе, но които реално не са избрани за Ос 4.

В тези случаи Ос 4 ще финансира само дейностите, съответстващи на групите и районите, които реално са избрани по програмата.

В момента, в който бюджетът за сътрудничество по Ос 4 бъде предоставен на групата заедно с бюджета за местната стратегия за развитие, е възможно идеите за сътрудничество все още да не са подробно разработени. Следователно може да има необходимост от подготвителна фаза, която трябва да се финансира в рамките на предоставените средства (100 % от публични средства). Държавите-членки винаги могат да предоставят допълнителна техническа помощ по линия на Ос 5.

Когато бюджетът за сътрудничество се поддържа централно и се разпределя поотделно чрез специални покани за участие в тръжни процедури, може да се наложи проектите, представени за финансиране, да бъдат напълно разработени. С цел подпомагане на подготовката на подобни проекти държавите-членки могат да осигурят специално грантово финансиране (100 % публични средства) по линия на Ос 5.

Препоръчва се подготвителните фази на проектите за сътрудничество да се третират като всички останали непроизводствени проекти и да се финансират 100 % от средствата за публична помощ (общата публична помощ по линия на ЕС, национални, регионални или местни източници).

Когато сътрудничеството достигне същинския етап на изпълнение, ще започнат да се прилагат стандартните правила за интензитет на помощта в зависимост от вида осъществявана операция.

  • Проектите за сътрудничество трябва да се финансират 100% от средствата за публична помощ, ако те са непроизводствени проекти (вж. група 1 от приложение II от Регламента за ЕФР). 
  • Ако даден проект за сътрудничество включва частния сектор и инвестиции в производство, трябва да се определи подходящ интензитет на помощта (под 100%) според естеството на проекта (вж. група 3 или 4 от приложение II от Регламента за ЕФР).