Европейската процедура за искове с малък материален интерес има за цел опростяването и ускоряването на съдебните производства по искове, чиято цена не надвишава 5 000 EUR.
Европейската процедура за искове с малък материален интерес е достъпна за страните в съдопроизводството като алтернатива на процедурите, предвидени в законодателствата на държавите членки. Съдебното решение, постановено в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес, се признава и изпълнява в друга държава членка, без да е необходима декларация за изпълняемост и без да има възможност за възражение срещу неговото признаване.
За целите на процедурата за искове с малък материален интерес са изготвени стандартни формуляри, които са достъпни на всички езици на тази страница. За да бъде започната процедурата, трябва да бъде попълнен формуляр А. Към формуляра трябва да бъдат добавени всички приложими подкрепящи документи, като например разписки, фактури и т.н.
Формуляр А трябва да бъде изпратен до компетентния съд. След като съдът получи исковия формуляр, той трябва да попълни предназначената за него част от формуляра за отговор. До 14 дни от датата на получаването на исковия формуляр съдът връчва копие от него, заедно с формуляра за отговор, на ответника. Ответникът разполага с 30 дни, за да отговори, като попълни предназначената за него част от формуляра за отговор. Съдът трябва да изпрати на ищеца копие от отговора в срок 14 дни от неговото получаване.
До 30 дни от датата на получаване на отговора на ответника (ако такъв е получен) съдът трябва да постанови решение по иска с малък материален интерес или да изиска от всяка от страните писмено допълнителна информация, или да призове страните на устно изслушване. При провеждането на устното изслушване не е необходимо страните да бъдат представлявани от адвокат и ако съдът разполага с подходящото оборудване, изслушването следва да се проведе чрез видеоконферентна или телеконферентна връзка.
Въз основа на издаденото от съда удостоверение (което може да се наложи да бъде преведено на езика на другата държава членка), придружено от копие от съдебното решение, това решение е изпълнимо в другите държави — членки на Европейския съюз, без никакви други формалности. Единственото основание, поради което би могло да бъде отказано изпълнение в друга държава членка, би било ако решението е несъвместимо с друго съдебно решение в другата държава членка, засягащо същите страни. Изпълнението се извършва в съответствие с националните правила и процедури на държавата членка, в която се изпълнява решението.
Връзки по темата
Регламент (ЕО) № 861/2007 - консолидиран текст от 14 юни 2017 г. (1883 Kb)
Инфографика за потребителите (112 Kb)
Брошура за практикуващи юристи (565 Kb)
Брошура за предприятията (243 Kb)
Уеб инструменти – информация за европейската процедура за искове с малък материален интерес
Моля, изберете знаме, за да получите подробна информация за съответната страна.
Тази страница се поддържа от Европейската комисия. Информацията на тази страница не отразява задължително официалната позиция на Европейската комисия. Комисията не поема никаква отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. За да се запознаете с правилата относно авторското право за страниците на ЕС, моля прочетете правната информация.
Белгийското законодателство не предвижда специално производство за исковете с малък материален интерес. Съществува обаче т.нар. „бързо производство по заповед за плащане“. Вж. специалната информационна страница по въпроса.
Няма специално производство за искове с малък материален интерес. Прилага се производството по общия ред, което обаче е много опростено.
Производството по общия ред може да бъде обобщено, както следва:
По принцип няма опростяване. Някои искове обаче не се завеждат чрез призоваване на ответника, а чрез състезателна искова молба (по този въпрос вж. членове 1034 bis—1034 sexies от Съдебния кодекс). Такъв е случаят по споровете във връзка с наемни правоотношения. Съгласно член 1344 bis от Съдебния кодекс и при спазване на разпоредбите относно арендата, всеки иск, свързан с отдаване под наем на вещи, може да бъде заведен чрез подаване на писмена молба до деловодството на мировия съд.
Законодателството относно бързото производство по заповед за плащане се намира на уебсайта на Федералната публична служба „Правосъдие“:
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Българският Гражданско процесуален кодекс не предвижда специална процедура по искове с малък интерес. Считано от 01.01.2009г. българските съдилища прилагат Регламент Nº861/2007 на Eвропейския парламент и на Съвета от 11.07.2007г. за създаване на европейска процедура по искове с малък материален интерес. Производствата по този ред се разглеждат от районните съдилища, като за въпросите, които не са изрично уредени в Регламент Nº861/2007, са приложими общите правила на ГПК.
Българският Гражданско процесуален кодекс не предвижда специална процедура по искове с малък интерес.
Българският Гражданско процесуален кодекс не предвижда специална процедура по искове с малък интерес.
Българският Гражданско процесуален кодекс не предвижда специална процедура по искове с малък интерес.
Българският Гражданско процесуален кодекс не предвижда специална процедура по искове с малък интерес.
Българският Гражданско процесуален кодекс не предвижда специална процедура по искове с малък интерес.
Българският Гражданско процесуален кодекс не предвижда специална процедура по искове с малък интерес.
Българският Гражданско процесуален кодекс не предвижда специална процедура по искове с малък интерес.
Българският Гражданско процесуален кодекс не предвижда специална процедура по искове с малък интерес.
Българският Гражданско процесуален кодекс не предвижда специална процедура по искове с малък интерес.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
В Чешката република няма специална процедура за искове с малък материален интерес. Тази категория искове (т.е. отдаването на значение на размера на финансовото вземане) се взема предвид само при въззивното и касационното производство.
В член 202, алинея 2 от Гражданския процесуален кодекс се предвижда, че жалбите срещу решения по дела с цена на иска до 10 000 CZK без лихвите и таксите са недопустими; това не се прилага за неприсъствените съдебни решения.
Следователно жалби срещу неприсъствени съдебни решения могат да бъдат подавани дори ако с тях се решава спор с цена на иска под 10 000 CZK.
Съгласно член 238, алинея 1, буква в) от Гражданския процесуален кодекс касационните жалби срещу съдебни решения и съдебни заповеди, с чийто диспозитив, оспорен с жалбата, се решава спор на стойност до 50 000 CZK (без евентуалните лихви и такси, свързани с вземането), са недопустими, освен когато искът се отнася за правоотношения, произтичащи от потребителски договор или за трудови правоотношения.
Няма специални формуляри за процедурата за искове с малък материален интерес.
Съгласно Гражданския процесуален кодекс съдилищата трябва да информират страните относно техните процесуални права и задължения. Във връзка с това в закона се посочва информацията, която съдът трябва да даде на страните в конкретната процесуална ситуация.
По отношение на представянето, преценката и събирането на доказателства по гражданскоправните спорове се прилагат едни и същи правила, независимо от цената на иска.
Правната уредба относно процедурата по искове с малък материален интерес не предвижда изключения в начина на протичане на производството.
Съдържанието на решенията по искове с малък материален интерес не се различава от това на останалите решения.
По отношение на възстановяването на разноските се прилагат общите правила за гражданското производство.
Както е посочено по-горе, жалби срещу решения по дела с цена на иска до 10 000 CZK без лихвите и таксите са недопустими; това не се прилага за неприсъствените съдебни решения.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
В Гражданския процесуален кодекс няма специална процедура за искове с малък материален интерес (Zivilprozessordnung, ZPO). В член 495а от Кодекса обаче се предвижда опростена процедура. Тя позволява на съда по собствена преценка да вземе решение относно това как да процедира при случаи, при които стойността на спора е 600 EUR или по-малко. Кодексът не ограничава тази възможност по какъвто и да било друг начин: например той не я ограничава до определен вид спор.
В такива случаи съдът следователно може по собствена преценка да вземе решение за това как да процедира, и по-специално може да се възползва от специфични начини за опростяване на процедурата. Съдът не е длъжен да прави това. Дори когато стойността на спора е по-малка от 600 EUR, съдът може отново да процедира съгласно обичайните правила.
Ако съдът определя процедурата си като упражнява правото си на преценка, страните не могат да възразяват. Те единствено могат да поискат устно изслушване.
Няма стандартизирани формуляри, които трябва да се използват.
Прилагат се обичайните правила. Това е поради факта, че производствата са опростени единствено по отношение на процедурата, която трябва да се следва. Страните, които не са представлявани, се улесняват по същия начин както тези, които са представлявани. Например при дела пред местните съдилища (Amtsgerichte) искът може да бъде подаден устно в деловодството на съда. Дори лице, което е представлявано, може да подаде изявлението си устно, вместо да го подаде чрез своя адвокат.
По подобен начин това дали дадена страна е представлявана или не, не засяга естеството и обхвата на задължението на съда да информира и съветва (Aufklärungs- und Hinweispflichten). Съдът е правно задължен да обяснява производството от юридическа и фактическа гледна точка и да изяснява въпросите.
Съдът не е ограничен да събира доказателства по обичайните начини. В противоречие с принципа на преките доказателства (Unmittelbarkeit), който иначе се прилага и който означава, че свидетели, вещи лица или самите страни трябва да бъдат изслушани пред съда по съществото на делото в присъствието на страните, при опростените производства съдът може например да разпореди свидетелите, вещите лица или страните да бъдат разпитани по телефона или в писмен вид.
Може да се използва изключително писмено производство. При искане на една от страните обаче трябва да се проведе устно изслушване.
Структурата на съдебното решение е по-опростена отколкото тази за обикновеното производство. Това е така поради факта, че съдебни решения, при които стойността на спора е по-малка от 600 EUR, по принцип не могат да бъдат обжалвани.
Така например може да се изпусне описанието на фактите. Също така, ако страните са готови да го приемат или ако най-важната част от основанията вече е била изложена в съдебния протокол, има възможност основанията за решението да бъдат изключени. Поради изискванията на международните правоотношения обаче основанията за съдебното решение трябва да бъдат посочени, ако се очаква решението да бъде изпълнено в чужбина (член 313а, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс).
Ако по изключение съдът е трябвало да разреши обжалване, структурата на съдебното решение ще се ръководи от обичайните правила.
Няма ограничения по отношение на възстановяването на разходите; прилагат се обичайните правила.
Като общо правило съдебни решения, при които стойността на спора е по-малка от 600 EUR, не могат да бъдат обжалвани. По изключение обаче обжалването може да бъде разрешено, ако в съдебното си решение първоинстанционният съд разреши обжалването. Това може да е възможно поради основното значение на делото или поради факта, че се изисква реш ение на апелативния съд с цел да се развие правото и да се гарантира последователна съдебна практика.
Ако обжалването не е разрешено, първоинстанционният съд трябва да възобнови делото, ако дадена засегната от решението страна възразява, че съдът не е успял да проведе подходящо съдебно заседание по начин, който е от съществено значение по отношение на решението. Ако възражението не бъде уважено от съда, разглеждащ делото по същество, единствената възможност е страната да подаде конституционна жалба пред Федералния конституционен съд.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Националните процедурни правила за съдебни процедури по граждански дела са установени в Гражданския процесуален кодекс (tsiviilkohtumenetluse seadustik).
Съгласно член 403 от Гражданския процесуален кодекс съдът може, със съгласието на страните, да постанови решение без провеждането на изслушване.
Съгласно член 404 от Гражданския процесуален кодекс съдът може да разпореди дело, включващо иск с парична стойност, да бъде разгледано чрез писмено производство, ако стойността на иска не надхвърля сума, съответстваща на 4 500 EUR по основната претенция и на 8 000 EUR заедно с акцесорните претенции.
Съгласно член 405 от Гражданския процесуален кодекс съдът упражнява свобода на преценка и може да разгледа иск по опростената процедура, като спазва само залегналите в Кодекса общи процесуални принципи, ако въпросният иск има парична стойност и тя не надхвърля сума, съответстваща на 3 500 EUR по основната претенция и на 7 000 EUR заедно с акцесорните претенции.
По искане на ищеца иск за плащане на парична сума, произтичащ от менителница или чек, или иск за принудително изпълнение, произтичащ от ипотека, ипотека върху кораб или регистриран залог, се разглежда в рамките на процедура по документи, при условие че всички обосноваващи претенцията елементи може да бъдат доказани с документи и че необходимите документи са приложени към иска или ищецът ги представя в определения от съда срок.
1.2 Ако страните се споразумеят, съдът може да разпореди гражданско дело да се разглежда чрез писмено производство независимо от вида и стойността на делото.
Съдът може да разпореди използването на писмено производство без съгласието на страните, ако делото включва иск с парична стойност и стойността на иска не надхвърля сума, съответстваща на 4 500 EUR по основната претенция и на 8 000 EUR заедно с акцесорните претенции.
Опростената процедура може да се прилага, ако искът има парична стойност и тя не надхвърля сума, равняваща се на 3 500 EUR по основната претенция и на 7 000 EUR заедно с акцесорните претенции.
Когато иск за плащане на парична сума, произтичащ от менителница или чек, или иск за принудително изпълнение, произтичащ от ипотека, ипотека върху кораб или регистриран залог, се разглежда в рамките на процедура по документи, не се определя праг на стойността.
Искови молби по европейската процедура за искове с малък материален интерес могат да се подават до съда по електронен път или чрез доставчик на пощенски услуги. Искови молби могат да се подават по електронен път чрез създадената за тази цел информационна система (публичен електронен файл (Avalik e-toimik), https://www.e-toimik.ee/) или чрез изпращане на електронно писмо до определен адрес на електронна поща. Данните за контакт с естонските съдилища могат да бъдат намерени на
уебсайта на съдилищата. Исковите молби трябва да бъдат подписани от подателя. Подадени по електронен път искови молби трябва да носят електронния подпис на подателя или да са подадени по друг подобен защитен начин, който да позволява да бъде установена самоличността на подателя. Исковите молби може да се подават по електронен път и по факс или в друга форма, позволяваща изготвянето на писмен текст, при условие че оригиналното копие на писмения документ бъде представено на съда незабавно. Когато се следва опростената процедура, съдът може да се отклони от законовите разпоредби относно изискванията за формата, в която се подават исковите молби.
Когато разпорежда използването на писменото производство със съгласието на страните съгласно член 403 от Гражданския процесуален кодекс, съдът ще определи възможно най-бързо срока, в рамките на който могат да се подават искови молби и документи, ще определи датата за постановяване на решението публично и ще информира страните за това. Страните може да оттеглят съгласието си за писмено производство само ако процесуалното положение се промени съществено. Ако дадена страна не уведоми съда дали е съгласна с писмено производство, се приема, че тя желае делото да бъде разгледано в рамките на съдебно заседание.
Съгласно член 404 от Гражданския процесуален кодекс когато разпорежда използването на писменото производство по дело, включващо иск с парична стойност, съдът ще определи срока за подаване на искови молби и документи, датата за постановяване на решението публично и ще информира страните за това. Съдът може да промени срока, когато това се налага поради промяна на процесуалното положение. Съдът ще отмени използването на писмено производство, ако прецени, че е от съществено значение страна да се яви лично, за да обясни фактите, съставляващи основанието за иска. По искане на дадена страна тя ще бъде изслушана, независимо от това дали е разпоредено писмено производство.
Съгласно член 405, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс съдът може да разглежда дела по опростената процедура, без да е необходимо да издава отделно решение за това. Когато разглеждат искове по опростена процедура по своя преценка, съдилищата вземат предвид само общите процесуални принципи. При опростената процедура съдът гарантира, че основните права и свободи и съществените процесуални права на страните в производството са взети под внимание и че при искане от тяхна страна може да се проведе изслушване. За тази цел не е необходимо да се проведе съдебно заседание. Страните в производството все пак трябва да бъдат уведомени за правото им да бъдат изслушани от съда. Съдилищата могат да опростят процедурата, но не са длъжни да го направят.
Когато разглежда иск по опростената процедура, съдът може, наред с другото:
Когато стойността на гражданското дело е в рамките на прага за опростената процедура, се прилагат разпоредбите за опростената процедура, включително в случай на обжалване на решение, постановено в рамките на опростената процедура. Такъв е случаят и когато съдът се произнася по гражданско дело съгласно Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 1), доколкото това не е уредено в регламента. Делата може да бъдат разглеждани по предвидения в регламента ред от съответния компетентен окръжен съд (maakohus).
Процедурата по документи се прилага по искане на ищеца, при условие че всички обосноваващи претенцията елементи може да бъдат доказани с документи и че необходимите документи са приложени към иска или ищецът ги представя в определения от съда срок.
Средствата за електронна услуга, които могат да се използват за изпращане на документи до естонските съдилища, са електронната информационна система (https://www.e-toimik.ee/) и връчването на документи по електронната поща или по факс. Когато се подава документ до съда по факс, оригиналът на писмения документ трябва да бъде представен на съда незабавно след изпращането на факса. Ако се обжалва решение на съда, оригиналът на жалбата трябва да бъде подадена в срок от 10 дни.
Съдът може да прецени, че дадена молба или друг процесуален документ, изпратен по електронна поща от страна в производство, е допустим, дори и да не отговаря на изискванията за електронен подпис, ако съдът няма съмнения относно самоличността на подателя или факта, че документът е бил изпратен, особено когато същата страна в производството вече е изпращала до съда документи с електронен подпис от същия адрес на електронна поща във връзка с производство по същия въпрос или когато съдът е дал съгласието си молби или други документи да бъдат изпращани до него и по такъв начин.
Предоставяне на предварително съгласие е възможно и по електронен път чрез електронната информационна система (https://www.e-toimik.ee/), по електронната поща или по факс. Приемането на връчване по електронен път съгласно член 13, параграф 1, буква б), подточка ii) от европейския регламент за искове с малък материален интерес също може да бъде внесено в съда и заедно с молбата за европейска процедура за искове с малък материален интерес.
По принцип процесуалните документи трябва да бъдат връчени на адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, синдици и държавни или местни правителствени агенции по електронен път чрез разработената за целта информационна система. Връчването на документи с използването на други методи се допуска единствено при наличието на основателни причини за това.
Жалба срещу съдебно решение, постановено в рамките на европейска процедура за искове с малък материален интерес, може да бъде подадена в областния съд (ringkonnakohus), който е компетентен по отношение на окръжния съд, постановил решението по европейската процедура за искове с малък материален интерес. Жалбата трябва да бъде подадена в писмен вид и трябва да съдържа:
В мотивите на жалбата трябва да бъдат посочени:
Към жалбата се прилагат писмени доказателства, които не са били представени на първоинстанционния съд и които жалбоподателят иска съдът да приеме.
Когато в основанието за подаване на жалбата са посочени нови факти и доказателства, в жалбата трябва да бъде уточнено защо тези нови факти и доказателства не са били представени пред първоинстанционния съд.
Ако жалбоподателят желае съдът да изслуша свидетел или да вземе показания под клетва от страна в производството, или да назначи експертиза или проверка, това трябва да бъде посочено в жалбата и трябва да бъдат представени мотиви. В този случай в жалбата трябва да бъдат посочени имената, адресите и данните за контакт на свидетелите или вещите лица, ако са известни.
Ако жалбоподателят желае делото да се разгледа в съдебно заседание, той трябва да посочи това в жалбата. В противен случай се счита, че жалбоподателят е съгласен делото да бъде решено чрез писмено производство. Съдът връчва жалбата на ответната страна, като определя срок, в рамките на който тя трябва да представи становището си.
По молба за преразглеждане на съдебно решение съгласно Регламента относно процедурата за искове с малък материален интерес съдът се произнася с определение. При необходимост молбата се разглежда в съдебно заседание. Ако молбата бъде приета, европейската процедура за искове с малък материален интерес ще продължи по реда преди постановяването на определение. Жалби срещу решения, с които се отхвърлят молби за преразглеждане на съдебни решения, могат да се подават до областния съд. Жалби срещу въззивни решения, постановени от областния съд, могат да се подават пред Върховния съд (Riigikohus) само ако областният съд е отхвърлил обжалването.
Размерът на държавната такса се определя въз основа на стойността на гражданското дело, която на свой ред се определя въз основа на претендираната сума. При изчисляването на стойността по гражданско дело към размера на акцесорните искове се добавя и размерът на основния иск. В случай на молба за европейска процедура за искове с малък интерес за събиране на лихва по просрочени задължения, които не са станали изискуеми, към сумата трябва да бъде добавена и сумата, отговаряща на едногодишната лихва по просрочените задължения. Размерът на държавната такса се определя въз основа на окончателно получената сума (стойността на гражданското дело) и в съответствие с таблицата в приложение 1 към
Закона за държавните такси (riigilõivuseadus), на която се прави позоваване в член 59, параграф 1.
По искове за преразглеждане на съдебно решение в рамките на производство въз основа на Регламента относно процедурата за искове с малък материален интерес върху половината от стойността на иска се заплаща държавна такса. Тази държавна такса ще бъде не по-малко от 100 EUR и не повече от 2 100 EUR.
За обжалването трябва да бъде платена държавна такса в същият размер като този за първоначалното подаване на молба за европейска процедура за искове с малък материален интерес до окръжния съд, като се вземе предвид обхватът на обжалването. При подаване на жалба или касационна жалба срещу решение, постановено по процедура по документи, или срещу междинно решение или частично решение, постановено с резерви, се приема, че стойността на делото е 1/4 от стойността на делото на първа инстанция.
При подаване на касационна жалба пред Върховния съд се заплаща държавна такса в размер на 1 % от стойността на гражданското дело, съобразена с обхвата на жалбата. Размерът на държавната такса се определя въз основа на член 59 от Закона за държавните такси. Държавната такса ще бъде не по-малко от 100 EUR и не повече от 4 760 EUR.
За обжалването пред областен съд или пред Върховния съд трябва да се заплати държавна такса в размер на 70 EUR.
Държавната такса може да бъде платена чрез банков превод по всяка от банковите сметки на Министерството на финансите: SEB Pank — номер на банковата сметка: EE571010220229377229 (SWIFT: EEUHEE2X); Swedbank — номер на банковата сметка: EE062200221059223099 (SWIFT: HABAEE2X); Luminor Bank — номер на банковата сметка: EE221700017003510302 (SWIFT: RIKOEE22); LHV Pank — номер на банковата сметка: EE567700771003819792 (BIC/SWIFT: LHVBEE22).
Ако постановеното в рамките на европейска процедура за искове с малък материален интерес съдебно решение не бъде спазено доброволно, изпълнението попада в правомощията на съдебните изпълнители.
Съдилищата, които се произнасят по молби в рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес (вж. точка 1.2), имат правомощието да предприемат мерките, посочени в член 23.
Няма приложими на национално равнище стандартни формуляри за опростените процедури.
Правна помощ се предоставя в съответствие с процедурата, определена в Закона за държавната правна помощ (riigi õigusabi seadus) и в глава 18, подглава 6 от Гражданския процесуален кодекс. Предоставянето на държавна правна помощ се решава въз основа на подадена молба от съответното лице.
Молба за получаване на държавна правна помощ в качеството на страна в съдебно производство по гражданско дело се подава до съда, който разглежда делото или който е компетентен да го разглежда.
Физическо лице може да получи финансирана от държавата правна помощ, ако финансовото му положение към момента на искане на правна помощ показва, че не е в състояние да заплати за компетентни правни услуги, или ако е в състояние да заплати за такива услуги само частично или на вноски, или ако финансовото му положение след плащането за правни услуги не му позволява да задоволи основните си нужди, свързани с препитанието.
Държавна правна помощ се предоставя на физически лица, които към момента на подаване на молбата за правна помощ имат местоживеене в Република Естония или друга държава — членка на Европейския съюз, или са граждани на Република Естония или друга държава — членка на Европейския съюз. Местожителството се определя въз основа на член 62 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1). Правна помощ се предоставя на други физически лица само ако те имат право на такава съгласно международно задължение, обвързващо за Естония.
За разлика от стандартната процедура по отношение на даден иск, при дело, разглеждано по опростената процедура съгласно член 405 от Гражданския процесуален кодекс, съдът може да събира доказателства и по своя инициатива. Съдът може да се отклони от законовите разпоредби относно формалните изисквания за предоставяне и събиране на доказателства и да приеме за доказателства и доказателствени средства, които не са дадени под клетва, включително изявления от страните в производството.
При процедура по документи като доказателство се приемат единствено документи, представени от страните, и дадени под клетва обяснения. Доказателства могат да се представят само по отношение на иск за плащане на парична сума по менителница или чек, иск за принудително изпълнение по ипотека или ипотека върху кораб и относно това дали даден документ е действителен или подправен. Не се приемат други доказателства и не се вземат предвид възражения. В рамките на производството по документи не могат да бъдат предявени други искове или насрещни искове. За да се докаже акцесорна претенция, произтичаща от менителница или чек, е достатъчно да се обоснове претенцията.
Правилата за събиране на доказателства са установени в глава 25 от Гражданския процесуален кодекс. Освен ако законът не предвижда друго, двете страни в исковото производство трябва да докажат фактите, на които се основават техните претенции и възражения. Освен ако законът не предвижда друго, страните може да се споразумеят да разпределят тежестта на доказване помежду си по различен начин от предвидения по закон и да постигнат съгласие относно естеството на доказателствата, необходими за доказването на определени факти. Доказателствата се предоставят от страните в производството. Съдът може да предложи на страните да представят допълнителни доказателства. Ако страна в производството, която желае да представи доказателства, не може сама да представи доказателствата, тя може да поиска от съда да събере доказателствата. Страна в производството, която представя доказателства или изисква събирането на доказателства, трябва да обоснове кои факти, имащи отношение към делото, желае да докаже с доказателствата, които представя или иска да бъдат събрани. Във всяко искане за събиране на доказателства трябва да бъде посочена информацията, необходима за събирането на доказателствата. В хода на досъдебното производство съдът определя краен срок, в който страните в производството трябва да представят доказателства или да поискат тяхното събиране. Ако искане на страна в производството за събиране на доказателства е отхвърлено, тъй като страната не е платила предварително свързаните със събирането на доказателствата разноски, въпреки че съдът е поискал това, страната няма право да иска доказателствата да бъдат събрани на по-късен етап, ако приемането на това искане би довело до отлагане на разглеждането на делото.
Ако трябва да бъдат събрани доказателства извън териториалната компетентност на съда, в който се провежда производството по делото, последният може да отправи специално искане за процесуално действие до съда, в рамките на чиято териториална компетентност могат да бъдат събрани доказателствата. Специалното искане се изпълнява съгласно установените правила за извършване на посоченото в него процесуално действие. Страните в производството се уведомяват за времето и мястото, където ще се извърши процесуалното действие, но неявяването на дадена страна не пречи на изпълнението на специалното искане. Протоколът от процесуалното действие и събраните в съответствие със специалното искане доказателства се изпращат незабавно до съда, който разглежда делото. Ако в процеса на събиране на доказателства от съда, който води производство въз основа на специално искане, възникне спор, и когато продължаването на събирането на доказателства зависи от разрешаването на този спор, който не може да бъде решен от този съд, но продължаването на събирането на доказателства зависи от решаването на спора, спорът се решава от съда, който разглежда основното производство. Когато съдът, изпълняващ специалното искане, прецени, че е уместно, в интерес на решаването на делото, да прехвърли процеса по събиране на доказателства на друг съд, той отправя искане във връзка с това до въпросния съд и информира страните в производството.
Доказателствата, които са събрани в чужда държава в съответствие със законите на тази държава, може да бъдат използвани в гражданско производство в Естония, освен когато процесуалното действие, извършено с цел събиране на тези доказателства, е в противоречие с принципите на естонското гражданско производство. Съгласно Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета относно сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела съдебният състав на естонския съд, който е изискал събирането на доказателствата в съответствие с определената в регламента процедура, или съдията, действащ въз основа на разпореждане от такъв съд, може да присъства и да участва при събиране на доказателствата от чуждестранния съд. Страните в производството, техни представители и вещи лица могат да участват при събиране на доказателствата в същата степен, както при събиране на доказателства в Естония. Когато съгласно член 19, параграф 3 от регламента се позволява директно събиране на доказателства от естонски съд в друга държава — членка на Европейския съюз, съдебният състав, разглеждащ делото, съдия, действащ въз основа на разпореждане, или вещо лице, назначено от съда, може да участват при такова събиране на доказателства.
Когато трябва да бъдат събрани доказателства извън Европейския съюз, съдът подава искане това да бъде извършено до компетентен орган съгласно Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела. Съдът може също така да събира доказателства в чужда държава чрез посредничеството на посланика или на упълномощения консулски служител, представляващ Република Естония в тази държава, при условие че това не е забранено от законите на съответната държава.
Освен ако законът не предвижда друго, страната, която предоставя доказателствата или иска те да бъдат събрани, може да се откаже от доказателствата и да ги оттегли единствено със съгласието на насрещната страна.
Дело, водено по опростената процедура, може да бъде преразгледано в писмено производство. Съдът гарантира, че основните права и свободи и основните процесуални права на страните в производството са спазени и също така изслушва дадена страна по нейно искане. За тази цел не е необходимо да се проведе съдебно заседание. Съдът може да отмени досъдебно производство по документи или съдебно заседание.
Дело, водено в производство по документи, може да бъде преразгледано в писмено производство при съгласие от страните.
Всяко съдебно решение включва въведение, диспозитив, фактически констатации и мотиви. При опростената процедура съдът може да постанови решение, като пропусне диспозитива или мотивите. Когато съдът разглежда дело по опростената процедура, той може да се ограничи в диспозитива на решението, като изложи само правните доводи и доказателствата, на които се основават неговите заключения.
Окръжен съд, постановяващ решение по дело, разглеждано по опростената процедура, може да отбележи, че допуска обжалване. По принцип съдът допуска обжалване, ако смята, че е нужно решението на въззивен съд, за да бъде получено становище по правен въпрос от областен съд. Не е необходимо да се мотивира допускането на обжалване.
При производство по документи искът се отхвърля, ако ищецът не е успял да докаже претенцията, като използва допусканите в производството по документи доказателства. В този случай искът може да бъде предявен отново по стандартната процедура. Ако въпреки възраженията на ответника съдът уважи иска в рамките на производство по документи, той постановява решение, в което се запазва и правото на ответника да защитава правата си в бъдеще. За целите на подаването на жалби и принудителното изпълнение решението с резерва се счита за окончателно решение. Когато по възражение, което е можело да бъде подадено по производството по документи, бъде взето решение с резерва, ответникът може впоследствие да подаде отново това възражение само ако решението с резерва бъде отменено или изменено.
Общи принципи:
В диспозитива на решение, постановено по опростената процедура, съдът определя реда и срока за обжалване на решението. Срещу съдебно решение, постановено по опростената процедура, може да се подаде жалба по стандартната процедура. Областен съд може да разгледа жалба по опростената процедура, независимо дали окръжният съд е разрешил това, а жалба може да бъде подадена независимо дали окръжният съд е разрешил това. Областният съд не може да остави без разглеждане жалба единствено на основание, че използва опростената процедура.
Срещу съдебно решение, постановено по опростената процедура, може да се подаде жалба в рамките на производството по документи.
Страна по делото или трета страна с отделен иск може да обжалва решение, постановено от първоинстанционен съд. Трета страна без отделни претенции може да подаде жалба при определените в член 214, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс условия.
Жалба не може да бъде подадена, ако и двете страни са подали до съда молба за отказ от правото си да подават жалби.
Жалба може да бъде подадена в срок от 30 дни от връчването на съдебното решение на жалбоподателя, но не по-късно от 5 месеца от датата на обявяване на решението на първоинстанционния съд.
Ако в рамките на срока за обжалване бъде постановено допълнително решение по делото, срокът за обжалване започва да тече, считано от датата, на която е постановено допълнителното решение, включително по отношение на първоначалното решение. В случаите, когато съдебно решение, постановено без фактически констатации или мотиви, бъде допълнено с пропуснатите части, срокът за обжалване започва да тече отново от датата, на която е постановено пълното решение.
Ако страните постигнат съответно споразумение и информират съда, срокът за обжалване може да бъде съкратен или удължен до 5 месеца, считано от датата на публичното оповестяване на решението.
Страна в производство по обжалване може да подаде касационна жалба пред Върховния съд срещу решение на областния съд, ако последният е нарушил съществено разпоредба на процесуалното право или е приложил неправилно разпоредба на материалното право. Трета страна без отделни претенции може да подаде касационна жалба при определените в член 214, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс условия.
Касационна жалба не може да се подава, ако в подадена до съда молба и двете страни са се отказали от това си право.
Касационна жалба може да се подава в срок от 30 дни от връчването на решението на жалбоподателя, но не по-късно от 5 месеца след оповестяването на решението на областния съд.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Да, в ирландското право съществува такава процедура като алтернативен метод за предявяване на граждански иск с малък материален интерес. [Вж. Правилника на районните съдилища (Процедура за искове с малък материален интерес) от 1997 г. и 1999 г.). Това е услуга, която се предоставя от службите на районните съдилища и е предназначена за евтино разглеждане на потребителски искове без участието на юрист. Образуването на производства, включващи искове с малък материален интерес (т.е. определени искове с максимална стойност от 2 000 EUR), може да стане и по интернет.
Видовете искове, обхванати от процедурата за искове с малък материален интерес, са следните:
i) иск за стоки или услуги, закупени за лична употреба от лице, което ги продава при упражняване на търговска дейност (потребителски искове);
ii) иск за незначителни имуществени вреди (с изключение на телесни повреди);
iii) иск за отказ за връщане на депозит за наем за определени видове отдадени под наем имоти. Например ваканционна къща или стая/апартамент в помещение, в което живее и собственикът, при условие че искът не надвишава 2 000 EUR.
Искове по отношение на въпроси, свързани с искове на наемодател/наемател или квартири под наем, които не са обхванати от процедурата за искове с малък материален интерес, могат да бъдат отнесени до Residential Tenancies Board, 2nd Floor, O’Connell Bridge House, D’Olier Street, Dublin 2. Уебсайт: Начална страница
От процедурата за искове с малък материален интерес са изключени исковете, произтичащи от:
i) договор за покупко-продажба на изплащане;
ii) нарушаване на договор за лизинг;
iii) дългове.
За да има право да използва процедурата, потребителят трябва да е закупил стоки или услуги за лична употреба от лице, което ги продава при упражняване на търговска дейност. От януари 2010 г. процедурата може да се използва и от търговец спрямо друг търговец. Исковете с малък материален интерес се разглеждат от секретаря на районния съд, наричан още секретар за искове с малък материален интерес. Когато е възможно, секретарят ще договори споразумение между страните, без да е необходимо съдебно заседание. Ако въпросът не може да бъде уреден, секретарят ще отнесе иска за разглеждане пред районния съд.
Ищецът трябва да е сигурен за името и адреса на лицето или дружеството, срещу което иска да подаде иск. Ако става въпрос за дружество, ищецът трябва да използва точното правно наименование. Тези подробности трябва да бъдат точни, за да може шерифът да изпълни съдебното рeшение (постановление).
Ако секретарят за искове с малък материален интерес получи известие от ответника, с което той оспорва иска или подава насрещен иск, секретарят ще се свърже с ищеца и ще му предостави копие от отговора на ответника, или ще му даде възможност да отговори на иска. Секретарят може да се срещне и да преговаря с двете страни в опит за постигане на споразумение.
Ако ответникът признае иска, той трябва да уведоми службата на секретаря, като върне формуляра за известие за поемане на отговорност. Ако ответникът не отговори, искът автоматично ще се разглежда като неоспорен. В този случай районният съд ще постанови решение в полза на ищеца (без да е необходимо той да се явява в съдебната зала) за претендираната сума и ще разпореди тя да бъде изплатена в рамките на определен кратък срок.
Формулярът на молбата ще бъде предоставен на ищеца от секретаря за искове с малък материален интерес или може да бъде изтеглен от уебсайта на Съдебната служба на следния адрес: https://www.courts.ie/
Тъй като целта на процедурата за искове с малък материален интерес е разглеждането на потребителските искове да става евтино, без участието на юрист, по принцип за този вид искове не са необходими правна помощ или съвети.
Ако въпросът бъде отнесен до съда, страните трябва да присъстват на заседанието на районния съд. Делото ще се гледа при открити врата в рамките на редовно заседание на районния съд. Когато се даде ход на делото, съдебният секретар ще призове ищеца на свидетелската скамейка, за да даде показания. Показанията трябва да бъдат дадени под клетва или тържествена декларация, а ответникът може да подложи ищеца на кръстосан разпит по въпроси, отнасящи се до иска. Ответникът също ще има възможност да даде показания. Всеки свидетел може да бъде подложен на кръстосан разпит от насрещната страна или от неин законен представител, ако присъства такъв. Страните също така имат право да призоват свидетели или да представят показания на свидетели, но разходите им за това няма да могат да бъдат възстановени, тъй като съгласно процедурата не се предвижда покриването на такъв вид разходи, а вместо това се предвижда улесняване на предявяването на искове с малък материален интерес в рамките на сравнително евтин форум.
Ако въпросът не бъде уреден от секретаря за искове с малък материален интерес, в деня на заседанието ищецът трябва да носи писмени документи в подкрепа на иска, например свързани с иска писма, разписки или фактури. Освен това и на двете страни ще бъде предоставена възможност да дадат устни показания и могат да бъдат подложени на кръстосан разпит.
Ако искът на ищеца бъде уважен, районният съд ще постанови решение в полза на ищеца за претендираната сума и ще разпореди тя да бъде изплатена в рамките на определен кратък срок.
Въпреки че страните могат да ползват услугите на юридически съветник, те няма да имат право на възстановяване на разходите си за това от ответната страна дори ако съдът се произнесе в тяхна полза. Целият смисъл на процедурата за искове с малък материален интерес е да се улесни предявяването на иск, без да са необходими услугите на юрист или адвокат.
И ищецът, и ответникът имат право да обжалват пред окръжния съд решението на районния съд. Окръжният съд може да разпореди плащане на разноските, но това зависи от решението на отделния съдия от окръжния съд.
https://www.courts.ie/small-claims
http://www.citizensinformation.ie/en/justice/courts_system/small_claims_court.html
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Съществува ли процедура за искове с малък материален интерес в Гърция (т.е. специална процедура, която е опростена по отношение на обикновената процедура и която се прилага в случаи под определен паричен праг или при определени видове съдебни спорове, независимо от паричния праг)?
Членове 466—469 от глава М от Гражданския процесуален кодекс съдържат специални разпоредби за искове с малък материален интерес.
Прилагат се специалните разпоредби за исковете с малък материален интерес:
Процедурата е задължителна.
Съдът или ответните страни не могат да използват нормалната процедура за искове с малък материален интерес вместо специалната процедура за искове с малък материален интерес.
Предстои приемането на президентски указ относно задействането на стандартни документи за искове с малък материален интерес (текущи).
Има ли съдействие по процесуални въпроси (напр. от съдебен секретар или съдия) за страните по спора, които не са представлявани от адвокат? Ако да, в каква степен?
Страната може да се яви пред съда самостоятелно или да бъде представлявана от адвокат.
Има ли определени правила относно събирането на доказателства и опростени ли са те в сравнение с обикновената процедура? Ако отговорът е „да“, какви правила и до каква степен?
Магистратът, който се произнася по специалната процедура за искове с малък материален интерес, може да се отклони от процесуалните правила и да вземе предвид доказателства, които не отговарят на правните условия.
Искът трябва да бъде подаден в деловодството на съда за искове с малък материален интерес. Искът включва а) ясно изложение на фактите, които обосновават иска в съответствие със закона и обосновават подаването на жалба от жалбоподателя срещу ответника, б) точно описание на спорния въпрос и в) конкретно искане.
Разходите не се възстановяват.
Решенията за искове с малък материален интерес не подлежат на обжалване.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Да, за искове до 15 000 EUR се прилага устна процедура. Без да се засяга възможността за прилагане на европейската процедура за искове с малък материален интерес, която се урежда в РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 861/2007 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА, в случаите, когато е налице достатъчен бюджет за нейното прилагане.
За искове на стойност до 15 000 EUR се прилага устна процедура.
Производството се образува въз основа на писмена молба, изготвена под формата на стандартна молба, освен в случаите, когато ищецът не използва услугите на адвокат и съдебен пълномощник, като тогава молбата може да бъде кратка.
Не съществуват задължителни стандартни формуляри. Въпреки това старшите съдии предоставят стандартни формуляри, които могат да бъдат използвани за искове до 2 000 EUR. Ищецът може да ги използва, за да напише молба, а ответникът — за да отговори на нея.
Тези формуляри могат да бъдат изтеглени на уебсайта на Генералния съвет на съдебната власт.
Когато искът надхвърля 2 000 EUR, участието на адвокат и съдебен пълномощник е задължително. Искането не може да бъде разгледано, нито оспорено без такова процесуално представителство.
Ако ответникът не оспори искането, това не означава, че сумата по иска се потвърждава от съда, а само, че ответникът не е предприел действия и че производството продължава.
Ищците могат да се явяват на устното заседание лично, но когато искът надхвърля 2 000 EUR, участието на адвокат и съдебен пълномощник е задължително.
Съдът ще предостави на лицата с каквито и да било увреждания, на лицата на възраст над 60 години, които поискат това, и на всички лица над 80 години всички необходими мерки и приспособления, за да се гарантира равното им участие. Производствата, в които участват лица на възраст над 80 години, ще бъдат разглеждани приоритетно както на етапа на производството по същество, така и на етапа на принудително изпълнение.
Доказателствата се уреждат от общите правила: допустими са всякакъв вид доказателства, като е възможно те да бъдат поискани и представени преди самото заседание.
Искането и оспорването на искането са в писмена форма. Процесуалните въпроси се решават в хода на съдебното заседание. Допълнителни въпроси обаче не могат да се повдигат, след като предложените доказателства бъдат обявени за допустими. По същия начин доказателствата се представят устно и предимно по време на заседанието.
Решението се мотивира и се изготвя в писмена форма, както при другите видове производства.
В съдебното решение трябва да бъде решен въпросът за съдебните разноски, които ще бъдат наложени на страната, чиито искове са били отхвърлени на първа и въззивна инстанция, освен ако съдията не реши, че са налице сериозни правни или фактически съмнения. В случай че искът бъде частично уважен, не се присъждат разноски, но съдът може да ги наложи на една от страните, ако установи, че те са действали небрежно.
Ако участието на адвокат и съдебен пълномощник е задължително и съдът присъди разноските, страната, в чиято полза са присъдени те, може да получи възстановяване на процесуалните разноски след извършване на съответната оценка и при условие че те не надхвърлят една трета от стойността на процесуалните разноски на всяка от страните по делото, включени в присъждането на разноските.
Ако страната по делото, на която съдът е присъдил възстановяване на разноските, не живее в близост до мястото, където се провежда заседанието, разноските за участието на съдебния пълномощник могат да ѝ бъдат възстановени дори ако участието му не е задължително.
Решението може да бъде обжалвано, ако цената на иска надвишава 3 000 EUR. Жалбата се подава до окръжния съд, който е компетентен да я разгледа, в писмена форма и в срок от 20 дни.
Компетентен да разгледа жалбата е окръжният съд в едноличен състав, като няма да е възможно по-нататъшно обжалване на неговото решение.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Когато искът е с малък материален интерес, той може да се подаде чрез искова молба до мировото отделение (chambre de proximité) на общия съд (tribunal judiciaire) и до съдия по защитни съдебни производства (juge des contentieux de la protection) в съответствие с член 756 и следв. от Гражданския процесуален кодекс.
Производството е устно, но ако желаят, страните могат да представят писмени становища.
В молбата си ищецът може да посочи, че е съгласен производството да протече без изслушване на страните (член 757 от Гражданския процесуален кодекс). Освен това член 828 от Гражданския процесуален кодекс позволява на страните да дават във всеки момент от производството изрично съгласие производството да се проведе без изслушване на страните. Възможността за провеждане на производството без изслушване на страните е в сила от 1 януари 2020 г. и бе вдъхновена от европейската процедура за искове с малък материален интерес.
Деловодството призовава страните на съдебното заседание с препоръчано писмо с обратна разписка. Когато ответникът не е получил това писмо, съдът може да поиска от ищеца да организира връчване на писмото от съдебен изпълнител.
Подаването на исковата молба трябва да е било предшествано от опит за помирение с участието на помирител, опит за медиация или опит за процедура, основана на участие (procédure participative), по избор на страните, като в противен случай съдът може служебно да обяви исковата молба за недопустима.
Представителството от адвокат не е задължително. Страните могат да бъдат представлявани от съпруг, небрачен партньор, лицето, с което са сключили граждански пакт за солидарност, свои роднини по пряка или съребрена линия и свои служители.
Цената на иска не трябва да надвишава 5 000 EUR и той трябва да бъде от предметната компетентност на мировото отделение или на съдията по защитни съдебни производства (juge des contentieux de la protection).
Съществува стандартен образец за сезиране на съда.
Това е образец CERFA № 11764*08, публикуван на уебсайта на френската администрация и на уебсайта Justice.fr, и наличен във всички служби за обслужване на гражданите на едно гише.
Тъй като става дума за опростено производство с цена на иска не повече от 5 000 EUR и страните се изслушват от съдията — освен когато постигнат съгласие за провеждане на производство без изслушване — законодателните разпоредби не предвиждат предоставянето на правна помощ. Страните обаче могат да бъдат придружавани или представлявани от адвокат, включително след като са поискали прилагането на разпоредбите за предоставянето на правна помощ.
Правилата за доказване са сходни с тези на производствата по общия ред.
За разглеждането на тези искови молби не се предвижда чисто писмено производство, освен когато страните са постигнали съгласие за провеждане на производството без изслушване.
Към съдебното решение се прилагат същите правила като тези по производствата по общия ред.
Прилагат се същите правила като тези по другите производства. Тъй като обаче по това производство по принцип не се изисква съдебно призоваване, нито представителство от адвокат, разноските са по-ниски.
Поради ниската цена на спора, не е предвидена възможност за обжалване. Срещу решението може да бъде подадено само възражение (когато ответникът не е получил призовка за съдебното заседание) или касационна жалба (когато ответникът е получил призовка за съдебното заседание).
Връзки по темата
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
В Република Хърватия исковете с малък материален интерес се уреждат от разпоредбите на членове 457—467a от Гражданския процесуален закон (Zakon o parničnom postupku) (Narodne Novine (NN; Официален вестник на Република Хърватия) бр. 53/91, 91/92, 112/99, 129/00, 88/01, 117/03, 88/05, 2/07, 84/08, 96/08, 123/08, 57/11, 25/13, 89/14, 70/19, 80/22, 114/22 и 155/23), а европейската процедура за искове с малък материален интерес съгласно Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес се урежда от разпоредбите на членове 507o—507ž от Гражданския процесуален закон.
Исковете с малък материален интерес са спорове, при които исканията в исковата молба се отнасят до парични вземания, ненадвишаващи 1 320,00 UR.
Исковете с малък материален интерес пред търговските съдилища (trgovački sudovi) са спорове, при които исканията в исковата молба се отнасят до парични вземания, ненадвишаващи 6 630,00 EUR.
За исковете с малък материален интерес се смятат и споровете, при които исканията в исковата молба не се отнасят до парични вземания, но вместо удовлетворяването на неговия иск ищецът е посочил в исковата си молба, че е съгласен да получи определена сума, ненадвишаваща 1 320,00 EUR.
За искове с малък материален интерес се смятат и спорове, по които предметът на иска не е парична сума, а предаването на движима вещ, чиято стойност, посочена от ищеца в исковата молба, не надвишава 1 320,00 EUR.
От друга страна, настоящата правна уредба на европейските процедури за искове с малък материален интерес в Регламент (ЕО) № 861/2007 се прилага, когато стойността на иска не надвишава 2 000 ЕUR в момента на получаване на исковия формуляр от компетентния съд, с изключение на всички лихви, разноски и такси.
Процедури за искове с малък материален интерес се провеждат и в случай на възражение срещу заповед за плащане, ако стойността на оспорваната част от заповедта за плащане не надвишава 1 320,00 EUR.
В рамките на процедурата за искове с малък материален интерес производството пред първоинстанционния съд трябва да приключи в разумен срок и във всички случаи по-рано от една година от датата на подаване на иска.
Процедурите за искове с малък материален интерес се водят пред общинските или търговските съдилища съгласно правилата за материалната компетентност, установени в членове 34 и 34b от Гражданския процесуален закон. Процедурите за искове с малък материален интерес започват с предявяването на иск в компетентния съд или с подаването на молба за принудително изпълнение въз основа на официален документ, валиден пред нотариус, когато своевременно е подадено допустимо възражение срещу разпореждането на принудително изпълнение.
Формуляри, други искания или декларации се подават под формата на писмени изявления, по факс или по електронен път, и се използват само в европейски процедури за искове с малък материален интерес съгласно Регламент (ЕО) № 861/2007.
Освен това няма други предварително подготвени формуляри за започване на процедури за искове с малък материален интерес.
Гражданският процесуален закон не съдържа специални разпоредби за правната помощ при процедури за искове с малък материален интерес и страната може да бъде представлявана от адвокат по такава процедура.
Ако са изпълнени изискванията на Закона за безплатната правна помощ (Zakon o besplatnoj pravnoj pomoći) (NN бр. 143/13 и 98/19), страните имат право на безплатна правна помощ.
Информация за схемата за безплатна правна помощ в Хърватия може да бъде намерена на следния уебсайт: https://pravosudje.gov.hr/besplatna-pravna-pomoc/6184.
В процедурите за искове с малък материален интерес страните са длъжни да посочат всички факти, на които се основава техният иск, най-късно при подаване на исковата молба или отговора на исковата молба, и да представят всички необходими доказателства, необходими за установяване на представените факти.
В процедурите за искове с малък материален интерес, отнасящи се до възражение срещу заповед за плащане, ищецът е длъжен не по-късно от 15 дни след получаване на решението за отмяна на заповедта за плащан да подаде до съда писменото си изявление, да посочи всички факти, на които основава своя иск, и да представи всички доказателства, необходими за установяване на представените факти.
В процедурите за искове с малък материален интерес, отнасящи се до възражение срещу заповед за плащане, ответникът е длъжен не по-късно от 15 дни след получаване на писменото изявление на ищеца, в което същият посочва всички факти, на които основава своя иск, и представя всички доказателства, необходими за установяване на представените факти, да посочи всички факти, на които основава своя иск, и да представи всички доказателства, необходими за установяване на представените факти.
В подготвителното съдебно заседание страните могат да представят нови факти или да се позоват на нови доказателства единствено ако не по своя вина не са могли да ги приведат или да се позоват на тях в исковата молба или в отговора на исковата молба, или в представените писмени изявления по горепосочените разпоредби, в които се посочват всички факти, на които се основава техният иск, и се представят доказателствата, необходими за установяване на представените факти.
Новите факти и доказателства, които са представени или на които страните се позовават в подготвителното съдебно заседание в противоречие с горните разпоредби, няма да бъдат взети предвид от съда.
При събирането на доказателства се прилагат общите разпоредби на Гражданския процесуален закон. Следователно доказателствата в процедурите за искове с малък материален интерес могат да бъдат проверки, документи, свидетелски показания, констатациите и становищата на вещи лица, и показанията на страните, като съдът решава кои от представените доказателства следва да се използват за установяване на фактите по делото.
За повече информация относно доказателствата и събирането на доказателства вижте информационния пакет, озаглавен „Събиране на доказателства — Република Хърватия“ (Izvođenje dokaza – Republika Hrvatska).
Процедурите за искове с малък материален интерес се водят в писмена форма.
При процедури за искове с малък материален интерес съдът провежда изслушване, ако прецени, че изслушването е необходимо за изпълнение на процедурата по събиране на доказателства, или ако поне една от страните представи обосновано предложение за провеждане на изслушване. Съдът приема решение, с което отхвърля предложението на страна за изслушване, ако с оглед на обстоятелствата по делото прецени, че процедурата може да бъде проведена справедливо без изслушване. Решението, с което се отхвърля предложението на страната за изслушване, не може да се обжалва.
Тъй като в процедурите за искове с малък материален интерес няма специални разпоредби относно съдържанието на съдебното решение, се прилагат общите разпоредби на Гражданския процесуален закон, т.е. член 338 от Гражданския процесуален закон, който гласи, че писменото съдебно решение трябва да съдържа официална уводна част, диспозитив и изложение на мотивите.
Уводната част на съдебното решение съдържа: посочване, че съдебното решение се постановява от името на Република Хърватия, наименованието на съда, името и фамилията на едноличния съдия или председателя на съдебния на състав, съдията-докладчик и членовете на състава, името и фамилията или наименованието, личният идентификационен номер и местоживеенето или местопребиваването, или седалището на страните, на техните законни представители и пълномощници, кратко посочване на предмета на спора, датата на приключване на съдебното дирене, посочване на страните, техните законни представители и пълномощници, които са присъствали на съдебното дирене, и датата на постановяване на съдебното решение.
Диспозитивът на съдебното решение съдържа решението на съда относно приемането или отхвърлянето на отделните искания по главния иск и акцесорните искове, както и решението относно съществуването или несъществуването на иск, предявен с цел прихващане на задължения (член 333 от Гражданския процесуален закон).
При излагане на мотивите съдът посочва накратко исканията на страните, изложените от тях факти и представените от тях доказателства. Съдът също така посочва и обяснява кои от тези факти са били установени, защо и как са били установени, и ако са били установени чрез доказателства, какви доказателства са били представени и защо и как са били оценени. Съдът изрично посочва кои материалноправни разпоредби са били приложени при постановяване на решението по исканията на страните, и ако е необходимо, излага позицията си относно становищата на страните по правните основания за спора и относно техните предложения или възражения, за които не е изложил мотивите си във вече взетите решения в хода на производството.
В изложението на мотивите за неприсъствено съдебно решение, задочно съдебно решение, решение, основано на признаване на иска, или съдебно решение, основано на отказ от иска, се посочват само основанията за постановяване на такива решения.
Решение за възстановяване на разноските по процедурите за искове с малък материален интерес се постановява въз основа на общите разпоредби на Гражданския процесуален закон, при което страната, която е загубила съдебния спор напълно, е длъжна да възстанови разноските на насрещната страна и встъпилата страна.
Ако искът на дадена страна е уважен частично, съдът първо определя процента, в който всяка от страните е успяла, след това от процента на страната, чийто иск е уважен в по-голяма степен, изважда процента на страната, чийто иск е уважен по-малка степен, след което определя размера на отделните разноски и на общите разноски на страната, чийто иск е уважен в по-голяма степен, които са били необходими за правилното провеждане на процедурата, и присъжда на тази страна обезщетение за частта от въпросните общи разходи, съответстваща на оставащия процент след изчисляване на процентите, в които страните са успели в съдебния спор. Степента на успех в делото се преценява въз основа на уважените искания, като се отчита и успеха при представянето на доказателства, установяващи исканията.
Независимо от горепосоченото съдът може да разпореди едната от страните да възстанови на другата страна определени разноски по силата на член 156, параграф 1 от Гражданския процесуален закон, съгласно който, независимо от изхода на делото, съответната страна трябва да възстанови разноските на другата страна, настъпили по нейна собствена вина или в резултат на събития, които е претърпяла.
Ако страните по делото са били частично успешни в приблизително равни части, съдът може да разпореди всяка страна да понесе собствените си разноски или едната страна да възстанови на другата само определени разноски по силата на член 156, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Съдът може да разпореди едната страна да възстанови всички разноски, направени от другата страна и встъпилата страна, ако другата страна не е спечелила делото само за малка част от своя иск и за тази част не са направени специални разноски.
Независимо от изхода на делото обаче всяка страна е длъжна да възстанови всички разноски на другата страна, настъпили по нейна собствена вина или в резултат на събития, които е претърпяла.
При процедура за искове с малък материален интерес жалба може да се подаде само срещу решението за приключване на процедурата.
Единственият начин за обжалване на другите решения, които подлежат на обжалване съгласно този закон, е чрез жалба срещу решението за приключване на процедурата.
Във всички други отношения във връзка с обжалването се прилагат общите разпоредби на Гражданския процесуален закон. Съгласно тези разпоредби по процедурите за искове с малък материален интерес страните могат да обжалват първоинстанционните съдебни решения и определения в 15-дневен срок от датата на връчване на преписа от съдебното решение или на решението.
Съдебно решение или определение по процедура за иск с малък материален интерес може да бъде обжалвано само поради неправилно прилагане на материалния закон или поради съществени нарушения на гражданските процесуални норми, посочени в член 354, параграф 2 от Гражданския процесуален закон, с изключение на нарушението по член 354, параграф 2, точка 3 от Гражданския процесуален закон.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Не е предвидено специално производство по искове с малък материален интерес. Исковете с малък материален интерес се разглеждат от мировите съдии (giudice di pace).
По правило производството пред мировия съдия е възможно най-опростено, вж. членове 316—322 от Гражданския процесуален кодекс (codice di procedura civile).
Мировият съдия е компетентен да разглежда споровете с предмет движими вещи с максимална цена на иска от 10 000 EUR, освен ако със закон изрично не е предвидено друго.
Мировият съдия разглежда и исковете за вреди, причинени от движението на превозни и плавателни средства, при условие че цената на иска не надхвърля 25 000 EUR.
Независимо от цената на иска, мировият съдия разглеждат всички искове, свързани със:
Неотдавнашната реформа (Законодателен указ № 149/2022) доведе до редица нови промени по отношение на производствата пред мирови съдия. С цел производствата да се адаптират към цифровите изисквания, разпоредбите на член 127, параграф 3 и член 127-bis от Гражданския процесуален кодекс (Изслушвания с аудиовизуални връзки), член 127-ter от Гражданския процесуален кодекс (Подаване на писмени бележки), член 193, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс (Декларации от съдебни технически експерти за полагане на клетви с цифров подпис) и член 196-duodecies (разпоредба за прилагане) от Гражданския процесуален кодекс (Изслушвания с аудиовизуални връзки от разстояние) също се прилагат от 1 януари 2023 г., включително за висящи към посочената дата производства. Разпоредбите, посочени в глава I от дял V-ter (разпоредба за прилагане) от Гражданския процесуален кодекс (Цифрово правосъдие) се прилагат от 30 юни 2023 г., включително за висящи производства към тази дата.
Молбите се подават, заедно с жалба в рамките на опростено производство, доколкото са съвместими (членове 281-и—281-л от Гражданския процесуален кодекс).
Молбите могат да бъдат отправени и устно. Мировият съдия разполага с протокол, съставен и връчен на молителя, заедно с постановлението за насрочване на изслушването на страните, посочено в член 318 от Гражданския процесуален кодекс.
В молбите трябва да се посочват съдът и страните, да са изложени фактите и предметът на жалбата (нов член 318, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).
В срок от 5 дни от разпределянето на делото мировият съдия издава постановление за насрочване на изслушване на страните в съответствие с член 281-undecies, параграф 2 (нов член 318, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).
Молителят се установява чрез подаване на връчената молба или протокола, посочен в член 316 от Гражданския процесуален кодекс, заедно с постановлението, посочено в член 318 (ако е подадено устно), протокола за връчване и, когато е необходимо, пълномощно.
От друга страна, ответникът се установява съгласно член 281-undecies, параграфи 3 и 4 от Гражданския процесуален кодекс чрез представяне на писмена защита и, когато е необходимо, пълномощно (нов член 319 от Гражданския процесуален кодекс).
При първото изслушване мировият съдия е свободен да разпитва страните и да прави опити за помирение. Ако се постигне помирение, мировият съдия съставя протокол за постигнатото споразумение. Ако не се постигне помирение, мировият съдия процедира в съответствие с опростената процедура (член 281-duodecies, параграфи 2, 3 и 4) и — ако счита, че делото не е готово за произнасяне — започват съответните процедури по разследване с цел произнасяне.
Когато мировият съдия прецени, че делото е готово за произнасяне, той следва процедурата, посочена в член 281-sexies от Гражданския процесуален кодекс. Поради това съдията е този, който излага исканията за заповед и може да разпореди устно обсъждане на делото. Решението се депозира в деловодството на съда в срок от 15 дни от въпросното обсъждане.
Няма установени формуляри.
Когато цената на иска не надхвърля 1 100 EUR, страните могат да се защитават лично в производството пред мировия съдия (член 82 от Гражданския процесуален кодекс; вж. раздел „Завеждане на дело в съда“).
Във всички останали случаи страните трябва да бъдат представлявани от адвокат.
Съобразявайки се с характера на делото и цената на иска, мировият съдия може обаче да допусне въз основа на устно искане на страната тя да се защитава лично.
Съдът проверява дали страните са редовно конституирани и при необходимост изисква от тях да допълнят или приведат в ред актовете и документите, за които е установил, че не отговарят на изискванията.
Ако съдията установи, че адвокатът няма пълномощно за
адвокат на обвиняемите или че е налице порок в пълномощното за
представителство,
съдействие или
упълномощаване, което го прави невалидно,
съдията ще определи
срок за страните да определят лице, отговорно за представителството или съдействието, за да предоставят необходимите разрешения или да предоставят или подновят
пълномощното ad litem. Ако нередовностите бъдат отстранени в определения от съдията срок, исковата молба се смята за редовна и нейните материални и процесуални последици възникват от датата на първото
връчване (член 182 от Гражданския процесуален кодекс).
Правилата относно събирането на доказателства не се различават от прилаганите по отношение на производството по общия ред (вж. раздел „Събиране на доказателства“).
Това се урежда с член 127-ter от Гражданския процесуален кодекс, който гласи, че изслушване, дори и вече да е насрочено, може да бъде заменено с представяне на писмени бележки, съдържащи само молбите и исканията, ако присъствието на лица, различни от защитниците, страните,
прокурора и
помощните членове на съда, не е задължително. В тези случаи изслушването се замества с представяне на писмени бележки по искане на всички участващи страни. Когато разпореди замяна на изслушването, съдията определя задължителен
срок от най-малко 15 дни за представяне на бележките. Всяка страна [...]
По принцип се прилагат правилата на опростената процедура, посочени в точка 1.2.
Мировият съдия може да отсъди ex aequo et bono (т.е. без да се позовава изрично на правните норми) по дела със стойност до 2 500 EUR (член 113 от Гражданския процесуален кодекс).
Il rimborso delle spese è limitato? Se si, in quale misura?
Към решенията за съдебните разноски се прилагат общите правила, съгласно които разноските се плащат от изгубилата делото страна. Възможно е обаче всяка от страните да бъде осъдена да заплати собствените си съдебни разноски, ако и двете страни са изгубили частично спора или по друга основателна причина.
Постановени от мирови съдия решения въз основа на принципа ex aequo et bono (спорове със стойност, която не надвишава 2 500 EUR) подлежат на обжалване само ако е имало нарушение на процедурни правила, конституционно право или право на ЕС, или на принципите, приложими към предмета на спора.
Всички останали решения, произнесени от мировите съдии, подлежат на въззивно обжалване.
Вж. разделите „Съдебни системи“, „Компетентност“ и „Завеждане на дело в съда“.
Приложения по темата
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Правната система на Кипър не съдържа специална процедура за искове с малък материален интерес, различна от процедурата, уредена от Регламент (ЕО) № 861/2007, за прилагането на който е приета процедурна наредба.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
На 15 януари 2018 г. в Латвия влизат в сила изменения на Гражданския процесуален закон, които заменят думите „Дела по искове с малък материален интерес“ с „Дела по опростена процедура“.
Съдия разглежда делото по опростена процедура въз основа на писмена искова молба, ако главницата на дълга или, в случай на иск за събиране на вземания за издръжка, общата сума на плащанията не надвишава 2500 EUR към датата на подаване на иска. В случай на искове за събиране на вземания за издръжка общата сума на плащанията се отнася поотделно за всяко дете. (член 250.19, параграф 2 от Гражданския процесуален закон).
Опростената процедура се урежда от глава 30 от Гражданския процесуален закон3: Член 250.18 — 250.27A и следващите членове от глава 54.1: Членове 440.1 — 440.12.
Опростената процедура се прилага само по искове за събиране на парични вземания и искове за събиране на вземания за издръжка (член 35, параграф 1, точки 1 и 3 от Гражданския процесуален закон).
Разпоредбите на националното законодателство, които уреждат въпросите, свързани с опростената процедура, не се прилагат по отношение на опростената процедура за искове с малък материален интерес съгласно Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, освен по отношение на процедурата за обжалване на решения на първоинстанционен съд.
Държавната такса (valsts nodeva), която е дължима по исковата молба, е, както следва (член 34, параграф 1, точка 1 от Гражданския процесуален закон):
а) до 2134 EUR, таксата е 15 % от цената на иска, но не по-малко от 70 EUR;
б) от 2135 EUR до 7114 EUR, таксата е 320 EUR плюс 4 % от цената на иска над 2134 EUR.
Държавна такса не се дължи в случай на събиране на вземания за издръжка на дете или родител.
При разглеждане на дела по опростена процедура съдът следва обикновените съдебни процедури, с някои изключения, предвидени за делата по опростена процедура. Съдията открива производството по опростена процедура въз основа на искова молба в писмен вид.
Съдът не допуска за разглеждане искова молба за опростена процедура, ако молбата не е изготвена в съответствие с образеца, утвърден от Министерския съвет.
Когато съдията взема мотивирано решение да не допуска исковата молба, той изпраща това решение на ищеца и определя срок за отстраняване на нередностите. Срокът не може да бъде по-кратък от 20 дни, считано от деня на изпращане на решението. Решението на съдията може да бъде обжалвано в срок до 10 дни от датата на издаването му или в срок до 15 дни от датата на връчването му, ако местопребиваването на лицето е извън Латвия.
Исковата молба и отговорът на ответника трябва да бъдат изготвени на формулярите, определени в приложенията към Постановление № 305 на Министерския съвет (Ministru kabinets) от 29 май 2018 г. относно формулярите, които следва да бъдат използвани при опростена процедура. В приложенията към посоченото постановление на Министерския съвет са включени следните формуляри:
1. Молба за опростена процедура за събиране на парични вземания (Приложение 1);
2. Молба за опростена процедура за събиране на вземания за издръжка (Приложение 2);
3. Отговор във връзка с опростена процедура за събиране на парични вземания (Приложение 3);
4. Отговор във връзка с опростена процедура за събиране на вземания за издръжка (Приложение 4).
Освен данните на ищеца и ответника във формуляра за опростена процедура следва да бъде посочена следната информация:
В Гражданския процесуален закон не е изрично предвидена правна помощ за дела по опростена процедура. Всяко лице може да бъде представлявано от друго лице в дело по опростена процедура.
Ако ищецът желае неговите или нейните интереси да бъдат представлявани в съда от друго лице и исковата молба е изготвена от представителя, в нея трябва да бъдат посочени собственото и фамилното име на представителя, личен идентификационен номер и адрес за кореспонденция със съда или — ако представителят е юридическо лице — неговото наименование, номер на регистрация и седалище. Всяко физическо лице може да бъде представител в гражданско производство, при условие че е навършило 18-годишна възраст, не е поставено под запрещение и не е обект на някое от ограниченията, предвидени в член 84 от Гражданския процесуален закон. Ако друго лице ще действа като представител в съда, за тази цел трябва да бъде изготвено нотариално заверено пълномощно. Ищецът може да упълномощи свой представител устно пред съда, което трябва да бъде отбелязано в протокола от съдебното заседание. Представителят на юридическо лице трябва да има пълномощно в писмен вид (което не е задължително да бъде нотариално заверено) или документи, потвърждаващи, че въпросното лице е служител, който има право да представлява юридическото лице без специално пълномощно. Ако представителят е адвокат (zvērināts advokāts), представителството трябва да бъде потвърдено с договор за представителство в съда (orderis), а ако адвокатът ще действа от името на страната, трябва да има писмено пълномощно (което в този случай не е задължително да бъде нотариално заверено). Ако дадено лице е представлявано, необходимите книжа се представят пред съда и се подписват от представителя, който действа от името на страната в съответствие с пълномощното.
Събирането на доказателства е обект на общите разпоредби на Гражданския процесуален закон. Доказателствата в производства по опростена процедура могат да бъдат съответно под формата на становища от страните или от трети страни, показания на свидетели, писмени доказателства и становища на вещи лица.
Съдията открива производството по опростена процедура въз основа на искова молба в писмен вид. На ответника се изпраща копие от исковата молба и формуляр за отговор на исковата молба; ответникът трябва да изпрати отговор в срок от 30 дни, считано от деня, в който исковата молба му е била изпратена. В зависимост от обстоятелствата и вида на делото, документите, приложени към исковата молба, също може да бъдат изпратени на ответника. Съдът указва на ответника също така, че непредставянето на отговор от негова страна няма да възпрепятства произнасянето на решение по делото и че ответникът може да поиска изслушване в съда.
Когато съдът изпраща документите на страните, той указва техните процесуални права, уведомява ги за състава на съда, който ще разглежда делото, и указва как страната може да представи възражение пред съдията. Според Гражданския процесуален закон страните имат процесуални права по отношение на подготовката на делото за разглеждане в открито заседание, които те могат да упражнят не по-късно от седем дни преди определената дата на съдебното заседание.
Ответникът може да представи своя отговор, като използва одобрения от Министерския съвет формуляр. Формулярът се съдържа в приложенията към Постановление № 305 на Министерския съвет от 29 май 2018 г. относно формулярите, които следва да бъдат използвани при опростена процедура. В отговора си ответникът трябва да посочи следната информация:
Ответникът има право да предяви насрещен иск в срок до 30 дни от датата, на която исковата молба е изпратена до него, ако:
Ако сумата, чието събиране се иска по насрещния иск, е по-висока от тавана за опростена процедура или ако насрещният иск не е иск за събиране на парични вземания или за събиране на вземания за издръжка, съдът разглежда случая по реда на обикновеното съдебно производство.
Ако страните не желаят делото да се разглежда на съдебно заседание и съдът не смята, че е необходимо изслушване, делата по опростена процедура се разглеждат в закрито заседание при взаимна размяна на книжа и страните се уведомяват своевременно за датата, на която съкратеното съдебно решение ще бъде достъпно в онлайн системата. Датата, на която съкратеното съдебно решение е достъпно в онлайн системата, се счита за датата, на която е изготвено съдебното решение. Съдът разглежда делото на заседание по реда на обикновеното съдебно производство, ако е получил мотивирано искане за това от някоя от страните или ако съдът смята, че изслушване е необходимо. Съдът може да разгледа делото на заседание и по своя собствена инициатива. Ако местопребиваването или местонахождението на дадено лице не е в Латвия и неговият или нейният адрес е известен, доставката и връчването на съдебни документи се извършват в съответствие с международните закони, които са обвързващи за Латвия или правото на Европейския съюз, включително Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела.
По делата по опростена процедура съдът изготвя съкратено съдебно решение. Съкратеното съдебно решение се изготвя в съответствие с общите изисквания за съдържанието на съдебното решение (чл. 193 от Гражданския процесуален закон), с изключение на описателната част, в която се посочват само предметът на иска, законите и разпоредбите, на които се позовава страната, и претенцията, и мотивите на решението, което отразява само законодателството, на което се е позовал съдът.
Съдът изготвя пълно съдебно решение (съобразно общите изисквания за съдържанието на решението) по дело по опростена процедура, ако страната подаде писмено искане за изготвяне на такова решение. Искането трябва да бъде подадено до съда в срок от 10 дни от датата на обявяване на съкратеното съдебно решение (датата, на която съкратеното съдебно решение е достъпно в онлайн системата). Съдът може да изготви пълно съдебно решение и по своя собствена инициатива. Пълно съдебно решение се изготвя от съда в срок от 20 дни от изтичане на срока за подаване на искане за изготвяне на решение. Датата, на която пълното съдебно решение е достъпно в онлайн системата, се счита за датата, на която е изготвено съдебното решение.
Делата по опростена процедура подлежат на общите правила за плащане на съдебните разноски.
Когато бъде постановено едно съдебно решение, с него изгубилата страна се осъжда да заплати всички съдебни разноски на спечелилата страна (държавна такса и разходи в производството). В случай че исковата молба е удовлетворена само частично, на ответника се присъжда да заплати съдебните разноски на ищеца пропорционално на удовлетворените искания, а ищецът ще трябва да заплати съдебните разноски на ответника пропорционално на отхвърлените искания. Ако ищецът прекрати делото, той или тя трябва да възстанови направените от ответника съдебни разноски. В такъв случай ответникът не възстановява платените от ищеца съдебни разноски. Ако ищецът прекрати делото поради доброволно удовлетворяване на иска от ответника след подаването на исковата молба, тогава, по искане на ищеца, съдът може да разпореди на ответника да заплати съдебните разноски на ищеца.
Аналогично, ако дадено дело приключи без постановяване на решение, по искане на ответника съдът може да разпореди на ищеца да заплати съдебните разноски на ответника.
Ако ищецът е освободен от съдебни разноски, на ответника може да бъде разпоредено да плати съдебни разноски в полза на държавата пропорционално на частта от исковата молба, която е била удовлетворена.
Гаранция от 70 EUR се заплаща за акцесорен иск. Гаранцията се възстановява, ако съдът отмени или измени изцяло или частично обжалваното съдебно решение. Ако жалбата бъде отхвърлена, гаранцията не се възстановява.
Решение на първоинстанционен съд може да се обжалва (apelācija), ако:
Ако решението по дело по опростена процедура е било взето в закрито заседание при взаимна размяна на книжа, срокът за обжалване на съдебното решение (20 дни) започва да тече, считано от деня на изготвяне на съдебното решение.
Освен елементите, предвидени в Гражданския процесуален закон, в предявена жалба поради пороци на съдебно решение трябва да бъде посочено следното:
Съдията от първоинстанционния съд решава дали да допусне жалбата и определя срок, в който жалбоподателят трябва да отстрани нередовностите, ако жалбата не отговаря на изискванията на Гражданския процесуален закон или ако, в предвидените от закона случаи, не е приложен превод на жалбата и на свързаните с нея документи. Ако нередовностите бъдат отстранени в рамките на определения срок, се смята, че жалбата е подадена в деня, в който е представена за първи път. В противен случай се смята, че такава изобщо не е подавана и тя се връща на жалбоподателя.
Не се допуска жалба, която не е подписана или е представена от лице, което не е било надлежно упълномощено за тази цел, или за която не е била платена държавна такса (дължимата държавна такса за жалба е в размер, изчислен според размера на иска пред първоинстанционния съд), като същата се връща на жалбоподателя. Решението за отказ да се приеме жалба не може да се обжалва.
След като се увери, че са спазени процедурите за подаване на жалби, съдията или в определени случаи състав от трима съдии от апелативния съд взема решение за откриване на производство по обжалване в срок до 30 дни от получаването на жалбата.
Ако е налице поне едно от основанията за обжалване, съдията взема решение за откриване на производство по обжалване и уведомява страните незабавно, като посочва срок за представяне на писмени становища.
Ако съдията, който е натоварен с вземането на решение по дадена жалба, смята, че производство по обжалване не трябва да бъде образувано, въпросът за образуване на производството се решава от състав от трима съдии.
Ако поне един от тримата съдии е на мнение, че е налице поне едно от основанията за образуване на производство по обжалване, съдията взема решение за образуване на производство по обжалване и незабавно уведомява страните.
Ако съдиите единодушно решат, че не е налице нито едно от основанията за образуване на производство по обжалване, те вземат решение за отказ да образуват производство по обжалване и незабавно уведомяват страните. Решението се изготвя като резолюция (rezolūcija) и не може да се обжалва.
В срок до 20 дни от деня, в който апелативният съд уведоми страните за откриване на производството, страните могат да представят писмени становища по жалбата.
След като бъде изпратено уведомление за откриване на производство по обжалване, страната има 20 дни, в който срок да представи насрещна жалба. Ако бъде получена насрещна жалба, съдът незабавно изпраща копия до другите страни.
В делата по опростена процедура решение по жалбите се взема в закрито заседание при взаимна размяна на книжа; страните биват уведомени своевременно за датата, на която съдебното решение ще бъде достъпно онлайн, и се информират за състава на съда и за правото им на възражение срещу даден съдия. Съдебното решение се смята за изготвено в деня, в който стане достъпно в онлайн системата. Ако обаче съдът намери за необходимо, при дело по опростена процедура решение по жалбата може да бъде произнесено в съдебно заседание.
Касационно обжалване на решението на апелативния съд не се допуска и то влиза в сила, когато бъде произнесено или, ако е взето в закрито заседание при взаимна размяна на книжа, на датата, на която е изготвено.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Националната процедура за искове с малък материален интерес се определя в глава XXIV, част IV на Гражданския процесуален кодекс (Civilinio proceso kodeksas) на Република Литва.
Европейските искове с малък материален интерес се разглеждат по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, като тези дела се разглеждат в съответствие с общите правила относно производствата за разрешаване на спорове, като се вземат предвид изключенията, предвидени в Закона на Република Литва за прилагане на правото на Европейския съюз и на международното право в областта на гражданското производство (Civilinį procesą reglamentuojančių Europos Sąjungos ir tarptautinės teisės aktų įgyvendinimo įstatymas).
Националната процедура за искове с малък материален интерес и европейската процедура за искове с малък материален интерес се прилагат за парични искове, чиято стойност не надхвърля 2000 EUR.
Европейската процедура за искове с малък материален интерес се прилага за граждански искове, чиято стойност не надхвърля 2000 EUR. Процедурата не се прилага за дела, които засягат: статута или правоспособността на физически лица; вещни права, произтичащи от съпружески отношения, задължения за издръжка, завещания и наследство; банкрут, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, социално осигуряване, арбитраж, трудовото право, наем на недвижими имоти, с изключение на съдебни процеси по парични искове, както и нарушения на правото на личен живот и на правата, свързани с личността, включително клевета.
Процедурата се прилага от 1 януари 2009 г. Делата по европейската процедура за искове с малък материален интерес се разглеждат от окръжните съдилища в съответствие с правилата за териториална компетентност, установени в Гражданския процесуален кодекс на Република Литва, т.е. от окръжните съдилища в съответните градове или окръзи.
В случаите, посочени в член 4, параграф 3 и в член 5, параграф 7 от Регламент (ЕО) № 861/2007, съдът трябва да информира ищеца/ответника, че има право да предяви иск/насрещен иск не по-късно от 14 дни от получаването на уведомлението от съда, в съответствие с изискванията, посочени в Гражданския процесуален кодекс на Република Литва. Когато ищецът/ответникът не успее да подаде правилно попълнен иск/насрещен иск в съда в рамките на срока, посочен в параграф 1 от настоящия член, искът се счита за неподаден и се връща на ищеца/ответника по съдебен ред. Подобно решение може да се обжалва с нарочна жалба.
Формулярите се предоставят от съдилищата и могат да бъдат намерени на портала за електронни услуги на литовските съдилища.
Присъствието на правен представител/адвокат не е необходимо. Съдът предлага съдействие при попълването на формулярите, но не и съвети по материалната страна на иска. Член 11 от Регламент (ЕО) № 861/2007 предвижда практическата помощ и информация, които се предоставят на страните в производството от органите, които предоставят първична правна помощ, гарантирана от държавата.
Събирането на доказателства се урежда в глава XIII, част II на Гражданския процесуален кодекс.
В съответствие с националната процедура за искове с малък материален интерес съдът, който разглежда дадено дело, може да вземе решение относно формата и процедурата за неговото разглеждане. Устно изслушване може да се проведе, когато поне една от страните е подала подобно искане. В рамките на писмената процедура страните по делото не се призовават и не присъстват на съдебното заседание. Страните по делото биват уведомени за провеждането на писмена процедура в съответствие с член 133, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс. Когато дадено дело се разглежда по същество в рамките на писмена процедура, датата, часът и мястото на съдебното заседание, както и съдебният състав се обявяват на специален уебсайт най-малко седем дни преди датата на съдебното заседание освен в случаите, предвидени в ГПК, когато страните се уведомяват по различна процедура. Въпросната информация се предоставя също и от деловодството на съда.
В съответствие с националната процедура за искове с малък материален интерес решението на съда трябва да съдържа уводна и същинска част, както и кратко изложение на мотивите.
Размерът на съдебната такса (žyminis mokestis) по исковете с малък материален интерес се определя в член 80, параграф 1, точка 1 от Гражданския процесуален кодекс на Република Литва. Тя се равнява на 1/4 от таксата, коята се заплаща за иска, но не по-малко от 10 евро.
В член 29 от закона се предвижда, че решенията на литовските съдилища, произнесени по европейската процедура за искове с малък материален интерес, подлежат на обжалване. Процедурата по обжалване се урежда в членове 301—333 от Гражданския процесуален кодекс на Литва. В съответствие с член 307, параграф 1 от ГПК, когато са налице основания за обжалване, жалбата може да се подаде в срок от 30 дни от датата на съдебното решение.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
В допълнение към европейската процедура за искове с малък материален интерес, уредена с Регламент (ЕО) №861/2007 от 11 юли 2007 г., люксембургското право предвижда опростена процедура за събиране на вземания, по които главницата (т.е. без лихви и разноски) не надвишава 15 000 EUR. Тази процедура се нарича „издаване на заповед за плащане“ (ordonnance de paiement).
Събирането на вземанията чрез процедурата по издаване на заповед за плащане се допуска за всяко парично вземане, което не надвишава 15 000 EUR, при условие че длъжникът обичайно пребивава във Великото херцогство Люксембург.
Изборът на процедурата за издаване на заповед за плащане не е задължителен за кредитора, който може също така да сезира мировия съд (juge de paix) и да призове на съд длъжника.
Една от разликите между процедурата за издаване на заповед за плащане от мировия съд и процедурата за издаване на заповед за плащане въз основа на документ (ordonnance sur requête) е, че процедурата, която се провежда пред мировия съд, може да приключи с постановяване на съдебно решение, докато процедурата, която протича пред окръжния съд (tribunal d'arrondissement), при всеки случай приключва само с издаването на заповед.
Искането за издаване на заповед за плащане се подава в деловодството на мировия съд посредством писмено или устно заявление.
В искането трябва да са посочени, под страх от нищожност при неспазване, собственото и фамилното име, занятие и настоящ или постоянен адрес на заявителя и ответника, основанието и размера на вземането, като в искането се отправя молба за издаване на условна заповед за плащане.
Кредиторът трябва да приложи или представи всички документи, които биха могли да удостоверят съществуването и размера на вземането, както и документи, които удостоверяват неговото основание.
От сравнителното проучване на законодателните текстове проличава, че изискването за обосновка е смекчено по отношение на заявленията, заведени пред мировите съдилища, тъй като е достатъчно в тези производства да се посочат размерът и произходът на вземането.
Законът не предвижда задължение за съдебните изпълнители или съдилищата да оказват съдействие на страните в хода на производството.
Прилагат се правилата за доказване по общия ред. Вж. темата Събиране на доказателства – Люксембург.
Ако длъжникът оспори вземането и кредиторът желае процедурата да продължи, задължително се провеждат състезателни обсъждания в открито съдебно заседание.
Правилата и принципите, приложими към съдебните решения в областта на издаването на заповеди за плащане, са същите като тези, които се прилагат към съдебните решения, постановявани в рамките на обикновеното производство.
Съгласно люксембургското право страната, която губи делото, обикновено понася и разноските по съдебното производство. Разноските по съдебното производство са за сметка на всяка страна, която губи делото, като обаче съдът може да присъди заплащането на всички или част от разноските на другата страна, като постанови за това специално и мотивирано решение. Ако страната, която е спечелила делото, е понесла разноски по съдебното производство, тя може да иска от другата страна тяхното възстановяване.
Обратно на правилата, които съществуват в други държави, възстановяването на разноските за ползването на адвокатски услуги не е обичайна практика. Съгласно люксембургското право „разноските“, които са посочени в член 238 от новия Граждански процесуален кодекс, обхващат разноските по съдебното призоваване, разноските за експертизи, евентуално платените разноски за свидетели, разноските за превод и др., но не и разноските за ползването на адвокатски услуги.
Съдът може да присъди в полза на страната, която е спечелила делото, обезщетение, целящо компенсирането на разноските, възникнали във връзка с делото, част от които са и разноските за ползването на адвокатски услуги. По-специално в случая, при който изглежда несправедливо да се оставят за сметка на една от страните собствените ѝ разноски по делото, които не се включват в общите разноски, съдът може да осъди другата страна да ѝ заплати суми, които той определи.
Трябва да се отбележи, че решението за предоставяне или непредоставяне на обезщетение за понесени от страната съдебни разноски, както и определянето на размера на това обезщетение, зависят от усмотрението на съда.
По отношение на заповедите за плащане се прилагат общите норми на правото. Решенията на мировите съдилища могат да се обжалват, когато установеният материален интерес е по-висок от 2000 EUR.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Освен процедурата, посочена в Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (и членове 598—602 от
Закон CXXX от 2016 г. относно Гражданския процесуален кодекс, в които се уреждат въпроси, които не са уредени с този регламент), след 1 януари 2018 г. в действащото унгарско законодателство няма специална процедура, приложима за исковете с малък материален интерес. Исковете с малък материален интерес бяха уредени със
Закон III от 1952 г. относно Гражданския процесуален кодекс. Този закон обаче беше отменен със Закон CXXX от 2016 г. относно Гражданския процесуален кодекс, считано от 1 януари 2018 г. Това означава, че, считано от 1 януари 2018 г., в унгарския граждански процес няма специални правила, приложими към исковете с малък материален интерес, поради което общите правила следва да се прилагат и за удовлетворяването на искове с малък материален интерес. Производствата, образувани преди 1 януари 2018 г. обаче, се разглеждат в съответствие с предишния Закон III от 1952 г. относно Гражданския процесуален кодекс. Ето защо информацията, която следва, важи само за висящи дела, започнали преди 1 януари 2018 г.
Процедурата за искове с малък материален интерес се прилага за събиране на вземания, непревишаващи 1 милион унгарски форинта, когато процедурата е преобразувана в исково производство по общия ред вследствие на подаване на възражение срещу заповед за плащане или когато по друга причина трябва да се следва процедурата за заповед за плащане, т.е. когато:
а) молбата за издаване на заповед за плащане е отхвърлена служебно от нотариуса и впоследствие ищецът предяви иск пред съда за удовлетворяване на вземането си;
б) процедурата за заповед за плащане е прекратена от нотариуса с разпореждане и впоследствие ищецът предяви иск пред съда за удовлетворяване на вземането си.
Производството се води пред районните съдилища (járásbíróság).
Не съществува формуляр за подаване на молби за започване на производството, но на уебсайта на унгарската Нотариална камара, както и в нотариалните кантори е наличен формуляр за процедурата за заповед за плащане, която е от компетентността на нотариусите и предхожда производството за искове с малък материален интерес.
Предоставя се правна помощ. За да се улесни упражняването на правата им, по искане на физическите лица, чиито доходи и финансово състояние не им позволяват да поемат разноските по производството, се освобождават изцяло или частично от плащането на тези разноски. Съгласно Закона за съдебните такси страните могат да имат право и на отстъпки по отношение на съдебните такси (освобождаване от такси или отсрочване на плащането им), а нуждаещите се лица имат право също така да използват правна помощ или застъпник съгласно разпоредбите на Закона за правната помощ, ако това е необходимо за ефективното упражняване на техните права.
При производства, които са преобразувани в искови производства по общия ред вследствие подаване на възражение срещу заповед за плащане, съдът уведомява ответника за фактите и доказателствата, представени от ищеца, най-късно с връчването на призовката за съдебното заседание. Страната може да представи доказателства най-късно на първото съдебно заседание по делото. Като изключение от това правило страната може да представи доказателства по всяко време в хода на делото, ако ответната страна се съгласи или ако страната се позовава на факти или доказателства, влезли в сила съдебни решения или други административни постановления в представените от нея доказателства, които по причини, независещи от страната, са ѝ станали известни след обичайния срок за представяне на доказателства, или за които тя е била информирана след този срок по независещи от нея причини, и ако страната предостави достатъчно доказателства в подкрепа на това твърдение.
Ако в молбата са направени промени или е подаден насрещен иск, страната може да представи съответните доказателства, когато се правят промените (подава се насрещният иск), докато в случаите на възражение за прихващане доказателствата, свързани с искането за прихващане на вземането, може да се предоставят едновременно с подаването на възражението. Съдът не трябва да взема предвид доказателствата, които са представени в противоречие с тези разпоредби. За всичко останало се прилагат общите правила относно доказването.
Съдът провежда и съдебно заседание.
Съдържанието на съдебните решения е уредено в общоприложимите разпоредби, като на страните трябва да бъде предоставена информация след диспозитива на съдебното решение относно елементите, които трябва задължително да бъдат включени в жалбата, както и за правните последици от липсата на някой от тези елементи.
Като общо правило се прилага принципът „загубилата страна плаща“.
Възможността за обжалване е ограничена в редица отношения, най-важното от които е, че жалба може да се подава само на основание съществено нарушение на процесуалните правила на първа инстанция или неправилно прилагане на закона, служещ за основа за преценката по същество. По отношение на обжалването, както и на срока, определен за подаване на жалбата, се прилагат общите правила, т.е. тя трябва да бъде подадена до съда, който е постановил решението на първа инстанция, в срок от 15 дни от връчването на съдебното решение, и по нея се произнася компетентният окръжен съд (törvényszék).
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Специалното производство по искове с малък материален интерес е уредено в глава 380 от Законите на Малта (Закон за Трибунала за искове с малък материален интерес), както и в Подзаконови нормативни актове 380.01, 380.02 и 380.03.
Този трибунал (Tribunal għal Talbiet Żgħar) е компетентен да разглежда и решава само парични искове, чиято стойност не надвишава сумата от 5000 EUR.
Производството започва, когато ищецът попълни съответния формуляр, подаде своя иск в деловодството на Трибунала, заплати таксата и поиска от Трибунала да връчи иска на ответника. След това ответникът разполага със срок от осемнадесет дни от връчването на уведомлението за иска, за да подаде своя отговор. Допуска се също предявяването на насрещен иск. Ако ответникът смята, че друго лице трябва да погаси задължението към ищеца, той трябва да посочи това лице. След това деловодството на съда уведомява страните за датата и часа на насроченото съдебно заседание. Съдията води производството в Трибунала по своя преценка в съответствие с правилата на естественото право. Съдията осигурява, доколкото е възможно, бързо разглеждане и решаване на всяко дело още в деня на съдебното заседание и в рамките на едно съдебно заседание. Той събира необходимата информация по подходящия за него начин и не е длъжен да се съобразява с правилата за най-доброто налично доказателство, нито с правилата за доказателствата, основани на слухове, ако по негова преценка представените му доказателства са достатъчно надеждни, за да може да направи извод относно разглежданото дело. Той се въздържа, доколкото е възможно, от назначаване на арбитри за даване на експертни становища. Той има същите правомощия като магистрат, който заседава в Съда на магистратите при упражняване на неговата гражданскоправна компетентност, и по-конкретно има правомощия да призове и да постави под клетва свидетели.
Страната, подаваща иска, попълва исков формуляр, съдържащ се в Първо приложение към Подзаконов нормативен акт 380.01 (Процедурен правилник на Трибунала за искове с малък материален интерес). Ответникът отговаря също с попълване на формуляр, който също се намира в Първо приложение на горепосочения подзаконов нормативен акт.
Страните могат да бъдат подпомогнати от всяко лице: няма изискване това лице да е адвокат или процесуален представител пред съдилищата от по-долна инстанция.
Страните могат да предоставят доказателства под формата на устни показания, писмени доказателства или и двете. Призоваването на свидетел се допуска не по-късно от три дни преди датата, на която трябва да даде свидетелски показания, като той трябва да се яви пред Трибунала на конкретна дата и в конкретен час да даде показания или да представи писмени доказателства. Ако редовно призован свидетел не се яви пред съда по време на съдебното заседание, Трибуналът може да разпореди принудителното довеждане на този свидетел на заседание, насрочено за друга дата.
Искът и отговорът се подават в писмена форма. Доказателствата могат да бъдат писмени. Явяването пред Трибунала на определените от него дати обаче е задължително.
В решението си съдията посочва основните обстоятелства, с които обосновава решението си. В него той взема решение и за разпределението на разноските.
При всяко решение съдията определя разноските, които трябва да бъдат поети от всяка от страните. Освен ако специални обстоятелства не налагат друго, на губещата страна се разпорежда да заплати разноските на страната, в чиято полза е отсъдено решението. Разноските се ограничават до действителните пряко извършени разходи във връзка с делото от страната, в чиято полза е присъдено плащането на разноските. В случай на несериозен и злонамерен иск Трибуналът може да разпореди на ищеца да заплати на ответника глоба не по-малка от 250 EUR и не по-голяма от 1250 EUR и тази глоба представлява гражданскоправно задължение.
Всяко обжалване на решение на Трибунала трябва да бъде подадено в деловодството на съда с молба до Апелативния съд в неговата нисшестояща компетентност в срок от двадесет дни от датата на постановеното от съдията решение.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Обичайната процедура за искове с малък материален интерес е процедурата по призоваване в районните отделения към окръжните съдилища (sector kanton van de rechtbank). Това е обикновената процедура по призоваване, но с известни облекчения. Ако делото се гледа в районното отделение към окръжния съд, не сте длъжни да ангажирате адвокат и можете да се защитавате сами.
В трансгранични случаи в рамките на ЕС може да се приложи също и европейската процедура за искове с малък материален интерес. Можете да използвате европейската процедура за искове с малък материален интерес, ако ви дължат пари:
В нидерландското право има Закон за прилагане на Регламента за европейската процедура за искове с малък материален интерес (Закон от 29 май 2009 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес).
Районните отделения към окръжните съдилища се сезират по:
Освен това съдиите в районните отделения към окръжните съдилища разглеждат дела по трудовоправни отношения, наемни отношения, спорове, свързани с покупки на потребителски стоки и потребителски кредити, обжалване на глоби за пътнотранспортни нарушения и на констатирани нарушения. Те се занимават също така с управлението, попечителството, настойничеството и отказа или приемането на наследство. За допълнителна информация относно процедурата по призоваване в районните отделения към окръжните съдилища щракнете тук.
Делата по европейската процедура за искове с малък материален интерес също се разглеждат от районните отделения към окръжните съдилища. Максималната стойност на европейската процедура за искове с малък материален интерес е определена в Регламент (ЕО) № 861/2007 на 5 000 EUR.
Не е предвидена специална процедура на равнище районни отделения към окръжните съдилища. По принцип правилата относно процедурата по призоваване се прилагат както в окръжните съдилища, така и в районните отделения към окръжните съдилища. Съществената разлика е, че при делата, заведени пред районното отделение към окръжния съд, страните имат право да се защитават сами, докато в останалите дела (пред окръжния съд) страните трябва да бъдат представлявани от адвокат. Вж. точка 1.4 по-долу. Освен това в районните отделения към окръжните съдилища делата се разглеждат в състав от един съдия, т.е. на заседанието съдията е сам.
За европейската процедура за искове с малък материален интерес са приложими правилата относно подаването на искова молба.
Производствата пред районното отделение към окръжния съд обикновено се образуват чрез призоваване на ответната страна. Най-важните елементи в призовката са изложението на искането (същността на иска) и неговата обосновка (факти и права, на които се основава искът).
Производствата пред районните отделения към окръжните съдилища имат следните особености:
Искът по европейската процедура за искове с малък материален интерес се подава чрез формуляр А. Исковата молба трябва да бъде подадена до компетентния съд.
В делата, разглеждани от районните отделения към окръжните съдилища, страните могат да се защитават сами. Това означава, че процесуалното представителство чрез адвокат не е задължително. Предоставянето на помощ от упълномощен представител, който не е задължително да бъде адвокат, също е разрешено. За възстановяването на разходите за правна помощ поради ползването на адвокатски услуги вж. също въпрос 1.8 по-долу.
В рамките на европейската процедура страните също не са длъжни да бъдат представлявани от адвокат или друг правен съветник.
Към събирането на доказателства се прилагат обичайните законови разпоредби. В съответствие с разпоредбите на нидерландското законодателство относно доказателствата съдията по принцип има свобода на преценка на представените доказателства. Начините за събиране на доказателства в рамките на европейската процедура се уреждат в член 9 от горепосочения Регламент (ЕО) № 861/2007.
Съществува Национален процедурен правилник за делата, подсъдни на районните отделения към окръжните съдилища (Landelijk Procesreglement voor rolzaken kanton). Писмените документи могат да бъдат подавани в деловодството на окръжния съд преди датата на разглеждане на делото, но и по време на самото заседание. Становищата и възраженията могат да се представят устно в рамките на производството пред районното отделение към окръжния съд. Европейската процедура е писмена, въпреки че може да се проведе устно изслушване, ако съдията прецени, че това е необходимо, или такова е поискано от някоя от страните.
Решението трябва да съдържа:
Решението се подписва от съдията.
Ако искът е предявен пред районното отделение към окръжния съд, могат да възникнат следните разноски: съдебна такса за регистрация, разпределение на присъдените от съда разноски, както и разходи за правна помощ.
Съдебна такса за регистрация се заплаща при сезирането на съда по делото. Нейният размер зависи от естеството на делото. На практика адвокатът заплаща сумата и след това я включва в своята такса. Съдията може да разпореди загубилата делото страна да заплати съдебните разноски на другата страна. Ако нито една от страните не е спечелила напълно делото, всяка от тях заплаща собствените си разноски. В присъдените от съда разноски може да се включват разходите за правна помощ, но също и разходите за свидетели, вещи лица, пътни и дневни разходи, разходи за извлечения и други извънсъдебни разноски.
В съответствие с нидерландското законодателство на лицата с ниски доходи понякога може да се отпусне помощ във връзка с разноските за правно представителство. Субсидираната правна помощ не може да се ползва при всички дела пред районните отделения към окръжните съдилища. При допустимост на субсидираната правна помощ страната заплаща и личен принос в зависимост от финансовото си положение. Молбата за получаване на помощ във връзка с разходите за правно представителство се подава от адвоката до Съвета за правната помощ (Raad voor rechtsbijstand). Въпросът се урежда в Закона за правната помощ (Wet op de Rechtsbijstand). В глава IIIA от този закон се определят правилата относно т.н. предоставяне на правна помощ при презгранични съдебни спорове в рамките на ЕС.
Решенията на районните отделения към окръжните съдилища подлежат на обжалване пред апелативния съд. Обжалване е възможно само за искове, които са на стойност над 1 750 EUR. Жалба може да се подаде в рамките на 3 месеца от датата на постановяване на решението. Решенията на районното отделение към окръжния съд по европейската процедура за искове с малък материален интерес подлежат на обжалване.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Австрийското законодателство не предвижда специална процедура по искове с малък материален интерес. Австрийският Граждански процесуален кодекс (ZPO) обаче предвижда опростено производство или специални процедурни правила по определени дела, образувани пред районните съдилища.
Някои от тези опростявания се прилагат само за искове с малък интерес с цена до 1 000 EUR (вж. точка 1.5) или 2 700 EUR (вж. точка 1.9).
Специфичните правила за искове с малък материален интерес съгласно австрийското процесуално право са задължителни и страните не могат да се откажат от тях.
Нито съдът, нито страните могат да прехвърлят иска към обичайното производство.
Тъй като в Австрия не съществува процедура за искове с малък материален интерес, не са предвидени специални формуляри за такива искове.
Процесуалното представителство не е задължително в Австрия при спорове с цена на иска до 5 000 EUR. Съдиите трябва да предоставят помощ на лица без процесуално представителство, т.е. те трябва да консултират страните за техните процесуални права и задължения, както и за правните последици от техните действия и бездействия. Страните, които нямат процесуален представител, може също така да заведат своя иск устно пред компетентния районен съд или пред районния съд по място на пребиваване. Ако при внасянето на иска от страна без процесуално представителство има пропуски, съдията трябва да даде на страната подходящо обяснение и насоки. Това не трябва да компрометира безпристрастността на съдията.
В случай на искове с цена до 1 000 EUR съдът може да не вземе предвид доказателствата, представени от страната, ако пълното изясняване на всички обстоятелства, които имат отношение по иска, би било непропорционално трудно. И в този случай обаче съдията трябва добросъвестно да вземе обективно решение въз основа на резултатите от производството като цяло. Това решение може да бъде преразгледано в последователни етапи на обжалване.
Австрийското законодателство не позволява процедурата да протече изцяло в писмен вид. Така например, в гражданското процесуално право, в съответствие с принципа за непосредственост (sachlicher Unmittelbarkeitsgrundsatz: преките доказателства трябва да бъдат предпочитани пред непреките източници на доказване), не се допуска представянето на писмени свидетелски показания като писмени доказателства.
Съгласно австрийския Граждански процесуален кодекс, ако съдебното решение се произнася устно, към писмения препис на съдебното решение се прилагат по-малко строги изисквания, независимо от размера на иска. Ако решението е произнесено устно в присъствието на двете страни и никоя от страните не го обжалва в срок, съдът може да издаде „съкратен препис от съдебното решение“, който се ограничава до основните мотиви по решението.
Според австрийското законодателство разноските по граждански дела обикновено се възстановяват пропорционално на степента на успех. Съдебните разноски, както и адвокатските хонорари, са свързани пряко с цената на иска. Следователно като правило по-малка цена на иска ще води до по-ниски съдебни разноски и адвокатски хонорари. Тъй като разноските са установени в закони и подзаконови актове под формата на тарифи, за искове с малък материален интерес те могат да бъдат в умерени граници. Въпреки това не съществуват специални правила за разноските при този вид искове.
Австрийското законодателство предвижда ограничени права на обжалване за искове с малък материален интерес. Жалби срещу решения на първоинстанционния съд по искове с цена до 2 700 EUR се допускат само на основание на погрешни правни изводи или на основание нищожност (изключително тежки процесуални нарушения). Не се допускат жалби срещу други тежки процесуални нарушения. Не се допускат и жалби срещу неточни фактически констатации на първоинстанционния съд (основани, например, на погрешна оценка на доказателствата). В останалите случаи се прилагат правилата за „обикновеното“ производство.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
В полското право се предвижда „опростена процедура“. Тя се урежда в членове 505 1—505 14 от Гражданския процесуален кодекс (ГКП).
Опростяването, насочено към ускоряване на производствата, включва рационализиране и оптимизиране на процедурите по събиране на доказателства и обжалване чрез въвеждане на по-бързи и неофициални съдебни процедури, както и въвеждане на по-строги формални изисквания за страните, за да се гарантира, че те спазват сроковете за съответните етапи от процедурата.
Полският Граждански процесуален кодекс включва в себе си европейската процедура за искове с малък материален интерес. Процедурата бе въведена с Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес. Регламентът се прилага във всички държави членки с изключение на Дания. Той е транспониран в Полша с членове 505 21 — 505 27a от Гражданския процесуален кодекс.
Опростената процедура се използва в следните случаи, които са от компетентността на районните съдилища (sądy rejonowe):
В съответствие със съдебната практика на Върховния съд (Sąd Najwyższy) искове за неизпълнение или неточно изпълнение на задължение следва да се разглеждат в рамките на опростената процедура, ако цената на иска не надхвърля 20 000 PLN. Ако ищецът претендира за сума под 20 000 PLN, която представлява остатък от вече удовлетворен иск в размер на повече от 20 000 PLN, този иск също ще бъде разгледан по опростената процедура. Изразът „по договор“ означава, че искове, произтичащи от незаконосъобразни актове, неоснователно обогатяване и съществуването на право на собственост върху имот, съсобственост или правна общност или наличието на други вещни права, чието придобиване или упражняване поражда задължение за плащане, не може да се разглеждат по опростената процедура. Искове, произтичащи от правни актове, различни от договори, също не могат да бъдат разглеждани в рамките на тази процедура: едностранни правни сделки, представителство без надлежно упълномощаване, запазена част от наследство (legitima portio) и задължения, произтичащи от административно решение или пряко от разпоредби на закона.
Опростената процедура може да се използва при дела, в които участват физически и юридически лица или дружества, служители и работодатели. По същество използването на процедурата не се ограничава от вида на субекта. Това означава, че в рамките на опростената процедура могат също да бъдат разглеждани трудовоправни или икономически въпроси.
Европейската процедура за искове с малък материален интерес е от компетентността на районните съдилища и окръжните съдилища (sądy okręgowe) в съответствие с териториалната компетентност, установена в Гражданския процесуален кодекс (член 16 от ГПК във връзка с членове 17 и 505 22 от него). При подобни дела съдебните служители може да издават разпореждания.
В съответствие с горепосочения регламент исковете с малък материален интерес са искове по граждански и търговски дела (включително въпроси, засягащи потребителите) и дела, при които цената на иска, без лихви и разходи, не надхвърля 5 000 EUR (към момента на получаване на исковия формуляр от компетентния съд).
По силата на член 505 3 едно производство по опростената процедура може да засяга само един иск. Няколко иска могат да бъдат обединени в един само ако те произтичат от същия договор или от еднотипни договори. В случай на неправомерно обединяване на няколко иска в един председателят на съда разпорежда искът да бъде върнат в съответствие с член 130, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс след неуспешно действие за отстраняване на тази формална нередност. Ако ищецът претендира за част от иск, делото се разглежда по опростената процедура, ако тази процедура би била подходяща за целия иск, произтичащ от посочените от ищеца факти. Исковете по опростената процедура не подлежат на изменение. Насрещните искове и прихващанията са разрешени, ако исковете са допустими за разглеждане по опростената процедура. Първично или вторично встъпване в съдебно производство, уведомяване на трети страни и промяна на страните по делото не се допускат.
Делата се разглеждат по опростената процедура независимо от волята на страните, което означава, че процедурата е задължителна.
В съответствие с Гражданския процесуален кодекс (член 125, параграф 2) в хода на опростената процедура всички материали по делото, включително искове, отговори на защитата, молби за отмяна на неприсъствени съдебни решения или изявления, съдържащи доказателства, следва да се подават, като се използват официалните формуляри.
Официалните формуляри са достъпни в общинските служби, деловодствата на съдилищата и на уебсайта на Министерството на правосъдието. Неизползването на необходимия формуляр представлява формално нарушение.
В съответствие с общите разпоредби на Гражданския процесуален кодекс (член 1301 от него), ако материал по делото, който е трябвало да бъде подаден на официален формуляр, е представен по друг начин или не може да бъде обработен поради неизпълнение на други формални условия, председателят на съда разпорежда на страната да коригира нередностите в рамките на една седмица и връща документа на въпросната страна. В искането за корекция следва да се посочат всички установени в документа нередности. Ако страната не изпълни изискванията до изтичането на срока или отново подаде нередовен писмен материал, председателят разпорежда връщането му.
В рамките на европейската процедура за искове с малък материален интерес се използват четири стандартни формуляра, включени като приложения към горепосочения регламент. Това са:
При опростената процедура се прилага принципът на натрупване на доказателствата. Съдът пренебрегва показания, твърдения и предложения за представяне на доказателства, подадени от страните след предявяването на иска, насрещния иск или молбата за отмяна на неприсъствено решение, или след приключване на първото заседание, предвидено за излагане на позициите (поради недопустимост), освен ако страната не докаже, че те не биха могли да бъдат или не е било необходимо да бъдат представени по-рано (по преценка на съдията). Това се налага поради бързината на разглеждане на делата по опростената процедура. Ако съдът заключи, че цената на иска не може или е много трудно да бъде доказана, в решението си той може да определи подходящ размер по своя преценка, като вземе предвид всички факти по делото. Когато разглежда дело, съдът може да пренебрегне правилата на опростената процедура, ако това може да допринесе за по-ефикасно разрешаване на спора (член 505 1, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс). Когато се изискват специфични познания, за да се определят основанията и размерът на иска, по преценка на съда може да се извърши независима оценка въз основа на всички обстоятелства по делото или да се потърси становище на вещо лице. Когато очакваните разходи за подобно са по-високи от стойността на иска, не се търси становище на вещо лице освен ако това е обосновано от специални обстоятелства. Фактът, че даден свидетел е дал показания, не пречи той да бъде консултиран като вещо лице, включително по отношение на факти, за които е дал показания дори ако свидетелят вече е изготвил становище по искане на субект, различен от съда (член 507 7 от Гражданския процесуален кодекс).
Когато се изискват специфични познания, за да се определят основанията и размерът на иска, по преценка на съда може да се извърши независима оценка въз основа на всички обстоятелства по делото или да се потърси становище на вещо лице. Когато очакваните разходи за подобно са по-високи от стойността на иска, не се търси становище на вещо лице освен ако това е обосновано от специални обстоятелства. Фактът, че даден свидетел е дал показания, не пречи той да бъде консултиран като вещо лице, включително по отношение на факти, за които е дал показания дори ако свидетелят вече е изготвил становище по искане на субект, различен от съда (член 507 7 от Гражданския процесуален кодекс.
По принцип опростената процедура е писмена процедура. Страните следва да представят по-голямата част от доказателствата по делото, като използват официалните формуляри. В рамките на опростената процедура обаче доказателства могат да се представят и устно. Страна, присъствала на заседанието, по време на което се постановява решението, може да се откаже от правото си на обжалване, като подаде декларация след постановяването на съдебното решение. Ако всички страни, имащи право на обжалване, се откажат от него, решението става окончателно (член 505 8, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс.
Европейската процедура за искове с малък материален интерес е писмена процедура (член 125, параграф 2, във връзка с член 505 21 от Гражданския процесуален кодекс).
Когато разглежда дело, съдът може да пренебрегне правилата на опростената процедура, ако това може да допринесе за по-ефикасно разрешаване на спора. Решение на съда съгласно член 505 7, параграф 7 от Гражданския процесуален кодекс, следва да бъде постановено на съдебното заседание като решение, което не може да бъде обжалвано.
За да предявят иск по опростената процедура, ищците заплащат такса, както е и при стандартната процедура. Съгласно опростената процедура правилата за таксите за искове се основават на общите принципи, установени в Закона за съдебните такси (граждански дела) от 28 юли 2005 г.
При опростената процедура разноските се заплащат от страните в съответствие с общите правила, установени в членове 98—110 от Гражданския процесуален кодекс. Съгласно член 98 от Гражданския процесуален кодекс загубилата страна трябва да възстанови на другата страна при поискване разноските на дадено лице за предявяване или защита на неговите права пред съда. Съдът присъжда разноските във всяко свое решение, с което приключва съдебното производство.
Решенията, постановени съгласно регламента, могат да бъдат обжалвани пред апелативен съд (sąd apelacyjny). Ако решението е постановено от районен съд, жалбата се подава чрез този съд до окръжен съд, а ако решението е постановено от окръжен съд, жалбата се подава чрез този съд до апелативен съд (членове 367 и 369 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с членове 505 26 и 505 27 от него).
Ако са изпълнени условията, посочени в член 7, параграф 3 от регламента, съдът се произнася с неприсъствено решение. Ответникът може да обжалва неприсъствено решение пред съда, постановил това решение. Ако изходът на делото е неблагоприятен, ищецът може да обжалва в съответствие с общите правила (член 339, параграф 1, член 342 и член 344, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
В националното право съществуват две специфични процедури за искове с малък материален интерес (предвидени в Законодателен указ № 269/98 от 1 септември 1998 г.):
И двете посочени по-горе специални процедури се прилагат при спазването на следните изисквания:
Жалбоподателят може да избере една от посочените в отговора на въпрос 1 процедури.
При специалния иск за изпълнение на финансови задължения, произтичащи от договор, исковата молба и писмената защита не трябва да се представят под формата на процесуални документи, с други думи, материалите по делото не трябва да бъдат упоменати по членове. Когато се подават от процесуален представител, материалите трябва да бъдат изпратени по електронен път, като се използват специални формуляри, предоставени за целта от компютърната система за поддръжка на съдилищата, освен ако представителят не се позове на законни основания да не използва тази система. Когато материалите се подават от самите страни, не се изисква специален формуляр и те могат да бъдат изпратени до съда с препоръчана поща или по факс.
Заповед за плащане трябва да бъде подадена, като се използва специален формуляр, който може да бъде намерен на адрес Процедура за запове за плащане — портал „Citius“ (mj.pt). Използването на този формуляр е задължително, независимо от това дали се подава от самата страна, или от неин представител.
Когато се подава от процесуален представител, формулярът на заповедта за плащане трябва да се изпрати по електронен път чрез компютърната система за поддръжка на съда (освен ако представителят не се позове на законни основания да не използва тази система). Когато се подава направо от страната, заповедта за плащане може да бъде подадена на хартиен носител.
Схемата за правна помощ се прилага и за двете процедури (напр. назначаване на процесуален представител, плащане на хонорара на процесуалния представител, плащане на съдебни такси и други свързани такси) (Закон за достъп до съдилищата (Lei de acesso aos tribunais), Закон № 34/2004 от 29 юли 2004 г.).
За по-подробна информация по темата, моля, разгледайте информационния лист относно „Правна помощ“
При специалния иск за изпълнение на финансови задължения, произтичащи от договор, представянето на доказателствата се извършва, както следва:
Заповеди за плащане:
Ако ответникът е уведомен и не оспорва заповедта за плащане, цялата процедура протича в писмена форма.
Когато при специален иск за изпълнение на финансови задължения, произтичащи от договор, свидетелите трябва да представят доказателства, те могат да го направят в писмена форма, ако са се запознали с фактите в резултат на изпълнение на задълженията си.
В тези случаи свидетелските показания се представят в писмена форма, с положени от свидетеля подпис и дата, като в тях се посочват искът, по отношение на който се представят, известните факти и причините, поради които въпросният свидетел е запознат с тях.
Когато при специален иск за изпълнение на финансови задължения, произтичащи от договор, се провежда съдебно заседание, съдебното решение се постановява устно и се продиктува за протокола, като мотивите се представят сбито.
Когато се потвърждава заповед за плащане, не се постановява решение, а само се добавя заповедта за изпълнение от съдебния служител.
Правните разноски на спечелилата страна се поемат от губещата страна съобразно подвижна скала въз основа на понесените загуби. Спечелилата страна може да получи, в качеството си на такава, пълно или частично възстановяване на следните разноски: вече платените съдебни такси; разходите, направени от страната при събирането на доказателства, когато те не са поискани от въпросната страна или съответно не са използвани; възнаграждението, изплатено на съдебния изпълнител, и разходите, направени от последния (напр. когато се връчва призовка на ответник от съдебен изпълнител); хонорарите на адвоката и направените от въпросния адвокат разходи.
Сумите, които трябва да бъдат възстановени, трябва да бъдат посочени в списък на разноските. Този списък трябва да бъде изпратен на страната, която има право на възстановяване на разходите от съда, на губещата страна и на съдебния изпълнител, когато е приложимо, в срок от пет дни след постановяване на окончателното решение.
Списъкът на разноските ще съдържа следната информация:
Като общо правило разноските на спечелилата страна се заплащат направо от губещата страна, освен ако в закона не е предвидено друго.
Решения, постановени по специален иск за изпълнение на финансови задължения, произтичащи от договор, могат да бъдат оспорени чрез жалба, отнесена до апелативен съд, при условие че въпросната сума не надвишава 5000 EUR и сумата по оспорваното решение, което е неблагоприятно за жалбоподателя, е по-голяма от 2500 EUR.
Обжалването е под формата на обикновена жалба. Съществуват и правила, с които се уреждат извънредните жалби, и те са включени в националното законодателство.
Що се отнася до заповедта за плащане, до съдията трябва да се отнасят жалби по отношение на отхвърляне на молби за заповед за плащане и отказ за присъединяване към заповед за изпълнение, за които е отговорен съдебният служител.
Предупреждение
Звеното за контакт към Европейската съдебна мрежа по граждански дела, съдилищата или другите субекти и органи не са обвързани с информацията, която се съдържа в настоящия информационен лист. Съответните действащи правни текстове също трябва да бъдат прочетени изцяло, тъй като е възможно да са направени промени, които все още не са включени в този информационен лист.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Процедурата за искове с малък материален интерес се урежда по-специално в членове 1026—1033 от новия Граждански процесуален кодекс, който влезе в сила на 15 февруари 2013 г.
В член 1026 от новия Граждански процесуален кодекс се посочва, че цената на иска, без лихвите, съдебните разноски и други допълнителни приходи, не трябва да надхвърля 10 000 RON към датата на сезиране на съда.
В съответствие с член 8 от Закон № 220/2022 от 15 юли 2022 г. относно адаптирането на определени мерки, които се оказаха от полза за институциите в областта на правосъдието по време на извънредното положение, обявено с цел предотвратяване и борба с последиците от пандемията от COVID-19, дял X Процедура за искове с малък материален интерес от книга VI от Закон № 134/2010, повторно публикуван, се прилага, когато цената на иска, без лихвите, съдебните разноски и други допълнителни приходи, не надхвърля 50 000 RON към датата на сезиране на съда. В съответствие с член 20 от Закон № 220/2022, разпоредбите на член 8 от него се прилагат за срок от една година, считано от 22 юли 2022 г. (датата на влизане в сила на закона).
В съответствие с новия Граждански процесуален кодекс процедурата за искове с малък материален интерес има алтернатива. Ищецът може да избира между процедурата за искове с малък материален интерес и обикновената съдебна процедура. Когато ищецът сезира съда чрез предявяване на иск, последният се разглежда в съответствие с обикновената процедура освен ако ищецът, най-късно на първото заседание, не поиска изрично прилагането на специален режим. Ако даден иск не може да бъде разгледан по процедурата за искове с малък материален интерес, съдът връчва на ищеца уведомление за това и ако последният не оттегли иска си, той ще се разглежда по реда на общото право. Съдът, който е компетентен да разгледа първоначално иска, е съдът от първа инстанция. Териториалната компетентност се определя от разпоредбите на общото право.
В Наредба № 359/C от 29 януари 2013 г. на министъра на правосъдието за одобрение на формулярите, използвани в процедурата за искове с малък материален интерес, предвидена в членове 1025—1032 от Закон № 134/2010 относно Гражданския процесуален кодекс се предвиждат стандартни формуляри, които трябва задължително да се използват във връзка с процедурата за исковете с малък материален интерес. Те са следните: исков формуляр, формуляр за изменение и/или поправка на исков формуляр и формуляр за отговор.
Предоставя се в рамките на активната роля на съда, която не се ограничава единствено до този вид дела.
Съдът може да допусне и други доказателствени материали в допълнение към тези, които са предоставени от страните. Въпреки това доказателствени материали, които предполагат непропорционално високи разходи за администриране в сравнение с цената на иска или на насрещния иск, не се допускат.
В член 1029 и следващи от новия Граждански процесуален кодекс се посочва, че ищецът започва процедура за иск с малък материален интерес, като попълва исковия формуляр и го подава пред компетентния съд или го изпраща по пощата или по друг начин, който гарантира изпращането и потвърждаването на получаването му. Копия от писмените изявления, които ищецът евентуално възнамеряват да използва, също се представят или изпращат заедно с исковия формуляр. Ако информацията, предоставена от ищеца, не е достатъчно ясна или е неподходяща или ако исковият формуляр не е попълнен правилно, съдът предоставя на ищеца възможност да попълни или коригира формуляра или да предостави допълнителна информация или документи, освен в случаите, когато искът е явно неоснователен или недопустим. Искът се отхвърля, ако е явно неоснователен или недопустим. Ако ищецът не успее да попълни или коригира исковия формуляр в рамките на определения от съда срок, искът се спира.
Процедурата за искове с малък материален интерес е писмена и се разглежда в закрито заседание. Съдът може да разпореди на страните да се явят в съда, ако счита, че тяхното присъствие е необходимо, или по искане на някоя от тях. Съдът може да отхвърли такова искане, ако счете, че устни разисквания не са необходими с оглед на обстоятелствата по делото. Мотивите за отхвърлянето се предоставят в писмена форма и не подлежат на обжалване.
След като получи правилно попълнен исков формуляр, съдът изпраща на ответника формуляр за отговор заедно с препис от исковия формуляр и представените от ищеца писмени изявления. Ответникът трябва да върне надлежно попълнения формуляр за отговор в срок от 30 дни от връчването на документите, както и препис от документите, които възнамерява да използва. Ответникът може да отговори чрез други подходящи средства, без да използва формуляра за отговор. Съдът незабавно връчва на ищеца препис от отговора на ответника, насрещния иск, ако е приложимо, и писмените изявления на ответника. Ако ответникът е подал насрещен иск, ищецът трябва да представи надлежно попълнен формуляр за отговор или да отговори по друг начин в срок от 30 дни от датата на връчването. Насрещен иск, който не може да бъде разгледан в съответствие с тази процедура, се отделя и се урежда по реда на общото право. Съдът може да поиска страните да предоставят допълнителна информация в рамките на определения за тази цел срок, който не може да надхвърля 30 дни от получаването на отговора на ответника или, когато е приложимо, отговора на ищеца. Ако съдът е определил срок за явяване на страните в съда, трябва да им бъдат връчени призовки. Всеки път, когато съдът определя срок за приключване на процесуално действие, той уведомява заинтересованата страна за последиците от неспазването на този срок.
Съдът постановява своето решение в срок от 30 дни от получаването на цялата необходима информация или, когато е приложимо, от устното изслушване. Ако заинтересованата страна не изпрати отговор в указания срок, съдът се произнася по основния иск или по насрещния иск въз основа на приложените към делото документи. Решението на първоинстанционния съд влиза в сила от датата на постановяването му и се връчва на страните.
Не.
В член 1032 от новия Граждански процесуален кодекс се посочва, че загубилата делото страна е длъжна да заплати съдебните разноски по искане на другата страна. Съдът обаче не присъжда на спечелилата страна прекомерно високи разноски или такива, които са непропорционални спрямо цената на иска.
В член 1033 от новия Граждански процесуален кодекс се предвижда, че съдебното решение подлежи на обжалване пред трибунал в срок от 30 дни от връчването му. При наличие на основания въззивният съд може да спре изпълнението, при условие че се внесе гаранция в размер на 10 % от цената на иска. Решението на въззивния съд се връчва на страните и е окончателно.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Словенското законодателство предвижда специална процедура по искове с малък материален интерес, уредена в глава 30 от Гражданския процесуален закон (Zakon o pravdnem postopku).
Съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален закон спор с малък материален интерес е такъв, по който цената на иска не надхвърля 2 000 EUR. При търговските спорове за спорове с малък материален интерес се считат такива, по които цената на иска не надхвърля 4 000 EUR. Исковете с малък материален интерес обхващат и споровете, по които вземането не е парично, но ищецът е декларирал в исковата молба готовността си да приеме парична сума, която не надхвърля 2 000 EUR (4 000 EUR за търговски спорове), вместо изпълнението на първоначалната престация, както и спорове с предмет предаване на движима вещ, чиято стойност, обявена от ищеца в исковата молба, не надхвърля 2 000 EUR (4 000 EUR за търговски спорове). От обхвата на споровете с малък материален интерес са изключени споровете относно недвижими имоти, авторски права, защита или използване на изобретения и търговски марки или правото да се използва търговско наименование и споровете, свързани със защитата на конкуренцията или с нарушения на вещни права.
Прилагането на процедурата е описано в точка 1.1. Производствата по искове с малък материален интерес се развиват пред районния съд (okrajno sodišče), с изключение на търговските спорове, които се гледат от окръжния съд (okrožno sodišče).
Изготвени са формуляри само за производствата по искове с малък материален интерес, предявени от страна въз основа на автентичен документ. Попълненият формуляр се подава по електронен път на следния адрес: https://evlozisce.sodisce.si/esodstvo/index.html. Това включва изпълнително производство въз основа на автентичен документ, което след подаването на надлежно обоснована жалба продължава аналогично на производството по обжалване на заповед за плащане. Не са изготвени други формуляри за производствата по искове с малък материален интерес, които да помогнат на страните да започнат съдебен спор.
За повече информация относно възможностите за подаване на молби по електронен път вж. раздел „Автоматизирана обработка“.
Страните имат право да получат правна помощ, ако отговарят на условията, посочени в Закона за безплатната правна помощ (Zakon o brezplačni pravni pomoči).
В производствата по искове с малък материален интерес ищецът е длъжен да изложи в исковата молба всички факти и да посочи всички доказателства, а ответникът е длъжен да направи същото в писмената защита. След това всяка от страните може да внесе встъпителни обяснения. Факти и доказателства, представени с писмени обяснения на по-късен етап, се остават без разглеждане. Срокът за внасяне на писмена защита и на встъпителни обяснения е осем дни.
Производствата по искове с малък материален интерес се образуват въз основа на писмена искова молба. Съдът може да ограничи времето и обхвата на процедурата по събиране на доказателства и да проведе тази процедура по свое усмотрение, така че да се постигне баланс между предоставянето на адекватна защита на правата на страните и целта за ускоряване на производството и ограничаване на разноските по него.
Решенията по искове с малък материален интерес се произнасят непосредствено след приключване на съдебните прения. Писменото решение съдържа уводна част, диспозитив, изложение на мотивите и информация относно правата по закон. Съдията може да издаде писмено решение с подробно изложение на мотивите или решение с обобщено изложение на мотивите.
Разноските по производството се определят в съответствие с успеха на едната или другата страна по делото, т.е. загубилата делото страна е длъжна да възстанови разноските на другата страна.
Страните могат да обжалват решението, постановено на първа инстанция, или определението за прекратяване на производство по иск с малък материален интерес в осемдневен срок. Решението и определението подлежат на обжалване само на основание сериозно нарушение на процесуалните разпоредби, посочени в член 339 от Гражданския процесуален закон, както и нарушение на материалното право. В производствата по търговски спорове с малък материален интерес право на обжалване има само страната, която е обявила, че възнамерява да обжалва. Споровете по искове с малък материален интерес не подлежат на преразглеждане (revizija), а основанията за разпореждане на повторно разглеждане са ограничени.
http://www.dz-rs.si/wps/portal/Home/deloDZ/zakonodaja/preciscenaBesedilaZakonov
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Няма специална процедура за искове с малък материален интерес, които се уреждат от общите разпоредби за гражданското производство. За искове, които не надхвърлят 2 000 EUR и чието оценяване не е сложно, не се провежда съдебно заседание.
Процедурата се урежда от общите разпоредби за гражданското производство.
Процедурата започва с депозиране на иск, като се прилага обичайната процедура за исковете за образуване на производство.
Не са предвидени специални формуляри.
Страните получават помощ в съответствие с общото задължение на съдилищата да консултират предоставят на страните информация за техните процесуални права и задължения във всеки един момент и за възможността да си изберат адвокат или да се свържат с Центъра за правна помощ (Centrum právnej pomoci).
https://www.centrumpravnejpomoci.sk
Процедурата се урежда от общите разпоредби за гражданското производство.
Обикновено е същото, както и при другите граждански производства.
Обикновено е същото, както и при другите граждански производства.
Обикновено е същото, както и при другите граждански производства.
Съдът ще присъди съдебните разноски на някоя от страните в зависимост от резултата от делото за нея. Ако искът на страната е уважен само частично, съдът ще присъди съдебните разноски пропорционално или ще постанови, че нито една от страните няма право на възстановяване на съдебните разноски. Ако едната от страните е процедурно отговорна за прекратяването на производството, съдът ще присъди съдебните разноски на другата страна. Ако едната страна е отговорна за разноски по производството, които не биха били направени при други обстоятелства, съдът ще присъди тези разноски на другата страна. При изключителни обстоятелства, на основания, изискващи специално внимание, съдът ще реши да не присъжда съдебните разноски.
Дадена страна може да обжалва съдебно решение по обичайния за гражданското производство начин. Жалба може да се подаде в съда, чието решение се обжалва, в рамките на 15 дни след връчване на решението.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Действащото законодателство на Финландия не съдържа специални процесуални разпоредби, чието прилагане да зависи от паричната сума, за която претендира ищецът. Възможно е обаче според естеството на казуса да се разпореди прилагането на подходяща форма на производството. Делото преминава през всички фази на съдебното производство само ако има основания за това и ако заинтересованите страни го поискат. Така например, делото може да бъде решено от едноличен съдия, без провеждане на устно подготвително заседание, или чрез изцяло писмено производство. За безспорните (охранителни) граждански производства също има специфична процедура. За обработването на безспорни вземания вж. „Процедури за „заповед за плащане“ — Финландия“ и „Автоматизирана обработка — Финландия“.
Както беше посочено по-горе, цената на иска в парично изражение не е от значение. Формата на производството зависи от съдържанието на казуса по същество.
Производства по граждански дела се образуват чрез подаване на писмена молба до районния съд (käräjäoikeus). Искове за безспорни вземания могат да бъдат предявявани и чрез молба, подавана по електронен път (вж. „Процедура за „заповед за плащане“ — Финландия“).
Освен формуляр за изразяване на намерение за обжалване на решението на районен съд, не съществуват други формуляри на национално равнище. Някои районни съдилища са изготвили формуляри за специални видове кореспонденция; това обикновено са образци за молби или за отговор. Тяхното използване не е задължително.
Безспорни вземания може да бъдат предявявани с помощта на електронен формуляр за подаване на молба (вж. „Процедура за „заповед за плащане“ — Финландия“).
Деловодствата на съдилищата предоставят съвети във връзка с производството, ако е необходимо.
Ако вземането е безспорно, не е необходимо представяне на доказателства. Ако производството е изцяло писмено, се разглеждат само писмени доказателства. Няма специални разпоредби, според които за събирането на доказателства по искове с малък материален интерес да се прилагат специфични правила.
Делото може да бъде решено без устно изслушване, изцяло въз основа на писмена процедура. Безспорните (охранителни) производства винаги се разглеждат по този начин. Оспорените искове може да бъдат разгледани и само въз основа на писмена процедура, ако естеството на казуса е такова, че не е необходимо провеждане на прения и нито една от заинтересованите страни не възразява срещу използването на писмена процедура.
Няма специфични разпоредби относно съдържанието на съдебните решения по искове с малък материален интерес.
По принцип загубилата страна ще бъде осъдена да плати всички разумни съдебни разноски, направени от другата страна при предприемането на необходимите действия по делото. Все пак са определени тавани за размера на разноските, които се възстановяват по искове за безспорни вземания, както и по производства, свързани с жилищен наем. В тези случаи максималният размер на разноските, които загубилият ответник може да бъде осъден да заплати на ищеца, е посочен в таблица на разноските.
Естеството на делото е без значение за правото на обжалване. Процедурата по обжалване е еднаква за всички производства. Известието за изразяване на намерение за обжалване на решението на районния съд трябва да бъде внесено до определен краен срок, а жалбите се разглеждат от апелативните съдилища (hovioikeus).
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Да, съществува специална процедура по граждански дела с малък материален интерес.
Специалната процедура по граждански дела с малък материален интерес се изпълнява от обикновения първоинстанционен съд (районния съд, „tingsrätt“), когато цената на предявения от ищеца иск е под определена прагова стойност. Понастоящем (през 2019 г.) праговата стойност е 23 250 SEK (шведски крони). Праговата стойност не е предвидена в законодателството сума, а е свързана с т.нар. ценова основа, което означава, че праговата стойност се изчислява с оглед на тенденцията на промяна на цените.
Възможността за прилагане на тази процедура не се отнася само до определен вид дела, като например граждански дела, заведени от потребители. Критериите за прилагане на процедурата включват изискванията делото да е гражданско и цената на спора да е по-ниска от праговата стойност. Процедурата не може да се прилага по дела със семейноправен характер.
Формулярът за молба за образуване на европейска процедура за иск с малък материален интерес е на разположение на уебсайта на администрацията на шведските национални съдилища.
Лица, които предявяват иск пред районен съд („tingsrätt“), могат да получат помощ за завеждане на делото. В законодателството е залегнало общо задължение за държавните органи да предоставят услуги на гражданите. Това задължение предполага например, че хората могат да се свържат по телефона с районния съд или да го посетят на място и да получат общи съвети във връзка с производството и правилата, които са приложими към тях. Председателстващият съдия има също задължение да гарантира, че на етапа на подготовка на производството и с оглед на неговия характер възникналите въпроси са изяснени, а страните са посочили на какво възнамеряват да се позоват. На практика съдията изпълнява своите задължения посредством допълнителни въпроси и разяснения.
Няма специални правила за делата, отнасящи се до спорове с малък материален интерес. Казано по друг начин, страните могат да предоставят както устни показания, така и писмени доказателства. Предоставяне на писмени свидетелски показания се допуска само в някои специални случаи. Повече информация за правилата за събиране на доказателства съгласно шведското законодателство можете да намерите тук.
Предвидена е процесуална възможност съдът да постанови решение изцяло въз основа на писмено производство. Тази възможност се прилага в случаите, когато устното производство не е необходимо за решаването на делото и не е поискано от една от страните.
Няма специални правила, регламентиращи формулирането на съдебно решение по дела с малък материален интерес. Следните положения се отнасят до всички граждански дела, включително до съдебните решения по дела с малък материален интерес. Съдебното решение се издава в писмена форма и съдържа следната информация в съответните раздели: наименование на съда и дата и място на издаване на решението, страните и техните представители, диспозитива на решението, исканията и твърденията на страните и обстоятелствата, на които се основават те, както и мотивите за решението, включително информация за това кои факти са доказани по делото.
Специалните правила относно разноските са най-важната специална характеристика на делата с малък материален интерес. Спечелилата делото страна има право на възстановяване на разноските само за един час правни консултации, еднократно пред всеки съд, както и на таксата за подаване на искова молба, пътни и дневни разходи, свързани с участието в съдебното заседание, разноските за получаване на свидетелски показания и разноските за превод на документи. Обезщетението се присъжда, ако спечелилата делото страна е заявила разумни разноски, необходими, за да може да упражни правата си. Следователно не се присъжда обезщетение за възнаграждение на процесуални представители, надхвърлящо сумата за един час правни консултации.
Решение, постановено от по-долустоящ съд, може да бъде обжалвано пред по-горестоящ съд.
За да може апелативният съд („hovrätt“) да преразгледа решението на районния съд („tingsrätt“), е необходимо да се получи решение, с което се допуска обжалването. Обжалване се допуска, само ако преразглеждането на обжалваното решение е необходимо за управлението на правоприлагането, ако са налице основания за промяна на постановеното от районния съд решение или разумни основания за повторно разглеждане на делото. Страна, която желае да обжалва решение на районния съд, трябва да подаде писмена жалба, която трябва да бъде получена от районния съд в срок от три седмици от датата, на която е постановено решението.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
Съществува паричен праг от 10 000 GBP, под който е възможно да бъде използвана процедурата за искове с малък материален интерес. Цената на иска обаче не е единственият фактор, който се взема под внимание. Други съображения включват вида на иска, както и обема и вида на необходимата подготовка за справедливо разглеждане на делото. При някои обстоятелства несложни случаи на по-голяма от 10 000 GBP стойност могат да се разглеждат по процедурата за искове с малък материален интерес, при условие че е налице съгласието както на ищеца, така и на ответника.
Когато решава дали да разпредели делото към процедурата за искове с малък материален интерес (известна като процедура за искове с малък материален интерес (small claims track), или вместо това да разгледа делото по обичайната съдебна процедура, съдията не само ще вземе предвид становищата на ищеца и ответника, но и ще отчете следните фактори:
Когато взема решение дали делото следва да бъде разпределено към процедурата за искове с малък материален интерес, съдията ще вземе под внимание обема и вида на необходимата подготовка за справедливо разглеждане на делото. Съдията трябва да вземе под внимание факта, че тази процедура трябва да бъде достатъчно опростена за хора, които, ако желаят, да могат да водят делата си без помощта на адвокат. За иска следва да е необходима само минимална подготовка, например за окончателното изслушване. Обикновено делата, разглеждани по процедурата за искове с малък материален интерес, не включват участието на голям брой свидетели или трудни правни въпроси.
Ако цената на иска е по-ниска от 10 000 GBP, но включва вземане за телесни повреди или за неизправни жилищни помещения и щети, произтичащи от въпросната неизправност, делото няма да бъде разпределено към процедурата за искове с малък материален интерес, освен когато всяка от претендираните суми по отношение на телесни повреди, неизправност и щети не е по-голяма от 1000 GBP.
Когато дела за по-големи от 10 000 GBP суми се разглеждат по процедурата за искове с малък материален интерес, за разноските се прилагат различни правила. В тези случаи спечелилата страна ще бъде в състояние да претендира разноските срещу загубилата страна, включително разноските за адвокат. Тези разноски обаче не могат да бъдат по-големи от това, което е присъдено, ако делото се гледа по процедурата за бързо разглеждане на искове (fast track). По-долу е предоставена допълнителна информация за разноските. Допълнителна информация за различните видове процедури може да бъде намерена на страницата „Как следва да се процедира?“.
Макар че повечето дела за суми до 10 000 GBP се разглеждат по процедурата за искове с малък материален интерес, това не става автоматично. Когато взема решение относно процедурата, по която ще се гледа делото, съдията се съобразява със становищата на страните по спора. Макар и цената на иска да не надвишава 10 000 GBP, съдията може да реши да гледа делото по обичайната съдебна процедура, вместо по процедурата за искове с малък материален интерес.
Когато по иска е подадено възражение (или е оспорен), ищецът ще изпрати копие от писмената защита на ответника, а в случай на лице, което се явява в съда без процесуален представител — копие от формуляр 180, включващ въпросника във връзка с насоките (Direction Questionnaire). Информацията, която страните предоставят във въпросниците, ще помогне на съдията да реши коя е най-подходящата процедура за делото. Ако ищецът счита, че естеството на делото изисква то да се разглежда като иск с малък материален интерес по процедурата за искове с малък материален интерес, той следва да посочи това във въпросника. Дори обаче становищата на ищеца и на ответника да бъдат взети под внимание, съдията е този, който определя съгласно коя процедура ще се гледа делото.
Както е посочено по-горе, съдията може да реши да разглежда дело с по-ниска от 10 000 GBP цена на иска по обичайната процедура. Това решение се взема още при образуване на делото.
Съдията разполага с правото на преценка да преразпредели делото от процедура за искове с малък материален интерес към обикновена процедура, ако счита това за подходящо. Когато даден иск е разпределен към процедурата за искове с малък материален интерес, а впоследствие е преразпределен към друга процедура, правилата, свързани с разноските за процедура за искове с малък материален интерес, няма да се прилагат след преразпределение на иска. Правилата във връзка с разноските при процедурата за бързо разглеждане на искове или многостепенната процедура за разглеждане на искове (multi-track) ще се прилагат от датата на преразпределение.
В процедурата за искове с малък материален интерес има специални формуляри, които е задължително да използвате.
За да предяви иск, ищецът ще трябва да попълни формуляр N1, който се предлага с бележки относно попълването. След като ищецът попълни формуляра, той следва да изготви едно копие за себе си, едно за съда и по едно за всеки ответник. Съдът ще изпрати копие на всеки ответник. Допълнителна информация може да бъде намерена на страницата
„Как следва да се процедира?“.
Както беше посочено по-горе, ако искът е оспорен, съдът ще изпрати на ищеца копие от писмената защита, а на лица, които се явяват в съда без процесуален представител — копие от формуляр N180http://formfinder.hmctsformfinder.justice.gov.uk/n180-eng.pdf, който се изпраща както на ищеца, така и на ответника (ответниците).
Ако съдията реши да разпредели делото към процедурата за искове с малък материален интерес, съдът ще изпрати на страните формуляр N157 (уведомление за разпределение към съда за искове с малък материален интерес), в който се предоставя информация за това къде ще се проведе изслушването и какви стъпки трябва да се предприемат при подготовката.
Когато цената на иска е по-висока от 10 000 GBP, но и двете страни са съгласни делото им да се разглежда по процедурата за искове с малък материален интерес, съдът изпраща формуляр N160 (уведомление за разпределение към процедура за искове с малък материален интерес (със съгласието на страните). В него също така се предоставя информация за това къде ще се проведе изслушването и какви стъпки трябва да се предприемат при подготовката.
Когато съдия реши, че даден иск може да бъде разглеждан единствено посредством писмени доказателства и без да е необходимо изслушване, съдът изпраща на страните формуляр N159 (уведомление за разпределение към процедурата за искове с малък материален интерес (без изслушване). В него се посочва и дата, до която или ищецът, или ответникът трябва да съобщи на съда, ако възразява срещу решение само посредством писмени доказателства. Ако някоя от страните възрази, тогава искът ще бъде разгледан по време на изслушване. Съдията може да приеме липсата на отговор като съгласие.
Когато страна бъде обявена за загубила делото по време на изслушване, на което обаче не е присъствала или не е била представлявана нито една от страните, се използва формуляр N244 (уведомление за молба (application notice), за да бъде отменено решението.
Процедурата за искове с малък материален интерес е опростена, така че лицата, които се представляват сами (известни като лица, които се явяват в съда без процесуален представител), да могат лесно да разберат производството. Когато ищецът или ответникът е лице, което се явява в съда без процесуален представител, съдията ще вземе това предвид и ще проведе производството по начин, който дава възможност на въпросното лице да разбере какво се случва и какво се изисква от страните от процесуална гледна точка.
Ако ищецът или ответникът предпочете да не ангажира адвокат, той може да бъде придружен по време на изслушването от някого, който може да говори от негово име. Това лице се нарича „непрофесионален представител (lay representative)“, като може да бъде всеки, който е избран от страната по спора, като например съпруг, роднина, приятел или консултант. Ако е възможно, непрофесионалният представител следва да не бъде свидетел. Непрофесионалният представител не може да присъства на съдебно заседание без лицето, което представлява, освен когато страната по спора е получила разрешението на съда, с което на непрофесионалния представител се позволява да представлява страната по спора в нейно отсъствие.
Възможно е консултантските агенции да изпитват затруднения при осигуряването на служители, които да изпълняват ролята на непрофесионални представители по време на изслушвания, и затова е препоръчително дадена страна да се свърже с тях възможно най-бързо, ако тяхното съдействие е необходимо. Консултантските агенции ще уведомят страните за това дали могат да им предоставят помощ или не. Някои непрофесионални представители могат да поискат заплащане и страната по спора трябва да се увери, че лицето е наясно точно колко ще бъде размерът на заплащането. В случай че непрофесионалният представител се държи непочтително, съдията може да поиска от него да напусне заседанието.
Страната по спора ще трябва да заплати хонорара на ангажирания от нея непрофесионален представител, дори ако спечели делото. Поради това тя следва да прецени дали цената на иска си заслужава да бъде направен този разход. Освен това е възможно непрофесионални представители, които искат заплащане срещу оказаната от тях помощ, да не принадлежат към професионална организация, и ако страната по спора не е удовлетворена от тяхната помощ, не би имало регулиращ орган или организация, пред които да подаде оплакване.
Бюрото за помощ на граждани (Citizens Advice Bureau) или консултантските центрове за потребители също могат да предоставят помощ на страните по спора.
Интернет може да бъде използван за предявяване на иск чрез услугата онлайн иск за парично вземане (Money Claim Online). В случай че е необходима допълнителна помощ, услугата „Онлайн иск за парично вземане“ се поддържа от информационно бюро.
Лица с увреждания, които са страна по спора, могат да се възползват от допълнителна помощ. Ако такова лице има увреждане, което затруднява неговото явяване в съда или общуване, лицето следва да се свърже със съответния съд, който е възможно да бъде в състояние да предостави допълнителна помощ.
Процедурата за искове с малък материален интерес в голяма степен е неформална и по отношение на доказателствата не се прилагат толкова строги правила. В процедурата за искове с малък материален интерес се разглеждат несложни дела за суми с по-малък размер. Съответно по време на изслушването съдът може да възприеме всеки подход, който счете за справедлив. Съдът не е длъжен да взема показания под клетва и съдията може да избере да ограничи провеждането на кръстосан разпит, ако сметне това за подходящо. Съдията обаче е задължен да мотивира решението си за ограничаване на кръстосания разпит. Той може да реши да задава въпроси на някого от свидетелите или на всички тях, преди да позволи на друго лице да го направи.
Ако съдията счита, че искът може да се разглежда, без да се провежда изслушване, а само като се използват писмени доказателства, съдът ще посъветва страните по спора да използват формуляр N159 (вж. по-горе). В уведомлението се посочва и дата, до която или ищецът, или ответникът трябва да съобщи на съда, в случай че възразява срещу решение само посредством писмени доказателства. Ако някоя от страните възрази, тогава искът ще бъде разгледан по време на изслушване. Съдията може да приеме липсата на отговор като съгласие. Ако нито една от страните не възрази срещу решението на съдията да не се провежда изслушване, делото може да се разгледа само в писмен вид.
Обикновено в съдебните решения в Англия и Уелс се вписват само решението на съдията и всички разпореждания, издадени към страните. Съдията обаче е задължен да отбележи основните мотиви за своето решение, освен когато то е произнесено устно и е записано на лента от съда. Съдията има право да излага мотивите си толкова кратко и опростено, колкото позволява естеството на делото. Той обикновено прави това устно по време на изслушването, но може да ги предостави по-късно или в писмена форма, или по време на изслушване, което е определено за това. Когато съдията е постановил решение по делото, без да е проведено изслушване, той е задължен да изготви мотивите си и съдът ще изпрати копие на всяка от страните.
Относно възстановяването на разноските съществуват ограничения. Понастоящем спечелилата страна може да е в състояние да претендира възстановяване на следните разноски:
Допълнителна информация може да бъде намерена на уебсайта на Министерството на правосъдието.
Ако загубилата страна желае да обжалва решението на съдията, тя ще трябва да получи разрешение, за да го направи. Ако тази страна/страна по спора присъства по време на изслушването, на което се постановява решението, тя може да поиска от съдията разрешение в края на изслушването.
Страна по спора, която желае да обжалва, трябва да има подходящи основания (или причини) да обжалва. Тя не може просто да възрази срещу решението на съдията, защото смята, че е постановено грешно решение.
Ако страна по спора желае да обжалва, тя трябва да действа бързо. Срокът, в рамките на който жалбоподателят може да подаде жалбата си, е ограничен.
Ако загубилата страна не е присъствала, нито е била представлявана по време на изслушването, тя може да поиска отмяна на решение, постановено по време на това изслушване, и искът да бъде разгледан отново.
Тази страна трябва да подаде молба не по-късно от 14 дни след получаването на съдебното решение. Тя следва да поиска от съда формуляр N244 (уведомление за молба), за да може да подаде молбата.
Съдът ще съобщи на страните кога трябва да се явят в съда за разглеждане на молбата пред съдия.
Съдията ще допусне молба за отмяна на съдебното решение само ако:
страната по спора/страната е имала основателна причина
и страната има реални изгледи да спечели при повторно разглеждане на иска.
Ако молбата на страната е удовлетворена и решението бъде отменено, съдът ще определи ново изслушване във връзка с иска. Когато искането е ясно, съдията може да реши да разгледа делото веднага след изслушване на молбата.
Медиация при спорове във връзка с искове с малък материален интерес
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
В Северна Ирландия съществува процедура за искове с малък материален интерес. Съдилищата за искове с малък материален интерес имат за цел да дадат възможност за неформално разглеждане на някои видове искове с малък материален интерес в Окръжния съд, обикновено без необходимост от процесуално представителство.
По принцип процедурата за искове с малък материален интерес може да се използва, когато претендираната сума или стойността на съответните стоки не надвишава 3 000 GBP. Някои видове искове обаче са изключени, например искове, свързани с телесни повреди, обида или клевета, завет или анюитет, собственост върху земя, имущество, придобито по време на брак, и пътнотранспортни произшествия.
Процедурата не е задължителна и при определени обстоятелства съдията има право да разпореди изпращането на молбата на Окръжния съд.
В Правилата на Окръжния съд (Северна Ирландия) от 1981 г. [S.R.1981 № 225] се съдържат формуляри, които следва да се използват по време на процедурата за искове с малък материален интерес. Формуляри се използват за предявяване на иск, оспорване на иска и поемане на отговорност. Налице е и формуляр за подаване на молба за постановяване на неприсъствено съдебно решение, както и формуляр за искане за отмяна на решението.
Процедурата за искове с малък материален интерес е замислена като неформална. Съдебните служители могат да съдействат за попълването на необходимите формуляри и за разясняването на процедурата. Те обаче не могат да предоставят правни съвети.
Бюрото за консултации на гражданите или центровете за консултиране на потребителите също могат да оказват съдействие на страните по делото.
Ако страна по делото има увреждане, което затруднява достъпа ѝ до съда или общуването, тя следва да се свърже със служителя за обслужване на клиенти на съответния съд, който може да предостави по-нататъшно съдействие.
Съдът за искове с малък материален интерес е неформален и не се прилагат строги правила за доказване. Съответно по време на съдебното заседание съдът може да приеме всеки подход, който счита за справедлив. Всички страни трябва да дадат съгласие да бъдат разпитани от съдията под клетва, освен при наличие на правно възражение.
Ако случаят не е оспорен и е за определена сума, искът може да бъде разгледан без провеждане на съдебно заседание, като се използват само писмени доказателства. Това е известно като неприсъствено решение.
Съдията обикновено постановява устно решение, в което излага мотивите си. Той обаче може да реши да се произнесе с писмено решение.
Съществуват ограничения по отношение на възстановяването на разходите. Понастоящем съдията може да разпореди плащането на следните разходи:
Ако някоя от страните е имала неразумно поведение, съдията може да осъди тази страна да заплати съдебните разноски. Ако производството е било надлежно образувано в Окръжния съд, съдията може да присъди съответните разходи.
Ако загубилата страна е присъствала или е била представлявана на съдебното заседание, единственото средство за обжалване е да се отправи искане до съдията да мотивира решението си и след това се подаде искане до Висшия съд да се произнесе по въпроса дали решението на съдията е правилно от правна страна.
Ако загубилата страна не е присъствала и не е била представлявана на съдебното заседание и се свърже със Службата за искове с малък материален интерес след постановяването на заповед или съдебно решение, като заяви, че не е получила молбата или не я е получила своевременно, за да отговори, или поради друга причина не е отговорила навреме, тя ще бъде посъветвана да подаде молба за отмяна на съдебния акт. На спечелилата страна ще бъде изпратено копие от молбата и тя ще бъде поканена да отговори писмено в срок от 14 дни. Съдията, след като разгледа заявлението и всеки отговор, може:
По същия начин, ако документацията на загубилата страна бъде върната на службата за искове с малък материален интерес от пощенската служба и е очевидно, че загубилата страна не е уведомена за иска, деловодството на съда ще поиска от съдията да отмени всяка постановена заповед и ще се свърже със спечелилата страна, за да предостави допълнителна информация, например нов адрес на ответника.
Допълнителна информация относно процедурите може да бъде намерена на уебсайта на Съдебната служба на Северна Ирландия.
Помощ за хора с увреждания, участващи в съдебни производства
Някои служби на съдилищата са определили служители за обслужване на клиенти, които биха могли да окажат съдействие. Ако те не могат да помогнат, лицето с увреждане може да се свърже с информационния център на Съдебната служба на телефон + 44 300 200 7812.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
До 28 ноември 2016 г. в Шотландия се е прилагала процедура за искове с малък материален интерес пред шерифските съдилища, която е била опростена процедура във връзка с парични искове в размер до 3 000 GBP.
От 28 ноември 2016 г. е въведена нова процедура, известна като опростена процедура (Simple Procedure).
Освен нея съществува и съкратено производство (Summary Cause), в рамките на което се разглеждат дела в размер до 5 000 GBP и което е малко по-сложно от опростената процедура.
Опростена процедура
Считано от 28 ноември 2016 г. всяко лице, което предявява иск с цена, по-ниска или равна на 5 000 GBP, за плащане, доставка, възстановяване на владение на движимо имущество или заповед за извършване на конкретно действие от определено лице, трябва да използва опростената процедура.
Опростената процедура е съдебно производство, създадено с цел да осигури бърз, евтин и неформален способ за разрешаване на спорове, при които цената на иска не надвишава 5 000 GBP.
Ищецът предявява иска пред шерифския съд. Страната, срещу която е предявен искът, е ответникът. Окончателното решение по иска се взема от шерифа, съответно шерифа, който разглежда дела по съкратеното производство (summary sheriff). Не е необходимо да ангажирате солиситър, за да използвате опростената процедура, но може да го направите, ако желаете.
Допълнителна информация за опростената процедура може да бъде намерена на уебсайта на Съдебната служба на Шотландия (Scottish Courts and Tribunals Service).
Опростената процедура заменя предишната процедура за искове с малък материален интерес. Тя заменя също така съкратеното производство, но само за искове за плащане, доставка, възстановяване на владение върху движими вещи или заповед за извършване на конкретно действие от определено лице.
Съкратеното производство може да се използва за искове за възстановяване на пари или собственост (action of furthcoming), искове за предоставяне на отчет във връзка с управление и разпореждане с пари или имущество (action of count, reckoning and payment), искове за възстановяване на владение върху наследствен имот, доставка и привременна издръжка. Ако има алтернативен иск за плащане, той трябва да бъде под 5 000 GBP.
Исковете, предявени в рамките на опростената процедура или съкратеното производство, трябва да следват правилата на съда, които са задължителни. Информация за тези правила може да бъде намерена на уебсайта на Съдебната служба на Шотландия.
Съществуват специални формуляри за всички етапи на опростената процедура и съкратеното производство, например формуляр за искова молба/призовка за предявяване на иск, формуляр за решение/извлечение. Формулярите са включени в Правилата за опростената процедура от 2016 г. и в Правилата за съкратеното производство от 2002 г. и използването им е задължително. Тези формуляри може да бъдат намерени на уебсайта на Съдебната служба на Шотландия.
Службата на секретаря към шерифския съд може да съдейства за попълването на формуляра за искова молба (формуляр 3А), а организации, които предоставят консултации, като Бюрото за граждански консултации, също предлагат съдействие. При нужда от допълнителна информация за опростената процедура следва да се осъществи контакт с местния шерифски съд.
Информация за шерифските съдилища в Шотландия може да бъде намерена на уебсайта на Съдебната служба на Шотландия.
Заседанията в рамките на опростената процедура се провеждат неформално, доколкото обстоятелствата по иска позволяват това. Шерифът, съответно шерифът, който разглежда дела по съкратеното производство, обяснява всички правни термини или изрази, които се използват. Пред съда може да бъдат представени документи и други доказателства, а опростените правила определят процедурите за тази цел, включително какво трябва да се изпрати на ищеца или ответника и приложимите срокове за представяне на документи или други доказателства.
Процедурата е изцяло писмена, ако искът не е оспорен. Ако обаче искът бъде оспорен, може да се наложи провеждане на съдебно заседание или алтернативно шерифът, съответно шерифът, който разглежда дела по съкратеното производство, може да вземе решение без провеждане на съдебно заседание.
Шерифът, съответно шерифът, който разглежда дела по съкратеното производство, може също така да вземе решение за провеждане на обсъждане относно управлението на делото. Обсъждането относно управлението на делото се провежда в съдебната зала или на всяко друго място, определено от шерифа, съответно шерифа, който разглежда дела по съкратеното производство. Шерифът, съответно шерифът, който разглежда дела по съкратеното производство, също така решава как ще се проведе обсъждането, например чрез видеоконферентна връзка, конферентни разговори или в друг формат.
В края на заседанието шерифът, съответно шерифът, който разглежда дела по съкратеното производство, може да постанови решението незабавно или да предвиди време за съвещание, преди да вземе решение. Когато шерифът, съответно шерифът, който разглежда дела по съкратеното производство, реши да предвиди време за съвещание, решението трябва да бъде взето в срок от 4 седмици от датата на заседанието.
Ако решението бъде постановено в присъствието на страните, шерифът, съответно шерифът, който разглежда дела по съкратеното производство, трябва да изложи мотиви за това решение. В случай че бъде предвидено време за съвещание, трябва да се изготви протокол, в който да бъдат изложени мотивите за решението.
По искове, разглеждани в рамките на опростената процедура, обикновено не се присъждат разноски, ако цената на иска е по-малка или равна на 300 GBP.
Ако цената на иска надвишава 300 GBP, но е по-малка или равна на 1 500 GBP, максималният размер на разноските, които съдът по принцип може да присъди на спечелилата страна, не може да надвишава 150 GBP.
Ако цената на иска надвишава 1 500 GBP, но е по-малка или равна на 3 000 GBP, максималният размер на разноските, които съдът по принцип може да присъди на спечелилата страна, не може да надвишава 10 % от цената на иска.
При искове с цена между 3 001 GBP и 5 000 GBP се прилага общото правило, че загубилата страна плаща разноските на спечелилата страна. Ако една от страните е ангажирала солиситър, тези разноски може да бъдат по-високи. Допълнителна информация за разноските може да бъде намерена на уебсайта на Съдебната служба на Шотландия.
При съкратените производства не са предвидени същите ограничения и разходите обикновено се оценяват от секретаря към шерифския съд, след което се одобряват от шерифа, съответно от шерифа, който разглежда дела по съкратеното производство.
Решението по опростената процедура може да бъде обжалвано. Жалбата до шерифския апелативен съд трябва да бъде подадена с известие за жалба, като се използва формуляр 16А, в съда, който е разгледал иска по опростената процедура, в срок от 4 седмици от изпращането на формуляра за решение от секретаря към шерифския съд до спечелилата делото страна. Отделни разпоредби се прилагат по отношение на обжалването на решения, постановени в рамките на съкратеното производство. Допълнителна информация може да бъде намерена на уебсайта на Съдебната служба на Шотландия.
В случай на неоспорен иск в рамките на опростената процедура пред съда може да бъде подадена молба за отмяна на решението на шерифа, съответно шерифа, който разглежда дела по съкратеното производство. Такава молба може да бъде подадена при определени обстоятелства, като се използва формуляр 13Б. Допълнителна информация за процедурата за отмяната на решения може да бъде намерена на уебсайта на Съдебната служба на Шотландия.
Правилата, приложими към общите и съкратените производства и опростените процедури, може да бъдат намерени на уебсайта на Съдебната служба на Шотландия.
Шериф, който разглежда дела по съкратеното производство
Длъжността шериф, който разглежда дела по съкратеното производство, е създадена със Закона за реформа на съдилищата (Шотландия) от 2014 г. Допълнителна информация може да бъде намерена на уебсайта Съдебна власт в Шотландия.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.
В Гибралтар Върховният съд (Supreme Court) е компетентен да разглежда исковете с малък материален интерес, като тази процедура е известна и като процедура за искове с малък материален интерес (small claims track). Установен е паричен праг от 10 000 GBP, като при исковете с цена под този праг е възможно да бъде използвана процедурата за искове с малък материален интерес. Цената на иска обаче не е единственият фактор, който се взема под внимание. Сред другите съображения са видът на иска, както и обемът и видът на необходимата подготовка за справедливо разглеждане на делото. При някои обстоятелства несложни случаи с цена на иска над 10 000 GBP могат да се разглеждат по процедурата за искове с малък материален интерес, при условие че е налице съгласието както на ищеца, така и на ответника.
Когато решава дали да разпредели делото към процедурата за искове с малък материален интерес, или да разгледа делото по обичайната съдебна процедура, съдията не само ще вземе предвид становищата на ищеца и ответника, но и ще отчете следните фактори:
Когато решава дали делото следва да бъде разпределено за разглеждане по процедурата за искове с малък материален интерес, съдията ще вземе под внимание обема и вида на необходимата подготовка за справедливо разглеждане на делото. Съдията ще вземе под внимание обстоятелството, че при тази процедура се цели тя да бъде достатъчно опростена, така че хората да могат, ако желаят, да водят делата си без помощта на солиситър (solicitor). За иска следва да е необходима само минимална подготовка, например за окончателното изслушване. Обикновено делата, разглеждани по процедурата за искове с малък материален интерес, не включват участието на голям брой свидетели или трудни правни въпроси.
Ако цената на иска е по-ниска от 10 000 GBP, но включва вземане за нанесени телесни повреди или за занемарени жилищни помещения и вреди, произтичащи от това занемаряване, делото няма да бъде разпределено към процедурата за искове с малък материален интерес, освен ако всяка от претендираните суми за телесни повреди, занемареност и вреди не надвишава 1000 GBP.
Когато по процедурата за искове с малък материален интерес се разглеждат дела за по-големи от 10 000 GBP суми, за разноските се прилагат различни правила. В тези случаи спечелилата страна ще може да претендира разноските срещу загубилата страна, включително разноските за солиситър. Тези разноски обаче не могат да бъдат по-големи от това, което е щяло да бъде присъдено, ако делото е било разгледано по бързата процедура (fast track). По-долу е предоставена допълнителна информация за разноските.
Макар че повечето дела за суми до 10 000 GBP се разглеждат по процедурата за искове с малък материален интерес, това не става автоматично. Когато взема решение относно процедурата, по която трябва да се гледа делото, съдията се съобразява със становищата на страните по спора. Дори цената на иска да не надвишава 10 000 GBP, съдията може да избере да гледа делото по реда на обикновената съдебна процедура, вместо по процедурата за искове с малък материален интерес.
Когато по иска е подадено възражение (или е оспорен), ищецът ще получи копие от писмената защита на ответника. Страните ще трябва да попълнят и „Въпросник във връзка с разпределението“. Информацията, която страните предоставят във въпросника, ще помогне на съдията да реши коя е най-подходящата процедура за делото. Ако страните считат, че естеството на делото изисква то да бъде разгледано като иск с малък материален интерес по процедурата за искове с малък материален интерес, те следва да посочат това във въпросника. Макар становищата на ищеца и на ответника да се вземат под внимание, все пак съдията е този, който определя съгласно коя процедура ще се гледа делото.
Както е посочено по-горе, съдията може да реши да разглежда дело с цена на иска под 10 000 GBP по обикновената процедура. Това решение се взема още при образуване на делото.
Съдията разполага с правото на преценка да преразпредели делото от процедурата за искове с малък материален интерес към обикновената процедура, ако счита това за подходящо. Когато даден иск е разпределен за разглеждане по процедурата за искове с малък материален интерес, а впоследствие бъде преразпределен към друга процедура, правилата относно разноските, приложими за процедурата за искове с малък материален интерес, ще спрат да се прилагат след преразпределянето на иска. От датата на преразпределянето ще се прилагат правилата относно разноските, предвидени за бързото производство или за многостепенното производство за разглеждане на искове (multi-track).
В процедурата за искове с малък материален интерес има специални формуляри, които е задължително да използвате.
За да предяви иск, ищецът трябва да попълни формуляр N1, който се предлага с бележки относно попълването както за ищеца, така и за ответника. След като ищецът попълни формуляра, той следва да изготви едно копие за себе си, едно за съда и по едно за всеки ответник. Съдът ще изпрати копие на всеки ответник. Допълнителна информация може да бъде намерена на страницата „Завеждане на дело в съда“.
Както беше посочено по-горе, ако искът е оспорен, съдът ще изпрати на ищеца копие от писмената защита, а на двете страни — въпросници във връзка с разпределението.
Ако съдията реши да разпредели делото към процедурата за искове с малък материален интерес, съдът ще изпрати на страните формуляр N157 (уведомление за разпределение към съда за искове с малък материален интерес), в който се предоставя информация за това къде ще се проведе изслушването и какви стъпки трябва да се предприемат при подготовката.
Когато цената на иска е по-висока от 10 000 GBP, но и двете страни са съгласни делото им да се разглежда по процедурата за искове с малък материален интерес, съдът изпраща формуляр N160 (уведомление за разпределение към процедура за искове с малък материален интерес (със съгласието на страните). В него също така се предоставя информация за това къде ще се проведе изслушването и какви стъпки трябва да се предприемат при подготовката.
Когато съдия реши, че даден иск може да бъде разглеждан единствено посредством писмени доказателства и без да е необходимо изслушване, съдът изпраща на страните формуляр N159 (уведомление за разпределение към процедурата за искове с малък материален интерес (без изслушване). В него се посочва и дата, до която или ищецът, или ответникът трябва да съобщи на съда, ако възразява срещу решение само посредством писмени доказателства. Ако някоя от страните възрази, тогава искът ще бъде разгледан по време на изслушване. Съдията може да приеме липсата на отговор като съгласие.
Когато страна бъде обявена за загубила делото по време на изслушване, на което обаче не е присъствала или не е била представлявана нито една от страните, се използва формуляр N244 (уведомление за молба (application notice), за да бъде отменено решението.
Процедурата за искове с малък материален интерес е опростена, така че лицата, които се представляват сами (известни като лица, които се явяват в съда без процесуален представител), да могат лесно да разберат производството. Когато ищецът или ответникът е лице, което се явява в съда без процесуален представител, съдията ще вземе това предвид и ще проведе производството по начин, който дава възможност на въпросното лице да разбере какво се случва и какво се изисква от страните от процесуална гледна точка.
Ако ищецът или ответникът предпочете да не ангажира адвокат, той може да бъде придружен по време на изслушването от някого, който може да говори от негово име. Това лице се нарича „непрофесионален представител (lay representative)“, като може да бъде всеки, който е избран от страната по спора, като например съпруг, роднина, приятел или консултант. Ако е възможно, непрофесионалният представител не следва да бъде свидетел. Непрофесионалният представител не може да присъства на съдебно заседание без лицето, което представлява, освен когато страната по спора е получила разрешението на съда, с което на непрофесионалния представител се позволява да представлява страната по спора в нейно отсъствие.
Възможно е консултантските агенции да изпитват затруднения при осигуряването на служители, които да изпълняват ролята на непрофесионални представители по време на изслушвания, и затова е препоръчително дадена страна да се свърже с тях възможно най-бързо, ако тяхното съдействие е необходимо. Консултантските агенции ще уведомят страните за това дали могат да им предоставят помощ или не. Някои непрофесионални представители могат да поискат заплащане и страната по спора трябва да се увери, че лицето е наясно точно какъв ще бъде размерът на заплащането. В случай че непрофесионалният представител се държи непочтително, съдията може да поиска от него да напусне заседанието.
Страната по спора ще трябва да заплати хонорара на ангажирания от нея непрофесионален представител, дори ако спечели делото. Поради това тя следва да прецени дали цената на иска си заслужава да бъде направен този разход. Освен това е възможно непрофесионални представители, които искат заплащане срещу оказаната от тях помощ, да не принадлежат към професионална организация, и ако страната по спора не е удовлетворена от тяхната помощ, не би имало регулиращ орган или организация, пред които може да подаде оплакване.
Лицата с увреждания могат да се възползват от допълнителна помощ. Ако такова лице има увреждане, което затруднява неговото явяване в съда или общуване, лицето следва да се свърже със съответния съд, който е възможно да бъде в състояние да предостави допълнителна помощ.
Процедурата за искове с малък материален интерес в голяма степен е неформална и по отношение на доказателствата не се прилагат толкова строги правила. В процедурата за искове с малък материален интерес се разглеждат несложни дела за суми с по-малък размер. Съответно по време на изслушването съдът може да възприеме всеки подход, който счете за справедлив. Съдът не е длъжен да взема показания под клетва и съдията може да избере да ограничи провеждането на кръстосан разпит, ако сметне това за подходящо. Съдията обаче е задължен да мотивира решението си за ограничаване на кръстосания разпит. Той може да реши да задава въпроси на някого от свидетелите или на всички тях, преди да позволи на друго лице да го направи.
Ако съдията счита, че искът може да се разглежда, без да се провежда изслушване, а само като се използват писмени доказателства, съдът ще посъветва страните по спора да използват формуляр N159 (вж. по-горе). В уведомлението се посочва и дата, до която или ищецът, или ответникът трябва да съобщи на съда, в случай че възразява срещу решение само посредством писмени доказателства. Ако някоя от страните възрази, тогава искът ще бъде разгледан по време на изслушване. Съдията може да приеме липсата на отговор като съгласие. Ако нито една от страните не възрази срещу решението на съдията да не се провежда изслушване, делото може да се разгледа само в писмен вид.
Обикновено в съдебните решения в Гибралтар се вписват само решението на съдията и всички разпореждания, издадени към страните. Съдията обаче е задължен да отбележи основните мотиви за своето решение, освен когато то е произнесено устно и е записано на лента от съда. Съдията има право да излага мотивите си толкова кратко и опростено, колкото позволява естеството на делото. Той обикновено прави това устно по време на изслушването, но може да ги предостави по-късно или в писмена форма, или по време на изслушване, което е определено за това. Когато съдията е постановил решение по делото, без да е проведено изслушване, той е задължен да изготви мотивите си и съдът ще изпрати копие на всяка от страните.
Относно възстановяването на разноските съществуват ограничения. Понастоящем спечелилата страна може да е в състояние да претендира възстановяване на следните разноски:
Ако загубилата страна желае да обжалва решението на съдията, тя ще трябва да получи разрешение, за да го направи. Ако тази страна/страна по спора присъства по време на изслушването, на което се постановява решението, тя може да поиска от съдията разрешение в края на изслушването.
Страна по спора, която желае да обжалва, трябва да има подходящи основания (или причини) да обжалва. Тя не може просто да възрази срещу решението на съдията, защото смята, че е постановено грешно решение.
Ако страна по спора желае да обжалва, тя трябва да действа бързо. Срокът, в рамките на който жалбоподателят може да подаде жалбата си е ограничен.
Ако загубилата страна не е присъствала, нито е била представлявана по време на изслушването, тя може да поиска отмяна на решение, постановено по време на това изслушване, и искът да бъде разгледан отново.
Тази страна трябва да подаде молба не по-късно от 14 дни след получаването на съдебното решение. Тя следва да поиска от съда формуляр N244 (уведомление за молба), за да може да подаде молбата.
Съдът ще съобщи на страните кога трябва да се явят в съда за разглеждане на молбата пред съдия.
Съдията ще допусне молба за отмяна на съдебното решение само ако:
страната по спора/страната е имала основателна причина
и страната има реални изгледи да спечели при повторно разглеждане на иска.
Ако молбата на страната е удовлетворена и решението бъде отменено, съдът ще определи ново изслушване във връзка с иска. Когато искането е ясно, съдията може да реши да разгледа делото веднага след изслушване на молбата.
Версията на националния език на тази страница се поддържа от съответното звено за контакт към Европейската съдебна мрежа. Преводите са направени от Европейската комисия. Възможно е евентуални промени, въведени в оригинала от компетентните национални органи, все още да не са отразени в преводите. Нито ЕСМ, нито Европейската комисия поемат каквато и да е отговорност по отношение на информацията или данните, които се съдържат или са споменати в този документ. Моля, посетете рубриката „Правна информация“, за да видите правилата за авторските права за държвата-членка, отговорна за тази страница.