Forordning (EU) 2020/1783 (omarbejdning), der vedrører samarbejdet mellem retterne i de forskellige EU-lande om bevisoptagelse på det civil- og handelsretlige område, udgør en overordnet retlig ramme for bevisoptagelse i et andet land end det, hvor den relevante ret er beliggende. Denne forordning erstatter Rådets forordning (EF) nr. 1206/2001 og træder i kraft den 1. juli 2022. I den nye forordning præciseres det, hvordan bevismateriale kan optages ved hjælp af videokonference eller anden fjernkommunikationsteknologi, og der oprettes en formular N i bilag I til udveksling af relevante tekniske oplysninger. Formular N anvendes både til anmodning om bevisoptagelse via videokonference og til positiv besvarelse af en sådan anmodning. Hvert EU-land har imidlertid sine egne processuelle regler på dette område, så den nærmere fremgangsmåde varierer afhængigt af lovgivningen i det land, der modtager en anmodning om samarbejde.

For at gøre det nemmere for de judicielle organer i forskellige EU-lande at arbejde sammen og fuldt ud gøre brug af videokonferencer ved bevisoptagelse i et andet EU-land har det europæiske retlige netværk på det civil- og handelsretlige område udfærdiget en række faktablade. Disse faktablade indeholder praktiske oplysninger om regler, procedurer og tekniske faciliteter i de forskellige EU-lande.

Vælg det relevante lands flag for at få detaljerede nationale oplysninger.

Relevant link

Bevisoptagelse - meddelelser fra medlemsstaterne og et søgeværktøj til at finde kompetente domstole/myndigheder

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Вследствие на изменение на Закон № 99/1963 относно Гражданския процесуален кодекс (občanský soudní řád), с последните изменения, в сила от септември 2017 г., използването на оборудване за видеоконферентна връзка в гражданските производства се урежда пряко от закона. В член 102а от Гражданския процесуален кодекс се посочва изрично, че съдът може да извършва действия чрез използване на видеоконферентна връзка по искане на една от страните или когато намери това за необходимо. Видеоконферентна връзка може да се използва по-специално, за да се даде възможност на страна или устен преводач да присъства на съдебното заседание или за изслушване на свидетел, вещо лице или страна.

Този въпрос е подробно уреден с член 10а от Насоки № 505/2001 на Министерство на правосъдието за установяване на вътрешни и административни правила за районните, окръжните и висшите съдилища.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

В закона изрично се предвижда възможността за изслушване по този начин на свидетели, вещи лица и страни по делото. Той обаче по никакъв начин не ограничава предварително категориите лица, като е възможно и други лица, например устни преводачи, да вземат участие в съдебното заседание чрез видеоконферентна връзка. Използването на видеоконферентна връзка може да бъде ограничено в зависимост от ползата от нея или по искане на една от страните.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

В текста на закона не се съдържат общи ограничения. Възможно е обаче да има ограничение, произтичащо от конкретните обстоятелства в даден случай (техническа осъществимост и др.).

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Ако председателят на съдебния състав (едноличен съдия) извършва действия чрез видеоконферентна връзка, в призовката трябва да бъдат посочени също така мястото и времето на видеоконференцията. Следователно не е изключено използването за тази цел на всякакви подходящи помещения, например местата, където се намират вещите лица или свидетелите (напр. болници, лаборатории).

Важно е обаче съдебните служители, натоварени от председателя на съдебния състав (едноличния съдия) с изпълнението на такива задачи, да проверяват самоличността на лицето, спрямо което се извършва съдебното действие. Предвижда се, че изслушването на лицето обикновено се провежда в съд, затвор или здравно заведение.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

В закона се предвижда, че при извършване на действия чрез видеоконферентна връзка винаги се прави аудиовизуален запис. Ако наред с този запис бъде изготвен и протокол, този протокол не е нужно да бъде подписан от лицето, спрямо което е извършено съдебното действие.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Ако свидетел не владее езика на производството, той има право да ползва устен преводач съгласно член 37, параграф 4 от Конституционен закон № 2/1993 — Хартата на основните права и свободи (Listina základních práv a svobod). Съгласно член 18, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс съдът трябва да назначи устен преводач за всяка страна, чийто майчин език не е чешки, когато в хода на производството възникне необходимост от това.

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Съгласно член 18, параграфи 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс съдът е длъжен да предостави на страните еднакви възможности да упражняват правата си и да назначи устен преводач за всяка страна, чийто майчин език не е чешки, когато в хода на производството възникне необходимост от това.

Може да се предвиди участието на устен преводач чрез използване на оборудване за видеоконферентна връзка. Следователно не е необходимо устният преводач да присъства физически на същото място, където се намира изслушваното лице.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

При призоваването на дадено лице съдът действа в съответствие с член 51 от Гражданския процесуален кодекс. Освен ако в закона или в специална правна норма са предвидени други изисквания във връзка с призоваването, призовката трябва да съдържа следната информация: наименованието на делото, по което се призовава лицето, целта, мястото и началния час на съдебното производство, причината за призоваване, в каква процесуална роля се призовава лицето, задълженията на призованото лице и, ако е необходимо, очакваната продължителност на съдебното действие. Когато в съдебното заседание се използва оборудване за видеоконферентна връзка, призованото лице се уведомява за времето и мястото, където трябва да се яви.

Призовки могат да се връчват на хартиен носител или по електронен път, а в спешни случаи — по телефон или факс.

Ако изслушването на свидетел или вещо лице трябва да се проведе чрез видеоконферентна връзка и лицето, което предстои да бъде изслушано, трябва да се яви в района на действие на друг съд, за призоваването отговаря този друг съд; молещият съд отправя молба до другия съд за изпълнението на това действие. Съгласно член 115, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс призовката трябва да бъде връчена на страните по такъв начин, че те да разполагат с достатъчно време да се подготвят — обикновено най-малко 10 дни преди датата на изслушването, освен ако е проведено предварително изслушване.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Използването на видеоконферентна връзка е свързано с разходи за предаване на данни. Тези разходи следва да бъдат покрити от молещия съд, който е организирал видеоконферентната връзка.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Съгласно член 126, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс всяко физическо лице, което не е страна в производството, е длъжно да се яви в съда, когато бъде призовано, и да даде показания като свидетел. Свидетелят може да откаже да даде показания само ако това ще изложи него самия или негови близки на риск от наказателно преследване. Преди началото на изслушването свидетелите винаги се информират за значението на техните показания, за правата и задълженията им и за наказателните последици при лъжесвидетелство.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Съгласно член 126, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс в началото на изслушването съдът трябва да провери самоличността на свидетеля. Обикновено това се прави, като от свидетеля се изисква да представи лична карта или паспорт.

Когато изслушването се извършва чрез оборудване за видеоконферентна връзка, съдебен служител, натоварен от председателя на съдебния състав (едноличен съдия) с извършването на това съдебно действие, трябва да провери самоличността на лицето, което ще бъде изслушвано чрез оборудване за видеоконферентна връзка. Със съгласието на председателя на съдебния състав (едноличен съдия) лицето, проверяващо самоличността в помещенията, където се намира разпитваното лице, може да бъде и служител на съда или на затвор или заведение за принудително задържане, където се настаняват задържани лица, при условие че това лице е натоварено с изпълнението на тази задача.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Съгласно член 104, параграф 2 от Закон № 91/2012 относно международното частно право свидетелите, вещите лица и страните може — ако това бъде поискано от орган на друга държава — да бъдат изслушани под клетва. За свидетели и страни по делото текстът на клетвата гласи: „Кълна се в честта си, че ще отговоря на всеки зададен от съда въпрос подробно и вярно и че няма да премълча нищо“. За вещо лице текстът на клетвата гласи: „Кълна се в честта си, че становището, което ще дам, съответства изцяло на професионалните ми познания и убеждения“. Ако клетвата се полага след даването на показания, текстът ѝ се изменя съответно.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

При подготовката на видеоконферентната връзка се договарят конкретни мерки, които се основават на нуждите на молещия и замоления съд.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

При подготовката на видеоконферентната връзка се договарят конкретни мерки, които се основават на нуждите на молещия и замоления съд.

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Да, възможно е доказателствата да бъдат събирани чрез видеоконферентна връзка. В член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 2020/1783 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (преработен текст) се предвижда, че молещият съд събира доказателства чрез използване на видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация, ако съдът разполага с такава и ако счете за уместно използването на такава технология с оглед на конкретните обстоятелства по делото. Естонските съдилища разполагат с необходимата апаратура за видеоконферентна връзка. Съгласно член 15, параграф 6 от Гражданския процесуален кодекс (Tsiviilkohtumenetluse seadustik, който е на разположение онлайн тук) разпоредбите на този кодекс се прилагат за оказване на помощ при събирането на доказателства в Естония въз основа на искания от съдилища на държавите — членки на Европейския съюз, доколкото не е предвидено друго в разпоредбите на Регламент (ЕС) № 2020/1783 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (преработен текст). Съгласно член 15, параграф 5 от Кодекса, освен ако не е предвидено друго в правото или в договор, естонските съдилища предоставят съдебна помощ при извършването на процесуално действие по искане на чуждестранен съд, ако съгласно естонското право поисканото процесуално действие попада в рамките на материалната компетентност на естонския съд и не е забранено със закон. Процесуалното действие може да се извърши и съгласно чуждестранното право, ако това е необходимо за производство в чуждата държава и не накърнява интересите на страните в производството. Съдебните процеси и изслушванията с участие от разстояние се уреждат с член 350 от Кодекса. Организирането на видеоконферентна връзка съгласно Регламент 2020/1783 не подлежи на специфични разпоредби или ограничения, включително, когато се отнася до съдебен процес или изслушване с участие от разстояние — организирането на видеоконферентна връзка директно от молещия съд на друга държава членка съгласно член 20 от Регламента.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Съгласно член 350, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс страна в съдебен процес или изслушване с участие от разстояние има възможността да извършва процесуални действия в реално време, т.е. той може да даде показания под клетва или без да полага клетва в рамките на производство по жалба; съгласно член 350, параграф 2, в рамките на съдебен процес или изслушване с участие от разстояние може да бъде изслушан(о) и свидетел или вещо лице.

Това означава, че участник в производство може да даде показания под клетва или, в рамките на производство по жалба, без да полага клетва чрез провеждане на съдебен процес или изслушване с участие от разстояние, като свидетел или вещо лице също може да бъде изслушан(о) чрез провеждане на съдебен процес или изслушване с участие от разстояние.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Вж. отговора на предходния въпрос.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Съгласно член 350, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс съдът може да организира съдебен процес или изслушване с участие от разстояние, така че страна в производството или нейният представител или съветник да има възможността да бъде на друго място по време на съдебното заседание и да извърши процесуалните действия в реално време от това място.

Тоест, съдът може да организира съдебен процес или изслушване с участие от разстояние по такъв начин, че на лицето да не се налага да бъде в съда по време на разпита.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Да, разрешено е съдебните заседания да бъдат записвани. Записът трябва да се извършва съгласно процедурата, предвидена в член 52 или член 42 от Гражданския процесуален кодекс. Използваната в съдилищата технология за изслушване от разстояние дава възможност за записване на изслушванията съгласно член 52 от Кодекса.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Съгласно член 32, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс, съдебните производства и съдебната процедура се провеждат на естонски език. Съгласно член 32, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс протоколът от съдебните заседания и други процесуални действия се изготвя на естонски език. В протокола съдът може да записва и всички показания или изявления, направени на чужд език по време на съдебно заседание, на езика, на който те са направени, заедно с техния превод на естонски език, ако това е необходимо за точното представяне на показанието или изявлението. В естонския Граждански процесуален кодекс не се съдържат специални разпоредби относно езиковия режим за снемане на свидетелски показания или изявления по искане на съд на друга държава членка съгласно Регламент (ЕС) № 2020/1783 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (преработен текст).

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Съгласно член 34, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс, ако страна в съдебното производство не владее естонски език и няма представител по време на производството, по искане на тази страна или по своя инициатива съдът включва в производството, когато това е възможно, устен преводач. Включването на устен преводач не е необходимо, ако изявленията на страната в производството могат да бъдат разбрани от съда и от другите страни. Ако съдът не може да организира незабавното включване на устен преводач, съдът се произнася, че страната в производството, която се нуждае от помощта на устен преводач, е задължена да намери за себе си устен преводач или представител, който владее естонски език, в рамките на установен от съда срок (член 34, параграф 2 от Кодекса). В естонския Граждански процесуален кодекс не се съдържат специални разпоредби относно местоположението на устния преводач, използван по време на събирането на доказателства съгласно Регламента.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

Съгласно член 343, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс съдът връчва призовки на страните в производството и други лица, които трябва да бъдат поканени да присъстват на съдебното заседание, за да ги уведоми за часа и мястото на съдебното заседание. Съгласно член 343, параграф 2 от Кодекса интервалът от време между датата на връчване на призовките и датата на съдебното заседание трябва да бъде най-малко 10 дни. Този интервал може да бъде и по-кратък, ако страните в производството се съгласят с това.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Разходите, приложими по отношение на събирането на доказателства съгласно Регламент (ЕС) 2020/1783, са посочени в член 22 от Регламента. Съгласно член 15, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс молещият съд не покрива разходите за процедурното действие. Съдът, извършващ процесуалното действие, уведомява молещия съд за разходите, като те се считат за разходи, свързани с предмета на изслушването. Тъй като разходите за събиране на доказателства са от съществено значение за производството, те трябва да се заплащат в съответствие с член 148, параграф 1 от Кодекса, в който се предвижда, че освен ако не е постановено друго от съда, разходите за производството се заплащат предварително в определената от съда степен от страната в производството, подала молбата, с която са свързани разходите. Ако молбата е подадена и от двете страни или ако е призован(о) свидетел или вещо лице, или ако по инициатива на съда е извършена проверка, разходите се поделят поравно между страните. Тъй като съдилищата разполагат с апаратура за видеоконферентна връзка, използването ѝ не следва да бъде свързано с разходи.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Член 19, параграф 2 от Регламента се прилага по отношение на уведомяването на лицата за това, че директното им изслушване от молещия съд е на доброволна основа.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Съгласно член 347, параграф 2, алинея 1 от Гражданския процесуален кодекс в началото на съдебното заседание съдът проверява кои от призованите лица присъстват на заседанието, както и тяхната самоличност. В Кодекса не се предвижда специална процедура за проверка на самоличността по време на съдебно заседание. Съдът е задължен да провери самоличността на призованите лица. За тази цел той проверява например документ за самоличност със снимка на призованото лице. Самоличността на лице, участващо чрез видеоконферентна връзка, може да се провери например въз основа на предварително предоставено на съда копие на документ.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Съгласно член 269, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс преди страна в производство да даде показания, тя трябва да положи следната клетва:

„Аз, (име), се заклевам в своята чест и съвест, че ще кажа цялата истина относно този въпрос, без нищо да скрия, добавя или променя“. Участникът в производството полага клетвата устно и подписва текста на клетвата.

Съгласно член 36, параграф 1 от Кодекса лице, което не владее естонски език, трябва да положи клетвата на език, който владее; съгласно член 36, параграф 2 се полага подпис върху естонския текст на клетвата, който се превежда директно на лицето, преди то да го подпише.

Във второто изречение на член 262, параграф 1 от Кодекса е предвидено, че преди даването на показания съдът трябва да обясни на свидетеля неговото задължение да казва истината, както и съдържанието на членове 256—259 от Кодекса. Съгласно член 303, параграф 5 от Кодекса разпоредбите относно изслушването на свидетели се прилагат и по отношение на изслушването на вещи лица. Преди да представи своите заключения, вещо лице, което не е експерт по съдебна медицина или регистрирано частно вещо лице, се предупреждава за последиците от умишлено предоставяне на невярно заключение на вещо лице, а вещото лице потвърждава, че е уведомено за това, като подписва съдебния протокол или текста на предупреждението. Подписаното предупреждение се представя на съда заедно със заключението на вещото лице.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Съгласно член 350, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс по време на съдебно заседание, организирано като съдебен процес или изслушване с участие от разстояние, правото на всяка страна в производството да отправя искания и да подава молби, както и да заема позиции по исканията и молбите на другите страни в производството трябва да бъде гарантирано от техническа гледна точка, което се отнася и до изпълнението на други условия, свързани с провеждането на съдебното заседание, при предаването в реално време на картина и звук до съда от страната в производството, която не присъства в съдебната зала, и обратно.

Във всеки съд има служител на Центъра за регистри и информационни системи, който работи като вътрешен специалист в областта на ИТ и гарантира, че апаратурата за провеждане на видеоконферентните връзки работи, и разрешава всякакви технически проблеми.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

Изискваната информация е посочена във формуляра за молбата. Изискваната допълнителна информация зависи от специфичните обстоятелства на всяко съдебно дело.

Съгласно член 32, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс съдебните производства и съдебната процедура се провеждат на естонски език. Съгласно член 32, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс протоколът от съдебните заседания и от други процесуални действия се изготвя на естонски език. В протокола съдът може да записва и всички показания или изявления, направени на чужд език по време на съдебно заседание, на езика, на който те са направени, заедно с техния превод на естонски език, ако това е необходимо за точното представяне на показанието или изявлението. В естонския Граждански процесуален кодекс не се съдържат специални разпоредби относно езиковия режим за снемане на свидетелски показания или изявления съгласно Регламент (ЕС) № 2020/1783 на Съвета относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (преработен текст).

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Да, възможно е и в двата случая. Съгласно член 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/1783 събирането на доказателства чрез видеоконферентна връзка се извършва в съответствие с националното право на замоления съд (в Гърция — Президентски указ 142/2013 и член 393, параграф 3 от Гражданския процесуален кодекс), като се има предвид, че съгласно член 12, параграф 3 молещият съд може да поиска искането да бъде изпълнено в съответствие със специална процедура, предвидена в неговото национално право, и че замоленият съд изпълнява искането в съответствие със специалната процедура, освен ако това е несъвместимо с неговото национално право или ако той не е в състояние да го изпълни поради значителни практически трудности.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Няма ограничения. Всички участници в производството могат да бъдат изслушвани чрез видеоконферентна връзка.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Няма ограничения, освен в случаите, в които се прави запис на провежданата видеоконферентна връзка, включващ изображения (член 2, параграф 3 от Президентски указ 142/2013).

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Изслушването може да се осъществи в подходящо пригодена съдебна зала или помещение в съда, което е одобрено с решение на председателя на съда и за което е съобщено на министъра на правосъдието или в канцеларията на консулска служба на Гърция в чужбина.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Разрешено е изслушванията чрез видеоконферентна връзка да се записват, като е налично оборудване за запис със звук, но без изображения; протоколът от видеоконферентната връзка се съхранява от секретаря на съда или секретаря на консулската служба на Гърция в чужбина.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

а) Производствата се провеждат на гръцки език, а когато е необходимо присъства устен преводач; б) производствата се провеждат на езика на молещия съд, като се осигурява симултанен превод на гръцки език от устен преводач.

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Когато свидетел, страна или вещо лице, за което е подадено предложение да бъде изслушано и което ще свидетелства чрез видеконферентна връзка, не говори гръцки език, всяка страна организира намирането и заплащането на устен преводач. Устните преводачи трябва да се намират в същото помещение, в което се намира съдията, провеждащ процедурата за видеоконферентна връзка, или ръководителят на консулската служба на Гърция в чужбина.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

И в двата случая подробностите относно начина на провеждане на изслушването се определят чрез споразумение между съдиите на молещия съд и на замоления съд, като се използва всяко подходящо средство за комуникация, например телефон, ел. поща или факс.

Комуникацията по конкретни въпроси, свързани с планирането и осъществяването на видеоконферентната връзка, се извършва от служителите на компетентния съд, като също така се използва всяко подходящо средство под надзора на посочените по-горе съдии.

В съответствие с посоченото по-горе споразумение между съдиите съдията на замоления съд уведомява лицето, което трябва да се бъде изслушано, за часа и мястото на изслушването в съответствие с разпоредбите на законодателството по мястото на изпълнение и с достатъчно предизвестие, за да е възможно провеждането на изслушването.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Когато свидетел, страна или вещо лице, за което е подадено предложение да бъде изслушано и което ще свидетелства чрез видеконферентна връзка, не говори гръцки език, всяка страна организира намирането и заплащането на устен преводач. Страната заплаща хонорара директно на устния преводач.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Лицето се уведомява от компетентния съдия на замоления съд.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Съдията, който провежда изслушването, проверява самоличността на лицето, което ще бъде изслушано. За установяването на самоличността на лице, явило се на друго място, съдията разчита на подкрепата на секретаря или на лице, което е упълномощено от консула, на другото място.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Съдията, който провежда изслушването, пита разпитвания свидетел, вещо лице и др. за предпочитание дали да положи религиозна или гражданска клетва. Същото важи за устните преводачи преди изпълнението на задълженията им в производството.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Преди и по време на видеконферентната връзка се предприемат подходящите мерки за присъствието на съответните служители на съда.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

Няма.

Като общо правило, ако в националното право на държавата членка, в която се провежда производството, се предвижда записването на изслушвания по граждански или търговски дела, същите правила се прилагат за изслушванията, провеждани чрез видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация от разстояние. В този случай страните следва да бъдат информирани за тези разпоредби и, когато е целесъобразно, за възможността да възразят срещу записването. Записите следва да се изготвят и съхраняват по сигурен начин и следва да се гарантира, че няма да бъдат публично разпространявани.

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Използването на видеоконферентна връзка или технология за комуникация от разстояние не е задължително. Видеоконферентната връзка има за цел да улесни устните изслушвания в рамките на граждански, търговски и наказателни производства (тези изслушвания са уредени в член 6 от Регламента относно цифровизацията) с трансгранично измерение.

Доказателства могат да бъдат събирани и по двата начина.

Нормативна уредба:

• член 177 от Гражданския процесуален закон (Ley de Enjuiciamiento Civil (LEC) в съответствие със Закон 29/2015 от 30 юли 2015 г. относно международното правно сътрудничество по граждански дела;
• член 229 от Органичния закон за съдебната власт (Ley Orgánica del Poder Judicial, (LOPJ), що се отнася до видеоконференциите; — член 229, параграф 3 от Органичния закон за съдебната власт разрешава събирането на изявления, разпитите, събирането на доказателства, очните ставки на свидетели, огледите, докладите, потвърждаването на заключения на вещи лица и производствата да бъдат провеждани чрез видеоконферентна връзка в присъствието на съдията или съдебния състав, както и в присъствието или с участието, когато е целесъобразно, на страните. По този начин се гарантира възможността всяка от страните да задава въпроси и да оспорва доказателствата, представени от насрещната страна, и се осигурява правото на съдебна защита. Заседанията са публични, освен в изключителни случаи;
• Регламент № 1/2018 относно международната правна помощ и мрежите за международно съдебно сътрудничество.

Случаи, при които Испания иска съдействие от чуждестранен орган

В тези случаи се прилага субсидиарно Закон 29/2015 в съответствие с принципа за върховенство на правото на ЕС, който в тази област дава приоритет на прилагането на правилата на Европейския съюз и международните договори и споразумения, по които Испания е страна. В областта на международното правно сътрудничество по граждански дела испанските органи могат да си сътрудничат с чуждестранни органи. Въпреки че реципрочността не е задължителна, правителството може с кралски указ да наложи органите да не си сътрудничат с органи на чужда държава в случай на системен отказ за сътрудничество или законова забрана за предоставяне на съдействие от страна на органите на тази държава.

Случаи, при които испанските съдилища могат да установяват пряка съдебна комуникация:

Във всички случаи спазват действащите в съответната държава закони. Под пряка съдебна комуникация се разбира комуникацията, която се осъществява между национални и чуждестранни съдилища без наличието на посредник. Тази комуникация не засяга и не компрометира независимостта на участващите съдилища или правото на защита на страните.

Испанските съдилища отказват искания за международно правно сътрудничество по граждански дела, ако:

a) предметът или целта на исканото сътрудничество е в противоречие с обществения ред;

б) процесът, породил искането за сътрудничество, попада в обхвата на изключителната компетентност на юрисдикцията на Испания;

в) съдържанието на поисканото действие не съответства на правомощията на замоления испански съд. Когато е целесъобразно, той може да изпрати искането до компетентния орган и да информира молещия орган за това;

г) искането за международно сътрудничество не отговаря на установените в Закон 29/2015 съдържание и минимални изисквания, за да бъде обработено;

д) правителството е постановило с кралски указ, че испанските органи няма да си сътрудничат с органите на чужда държава, която многократно е отхвърляла искания за сътрудничество или е забранила със закон предоставянето на съдействие от своите органи.

В граждански или търговски производства, когато една от страните или техен представител се намира в друга държава членка, компетентният орган взема решение относно участието на страните и техните представители в изслушване чрез видеоконферентна връзка или чрез друга технология за комуникация от разстояние, като взема предвид:

а) наличието на такава технология;

б) становището на страните в производството относно използването на такава технология; и

в) целесъобразността на използването на такава технология с оглед на конкретните обстоятелства по случая.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Няма ограничения във връзка с участието на страните по делото или на което и да е лице, имащо отношение към събирането на доказателствата, било то свидетел или вещо лице. Съдът решава дали участието на тези лица е целесъобразно и каква информация да бъде предоставена на вещите лица.

Компетентният орган, който провежда изслушването, осигурява достъпност за всички страни и техните представители, включително за хората с увреждания.

Когато в производства по граждански или търговски дела участва дете, по-специално като страна, съгласно националното право детето следва да може да участва в изслушването чрез видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация от разстояние, като се вземат предвид неговите процесуални права. Ако детето участва в производството с цел събиране на доказателства по граждански или търговски дела, например когато детето трябва да бъде изслушано като свидетел, то може да бъде изслушано и чрез видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация от разстояние в съответствие с Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (събиране на доказателства).

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Ограниченията, които винаги се правят по изключение и трябва да бъдат установени с мотивирано съдебно решение, отчитащо пропорционалността на ограничението, засягат случаите, когато поисканото директно събиране на доказателства би било „в противоречие с основните принципи на правото в неговата държава членка“ (член 19, параграф 7 от Регламент (ЕС) 2020/1783).

Процедурата за започване и провеждане на изслушване чрез видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация от разстояние следва да се урежда, по отношение на гражданските и търговските дела, от националното право на държавата членка, в която се провежда производството. За да реши дали на страните и техните представители е разрешено да участват в изслушване чрез видеоконферентна връзка, компетентният орган следва да избере подходящ метод за разглеждане на становищата на страните в съответствие с националното процесуално право.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Заседанието трябва да се извърши в съда, в който се провежда производството и пред който се събират доказателствата, в открито заседание или, в изключителни случаи, в закрито заседание. Няма ограничения по отношение на местоположението на лицето, което ще участва в производството чрез видеоконферентна връзка „или друга технология за комуникация от разстояние, ако съдът разполага с такава и ако счете за уместно използването на такава технология с оглед на конкретните обстоятелства по делото“ (заключителна част на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/1783). Съдебният секретар (Letrado de la administración de justicia) в съда, в който се разглежда делото, трябва да установи, в самия съд, самоличността на лицата, които участват чрез видеоконференцията, чрез предварително изпращане или пряко представяне на документи или чрез лично разпознаване.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Да. Те определено трябва да бъдат записани, при спазване на условието, посочено в предходния въпрос (заключителна част на член 20, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/1783).

Съгласно член 147 от Гражданския процесуален кодекс устните производства, заседанията и явяванията трябва да бъдат записвани на носител, подходящ за запис и възпроизвеждане на звук и образ. Всички съдилища в Испания са снабдени с аудио-визуална апаратура за запис на съдебните процеси и заседанията. Записите се съхраняват в DVD формат и се съхраняват от съдебния деловодител. Копие от записа може да бъде предоставено на страните срещу заплащане.

Без да се засягат специалните разпоредби относно използването на видеоконферентна връзка, предвидени в регламенти 861/2007, 655/2014 и 2020/1783, процедурата за провеждане на изслушване чрез видеоконферентна връзка се урежда от националното право на държавата членка, в която се провежда изслушването.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Когато участва испански съд, е от значение производството и свързаните с него документи да бъдат на испански език, освен ако не се приема някой от другите официални езици (галисийски, каталонски, валенсиански и баски) в определени региони на държавата, в случай че разпитваните чрез видеоконферентна връзка лица владеят тези езици и искат да ги използват.

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Устни преводачи могат да бъдат ползвани по граждански дела както в хода на производството, така и след него за целите на съставяне на протокол за производството; ако страната, която има нужда от устен превод, не може да осигури преводач, такъв се осигурява от съдебните служби, които в някои автономни области са децентрализирани. В други случаи тези услуги се предоставят от Министерството на правосъдието. Разходите за предоставянето на тези услуги могат да бъдат поети от страната, която е била осъдена да заплати съдебните разноски, при зачитане на случаите, при които е придобито право на ползване на безплатна правна помощ.

С цел ефективно да се гарантира състезателният характер на производството устният преводач може или да се намира в съда, или да е с лицето, което ще участва в заседанието чрез видеоконферентна връзка.

Във всички случаи устният преводач трябва да положи клетва или да обещае да каже истината и да действа възможно най-обективно при изпълнение на служебните си задължения.

В член 22 от Регламент (ЕС) 2020/1783 се предвижда възможността замоленият съд да поиска възстановяване на такси или разноски, включително тези за устни преводачи.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

Вътрешната процедура за разпит в случаите, предвидени в член 10 от Регламента, е установена в член 301 и следващите от Гражданския процесуален кодекс — във връзка с разпита на страните, в член 360 и следващите — във връзка с разпита на свидетелите, и в член 335 и следващите — във връзка с изготвянето на доклади и представянето на тези доклади във връзка с провеждането на разпит и кръстосан разпит от вещи лица в рамките на открити заседания.

Без да се засягат специалните разпоредби относно използването на видеоконферентна връзка, предвидени в регламенти 861/2007, 655/2014 и 2020/1783, процедурата за провеждане на изслушване чрез видеоконферентна връзка се урежда от националното право на държавата членка, в която се провежда изслушването.

Когато орган поиска участието на лице с цел събиране на доказателства по граждански или търговски дела, участието на това лице в изслушване чрез видеоконферентна връзка или друга технология за комуникация от разстояние следва да се урежда от Регламента относно събирането на доказателства.

Технологията за видеоконферентна връзка или другите технологии за комуникация от разстояние, използвани в производства по граждански, търговски или наказателни дела, следва да позволяват използването на устен превод.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

По принцип провеждането на видеоконферентната връзка е безплатно, но ако някоя от заинтересованите страни желае да получи копие на записа, тя трябва да осигури подходящ носител или да заплати съответната сума.

В член 22 от Регламент (ЕС) 2020/1783 се предвижда възможността замоленият съд да поиска възстановяване на такси или разноски, включително тези за устни преводачи.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Това се прави под ръководството на испанския съд.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Технологията за видеоконферентна връзка или технологията за комуникация от разстояние следва да позволява на компетентния орган да удостоверява самоличността на лицата, които ще бъдат изслушани, и да дава възможност за визуална, аудио- и устна комуникация по време на изслушването. Използваната технология следва да отговаря на приложимите стандарти за защита на личните данни, на поверителността на комуникациите и на сигурността на данните, независимо от вида на изслушването, за което се използва.

Обикновеното телефонно обаждане не следва да се счита за подходяща технология за комуникация от разстояние при устни изслушвания.

Съдебният секретар в съда, в който се разглежда делото, трябва да установи, в самия съд, самоличността на лицата, които участват чрез видеоконференцията, чрез предварително изпращане или пряко представяне на документи или чрез лично разпознаване.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Необходимо е да се прави разлика между следните случаи:

а) страните не са задължени да полагат клетва или да дават обещание по време на разпит, но в уведомлението за проверка засегнатата страна трябва да бъде информирана, че в случай на безпричинно неявяване съдът може да приеме за установени фактите, в които страната лично е участвала; приемането на тези факти за безспорни може да бъде много вредно за страната.

б) свидетели: преди да даде показания, всеки свидетел трябва да положи клетва или да даде обещание да каже истината под заплаха от налагане на санкциите, установени за лъжесвидетелстване по граждански дела. Съдът информира свидетеля за санкциите, ако те не са му известни.

Ако свидетелите са под минималната възраст за наказателна отговорност, от тях не се изисква да полагат клетва или да дават обещание да кажат истината.

в) вещи лица: когато представят заключението си, вещите лица трябва да положат клетва или да дадат обещание да кажат истината и да декларират, че са действали и, когато е целесъобразно, ще действат възможно най-обективно, като вземат под внимание както факторите, които могат да благоприятстват, така и тези, които биха могли да навредят на някоя от страните, както и че са наясно с наказателните санкции, които могат да последват, ако не изпълнят задължението си като вещи лица. Клетвата или обещанието се повтарят по време на заседанието, когато заключението на вещото лице се представя за целите на състезателното производство между страните и съда.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Мерките във връзка с аудиовизуалните средства се вземат предварително. Канцеларията на старши съдията (Secretaría del Decanato) или деловодството на съда определя датата, часа и мястото на видеоконференцията и гарантира присъствието на достатъчно на брой служители за нейното провеждане. Обикновено се правят предварителни изпитвания, за да се гарантира правилното функциониране на връзките и апаратурата.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

Всяка информация, която се счита за подходяща за осигуряване на възможно най-гладкото протичане на събирането на доказателства, като се използват формулярите, посочени в приложението.

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Начинът на събиране на доказателства от разстояние по граждански дела е определен в Гражданския процесуален закон (Zakon o parničnom postupku) (Narodne Novine (NN; Държавен вестник на република Хърватия) № 53/91, 91/92, 58/93, 112/99, 88/01, 117/03, 88/05, 02/07, 84/08, 123/08, 57/11, 148/11, 25/13, 89/14, 70/19, 80/22 и 155/23; наричан по-нататък: „ZPP“). Съгласно член 115, параграф 3 от ZPP съдът може да разпореди конкретни доказателства да бъдат събрани от разстояние чрез използване на подходящи аудиовизуални устройства и технологична платформа за комуникация от разстояние. В член 115, параграф 5 от ZPP се посочва, че съдът ще вземе решение относно събирането на конкретни доказателства от разстояние, след като получи становища по въпроса от страните и други участници, които ще присъстват на изслушване, провеждано от разстояние.

В Правилника относно провеждането на заседания от разстояние (Pravilnik o održavanju ročišta na daljinu) (NN № 154/22; наричан по-нататък: „Правилникът“) се определят условията за изслушванията от разстояние и събирането на определени доказателства с помощта на подходящи аудиовизуални устройства и технологични платформи за комуникация от разстояние. Събирането на доказателства чрез видеоконферентна връзка с участието на съда е възможно обаче само след като министърът на правосъдието приеме решение в съответствие с член 17, параграф 3 от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален закон (Zakon o izmjenama i dopunama Zakona o parničnom postupku) (NN № 80/22), с което се определя, че техническите изисквания за гласово записване на заседание са изпълнени от съответните отделни съдилища.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Съгласно член 5, параграф 1 от Правилника, понятието „изслушване от разстояние“ (ročište na daljinu) означава изслушване, проведено с участниците в производството с помощта на аудиовизуално устройство и технологична платформа за комуникация от разстояние. Съгласно член 5, параграф 6, понятието „участници в производството“ (sudionici postupka) означава съдът, страните, встъпилите страни, адвокатите, законните представители, свидетелите, вещите лица и други лица, участващи в производството.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Съгласно член 12 от Правилника по време на изслушване от разстояние съдът може както да разпитва свидетели и вещи лица, така и да събира други доказателства, ако естеството на доказателствата позволява това, в който случай на страните ще бъде предоставена възможност да представят своите становища преди или по време на изслушването.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

В член 7, параграф 1 от Правилника се предвижда участниците в производството да комуникират със съда от помещение, оборудвано с технологична платформа за комуникация от разстояние, от която да комуникират безпроблемно с останалите участници в производството. В член 7, параграф 2 се предвижда, че участник в производството, който след като е призован да се яви на изслушването не е в състояние да присъства на изслушването от разстояние, може да присъства на изслушването в сградата на съда, като в този случай трябва да уведоми съда, преди да бъде проведено изслушването.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Съгласно член 17, параграф 3 от Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален закон (NN № 80/22) министърът на правосъдието ще приеме решение, с което ще определи дали от страна на съответните отделни съдилища са изпълнени техническите изисквания за гласово записване на заседание.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Страните и други участници в производството имат право да използват своя собствен език, когато участват в изслушвания и извършват други устни процесуални действия пред съда. Ако производството не се води на езика на страната или на другите участници в производството, ще бъде осигурен устен превод на техния език на представеното по време на изслушването и на документите, използвани при изслушването за представяне на доказателства.

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Страните и други участници в производството ще бъдат информирани за правото им да следят устното производство пред съда на собствения си език с помощта на устен преводач. Те могат да се откажат от правото си на устен превод, като декларират, че знаят езика, на който се води производството. В протокола се отбелязва, че са уведомени за правото си и се посочват изявленията, направени от страните и други участници. Устният превод се извършва от устни преводачи. Разноските за устен превод се поемат от съответната страна или участник.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

Съгласно член 114, параграф 2 от ZPP съдът ще призове своевременно на изслушването както страните, така и всички други лица, чието присъствие счете за необходимо. Призовката ще се връчи на страната заедно с изявлението, във връзка с което се провежда изслушването, като в призовката се посочват мястото, помещението и часът на изслушването. Ако с призовката не бъде връчено изявление, в призовката се посочват страните, предметът на спора и действието, което трябва да се предприеме по време на изслушването (член 114, параграф 2 от ZPP).

В случай на изслушване от разстояние в съответствие с член 6, параграф 2 от Правилника, съдът ще предостави в призовката пояснения относно изслушването от разстояние:

• коя технологична платформа за комуникация от разстояние ще се използва;
• връзката за достъп до технологичната платформа за комуникация от разстояние или информация за това кога и как ще бъде изпратена връзката;
• при необходимост евентуални предупреждения, свързани с технологичната платформа за комуникация от разстояние, за които участниците в производството следва да бъдат специално информирани;
• известие до страните, че в рамките на изслушването може да бъдат представени изявления или документи в pdf формат;
• телефонен номер или адрес на електронна поща, който участниците в производството може да използват, за да уведомят съда, че имат технически затруднения, които не им позволяват да се присъединят към изслушването от разстояние.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Когато се произнася по разноските в производството, съдът ще разпореди на страната да възстанови само тези разноски, които са били необходими за провеждане на производството. Необходимите разноски и техният размер се определят от съда, като той разглежда внимателно всички обстоятелства, взема по-специално предвид правилата, уреждащи подготвителната процедура по време на основното изслушване, което включва писмени изявления, едно подготвително изслушване и едно основно изслушване.

Когато страна поиска събирането на доказателства, тя е задължена съгласно съдебно разпореждане да депозира предварително сумата, необходима за покриване на очакваните разноски по събирането на доказателства. Ако събирането на доказателства е предложено от двете страни или е разпоредено служебно от съда, съдът ще поиска и двете страни да внесат половината от необходимата сума за покриване на разноските. Ако съдът е разпоредил служебно събиране на доказателства, той може да разпореди сумата да бъде внесена само от едната страна.

Страна, загубила делото изцяло, трябва да покрие разноските, направени от ответната страна и нейната встъпила страна в производството. Встъпилата страна на страната, която губи делото, трябва да покрие разноските, направени в резултат на техните действия.

Ако страните са спечелили делото частично, съдът първо определя степента на доказаност на претенцията на всяка от тях, като от процента на страната с по-успешна доказаност на претенцията приспада процента на другата страна, след което установява размера на специфичните и общите разноски на по-успешната страна по делото, които са били необходими за правилното провеждане на процедурата, след което възстановява на тази страна частта от общите разноски, съответстващи на частта, оставаща след отчитане на степента на доказаност на претенциите на страните по делото. Степента на доказаност на претенциите по делото се оценява въз основа на уважените искове, като се взема предвид и уважаването на представените доказателства в подкрепа на исковете.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Свидетелите получават писмена призовка, в която се посочват името на лицето, което се призовава, часът и мястото, делото, по което се призовават, и се отбелязва, че се призовават като свидетели. С призовката свидетелите се уведомяват за последиците от неоснователното отсъствие и за правото им на възстановяване на направените разноски. Съдията уведомява свидетелите, че те могат да откажат да дадат показания по въпроси, доверени им от страната в качеството им на представител на страната или изповядани пред тях като религиозен изповедник от страната или друго лице, както и относно факти, които свидетелят е научил като адвокат, лекар или при изпълнение на друга длъжност или дейност, ако има задължение да пази поверителния характер на наученото при изпълнението на тази длъжност или дейност. Освен това свидетел може да откаже да отговори на отделни въпроси поради убедителни причини, по-специално ако с отговора на такъв въпрос, той би изложил себе си или свой кръвен роднина по права линия до каквато и да е степен, или кръвен роднина по съребрена линия до трета степен, включително своя съпруг или роднини по сватовство до втора степен — дори ако бракът е прекратен — и свой настойник/попечител или поверено на грижите му дете, осиновител или осиновено дете, на голям позор, значителни материални щети или наказателно преследване. Едноличен съдия или председател на състав информира свидетеля, че може да откаже да отговаря на зададените му въпроси.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Съдът ще поиска от свидетеля, чийто разпит е предложен в рамките на производството по събиране на доказателства, преди изслушването от разстояние да предостави на съда копие или сканирано копие на личната си карта или друг документ, удостоверяващ самоличността на лицето, което ще бъде разпитано, или ще установи самоличността на свидетеля с други средства, когато това е възможно (член 8, параграф 1 от Правилника). При изслушване от разстояние съдът ще поиска от останалите участници в производството да предоставят информацията, необходима за тяхната идентификация и, ако е необходимо, ще установи тяхната самоличност съгласно съответния параграф от посочения член (член 8, параграф 2 от Правилника). Съдът ще определи средството за комуникация, посредством което посочената в този член информация трябва да бъде предоставена на съда (член 8, параграф 3 от Правилника).

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Съдът може да реши дали свидетелят да положи клетва по отношение на направените изявления или клетвата да бъде положена, преди свидетелят да бъде изслушан. Клетвата се полага устно, като се заявява следното: „Кълна се в честта си, че съм отговорил вярно на всеки въпрос, зададен от съда, и че не съм скрил никаква известна ми информация по въпроса“. Лишените от говор свидетели, които могат да четат и пишат, се заклеват, като се подписват под текста на клетвата, а лишените от слух свидетели полагат клетва с прочитане на нейния текст. Ако се изслушва свидетел, който е лишен от слух или говор и който не може да чете или пише, той полага клетва с помощта на устен преводач. Когато свидетел се изслушва повторно, той не полага отново клетва, но ще му бъде припомнена вече положената клетва. Не се изисква клетва от свидетели, които към момента на изслушването не са навършили пълнолетие или не са в състояние да разберат значението ѝ.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Преди да насрочи изслушване от разстояние съдът ще провери дали са спазени техническите и други изисквания за изслушването (член 11, параграф 1 от Правилника). Ако след насрочване на изслушване от разстояние, но преди провеждането му, се установи, че то не може да се проведе в определения час, съдът ще отложи изслушването и ще насрочи ново изслушване или от разстояние, или в сградата на съда, в зависимост от причините, поради които не се е състояло предходното изслушване (член 11, параграф 2 от Правилника). В този случай изслушването може да се проведе в определеното време в сградата на съда вместо от разстояние, ако обстоятелствата по делото позволяват това (член 11, параграф 3 от Правилника). Ако по време на изслушването от разстояние възникнат технически затруднения, съдът ще се опита да ги разреши и да продължи изслушването. Ако не е възможно изслушването да продължи в присъствието на всички участници в процеса, а само на някои от тях и това не пречи на разискването за някоя от страните, съдът продължава провеждането на изслушването. В противен случай съдът ще действа в съответствие с параграф 2 от посочения член (член 11, параграф 4 от Правилника).

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

Не се изисква да бъде предоставена допълнителна информация от страна на молещият съд.

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Със Законодателен декрет № 149 от 10 октомври 2022 г. в италианското законодателство се въвежда възможността за провеждане на изслушванията при определени условия чрез аудиовизуални връзки от разстояние (член 127, буква а) от Гражданския процесуален кодекс). В италианските граждански производства изслушване чрез видеоконферентна връзка може да бъде разпоредено от съдията, когато се изисква само присъствието на защитниците, страните, прокуратурата и помощните членове на съда. Ако обаче трябва да се изслушват свидетели, е задължително те да се явят лично пред съда. Поради това видеоконферентните връзки не са разрешени за разпит на свидетели пред италианските съдилища.

Това означава, че когато италиански съд получи искане за събиране на доказателства по смисъла на член 12 и следващите от Регламента относно събирането на доказателства, свидетелят трябва винаги да се явява лично пред съда.

Ако обаче италианският съд поиска да разпита свидетел в изпълнение на искане, отправено по смисъла на член 12 и следващите от регламента, е възможно молещият съдия да присъства на заседанието чрез видеоконферентна връзка дори ако това не е предвидено в случай на граждански дела на национално равнище, тъй като това са договорености, които не нарушават основните принципи на италианския правен ред, без да се засяга принципът на свободния избор на гражданите да бъдат изслушани с помощта на такива средства (в Италия не е възможна принуда).

Що се отнася до различния случай на събиране на доказателства от съдебен орган на друга държава членка, е възможно да се прибегне до видеоконферентна връзка съгласно разпоредбите на членове 19 и 20 от регламента, тъй като забраната за разпит на свидетели чрез видеоконферентна връзка не представлява правило от процедурния обществен ред.

В това отношение обичайно прилаганата процедура включва разпит на свидетеля от чуждия съд чрез видеоконферентна връзка, след като искането бъде удовлетворено от централния орган, създаден в Генерална дирекция „Международни въпроси и съдебно сътрудничество“ към Министерството на правосъдието.

След като искането бъде удовлетворено, чуждият съд може да продължи с разпита на свидетеля, като използва предпочитаната от него система за аудиовизуална връзка, без никакво участие от страна на италианския съдебен орган. Във всеки случай молещият съд трябва да информира лицето, от което е поискано да свидетелства, че събирането на доказателства се извършва доброволно и да се въздържа от използване на каквито и да било принудителни мерки в съответствие с член 19, параграфи 2 и 3 от регламента.

Ако молещият орган или лицето, призовано да свидетелства, изрично поиска това, видеоконферентната връзка може да се проведе в помещенията на съда, като се използва оборудване, предоставено от отдела „Администрация на местата за лишаване от свобода“ (DAP).

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Моля, вж. отговора на въпрос 1. Свидетелите не могат да бъдат разпитвани чрез видеоконферентна връзка от италиански съд, макар че могат да бъдат разпитвани чрез видеоконферентна връзка от съд в чужбина, който е поискал директно събиране на доказателства.

Страните и техническите консултанти също могат да бъдат разпитвани чрез видеоконферентна връзка в съответствие с процедурите, определени в член 127, буква а) от Гражданския процесуален кодекс и член 196, параграф 12 от разпоредбите за прилагане на Гражданския процесуален кодекс, включително от италианските съдилища.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Няма ограничения относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконферентна връзка.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Моля, вж. отговора на въпрос 1. По-специално, като се има предвид посоченото по-горе, че използването на видеоконферентна връзка е допустимо само в случай на преки доказателства, изборът на конкретни договорености се оставя на молещия съд. Няма ограничения и лицето може да бъде разпитано и от дома си; италианската държава може обаче да предостави стая в съдебните помещения и оборудване на отдела „Администрация на местата за лишаване от свобода“ (DAP), когато това е изрично поискано.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Обикновено записването на изслушвания чрез видеоконферентна връзка не е разрешено (член 196, параграф 12 от разпоредбите за прилагане на Гражданския процесуален кодекс). Ако обаче записването е необходимо съгласно законодателството на държавата, в която се провежда съдебният процес, молещият съд може да бъде упълномощен да запише изслушването със средствата, с които разполага. Записването на аудиозапис на изслушвания по трудови и социалноосигурителни въпроси е винаги разрешено (член 422 от Гражданския процесуален кодекс). В случаите, когато чужд съд събира доказателствата директно, записването е разрешено, ако е разрешено от правната система на молещия орган.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

а) Италианските съдилища провеждат заседания на италиански език и събират доказателствата на този език; при необходимост е възможно да се използват услугите на устен преводач, но тези разходи се поемат от страните по делото в молещата държава;

б) Съдът на молещата държава ще използва предвидения в собствената му правна система език, с участието на преводач, ако е необходимо.

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Вж. точка 6.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

а) В случаите, обхванати от член 12 и следващите от регламента, съдът организира изслушването, но адвокатът на страната, която иска доказателства, трябва да организира призоваването на свидетеля;

б) В случаите по смисъла на член 19 и следващите от регламента страните трябва да посочат лицето, което ще бъде разпитано чрез видеоконферентна връзка, като посочат мястото, датата и часа, които се определят от съда, начина на връзка и платформата, която ще се използва. В случаите, когато свидетелят трябва да бъде изслушан с помощта на оборудване, предоставено от отдела „Администрация на затворите“ в сградата на съда, за организиране на връзката са необходими приблизително 30 дни. Датата трябва да бъде съгласувана със службата на италианския централен орган, защото зависи от наличието на помещения.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Италия не изисква възстановяване на разходите за предоставяне на съоръжения за видеоконферентна връзка. Те се поемат от Министерството на правосъдието.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Задължението за предоставяне на такава информацията е на молещата държава.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Ако видеоконферентната връзка се осъществява в съдебна служба, съдебен служител ще провери самоличността на лицето.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Начинът на полагане на клетвата се регламентира от съда на молещата държава и нейното законодателство; не се налага използването на италианския начин. Според италианския конституционен съд свидетел може да откаже да положи религиозна клетва, но не може да откаже официално да поеме ангажимент да казва истината.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Ако лицето бъде разпитано с помощта на оборудване, предоставено от отдела „Администрация на местата за лишаване от свобода“, отделът, който предоставя съоръженията, провежда тестове, за да провери съвместимостта на софтуера и оборудването и се свързва със службата на молещия съд, за да провери дали връзките работят.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

Като цяло, ако формулярите са правилно попълнени, няма нужда от допълнителна информация (включително формуляр N и всякакви технически подробности). В противен случай службите осъществяват контакт с цел разрешаване на проблеми или получаване на допълнителна информация.

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Доказателства могат да бъдат събирани чрез видеоконферентна връзка с участието на съда в молещата държава или пряко от съда на тази държава членка. Когато молещата държава събира доказателства с участието на съда, се прилагат гражданскопроцесуалните правила. След като такова искане бъде получено от службата по вписванията на съда, делото се разпределя на съдия, който действа като проверител и гарантира, че процедурата по събиране на доказателства се провежда в съответствие с националните правила. Съдията разпорежда лично връчване на призовка на свидетел и определя конкретна дата за явяване на лицето/свидетеля в съда.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Няма ограничения, тъй като всеки свидетел може да бъде разпитан чрез видеоконферентна връзка. Прилагат се гражданскопроцесуалните правила.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Няма ограничения по отношение на вида доказателства, които могат да бъдат събрани чрез видеоконферентна връзка. Прилагат се гражданскопроцесуалните правила.

Когато искането включва събиране на доказателства от замоления съд (членове 12—14 от Регламента), свидетелят/лицето ще трябва да се яви в съда, за да бъде разпитан чрез видеоконферентна връзка. Разпитът се провежда в съдебна зала, която е подходящо оборудвана за целите на видеоконферентните връзки, и в присъствие на ИТ специалисти, за да се гарантира гладкото протичане на видеоконференцията.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Съществуващата процедурна рамка не позволява записването на видеоконференцията, но се води подробен протокол от производството.

а) Ако свидетелските показания се снемат от името на молещия съд, изслушването се провежда на гръцки език в присъствието на устен преводач, който превежда на езика на свидетеля.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Съществуващата процедурна рамка не позволява записването на видеоконференцията, но се води подробен протокол от производството.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

а) Ако показанията се снемат от името на молещия съд, изслушването се провежда на гръцки език в присъствието на устен преводач, който превежда на езика на свидетеля.

б) Ако показанията се снемат директно от молещия съд, изслушването се провежда на езика на молещия съд.

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

а) По граждански дела страната, която иска устен преводач, обикновено организира присъствието и възнаграждението му. Няма разпоредба за това къде следва да бъде устният преводач по време на изслушването. На практика обаче устният преводач присъства в съдебната зала заедно с останалите участници.

б) Ако доказателствата се събират директно, молещият съд е отговорен за намирането на устен преводач.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

Когато производството се провежда съгласно членове 12—14 от Регламент (ЕС) 2020/1783, подробностите по провеждането на видеоконферентната връзка, както и други договорености, се определят съвместно от съдиите от молещия и замоления съд преди видеоконференцията. При уведомяването на лицето/свидетеля се прилагат гражданскопроцесуалните правила. Поради това призовката се връчва на лицето от съдебен изпълнител и то се кани да се яви в съда най-малко 7 дни предварително. На посочената дата проверителят допълнително уведомява лицето/свидетеля за причините за призоваването му и определя нова дата за изслушването/видеоконферентната връзка, като дава достатъчно предизвестие на лицето.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Няма разходи за използване на видеоконферентна връзка.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Уверението, получено от молещия съд.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Когато дадено лице бъде призовано в съда, то трябва да притежава връчените документи, т.е. призовката за свидетел, връчена от съдебен изпълнител в съответствие с процесуалните правила. Освен това, ако възникнат съмнения относно самоличността на присъстващото лице/свидетел, проверителят може да поиска да види лична карта, паспорт, свидетелство за управление на МПС или друг равностоен официален документ, доказващ самоличността на лицето.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Преди да снеме показанията, отговорният съдия ще попита свидетеля дали желае да даде клетвена декларация.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Службата по вписванията на съда предприема всички мерки за подходяща техническа подкрепа преди и по време на видеоконференцията. ИТ специалисти присъстват по време на цялата видеоконференция, за да се гарантира гладкото ѝ протичане.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

Молещият съд предоставя цялата информация, която е необходима, за да може производството да протече нормално. Всяка необходима допълнителна информация може да бъде предоставена на всеки етап преди провеждането на видеоконферентната връзка.

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Съдията взема решение относно използването на видеоконферентна връзка от представителите на втората държава своевременно, като преди осъществяването на видеоконферентната връзка се свързва лично със заявителя.

Съдията решава всички въпроси в съответствие със Закона за гражданското производство (Civilprocesa likums).

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Могат да бъдат разпитвани както свидетели, така и вещи лица.

В член 108 от Закона за гражданското производство се предвижда, че свидетел може да бъде разпитван и чрез използването на видеоконферентна връзка на мястото, на което се намира свидетелят или на специално оборудвано за целта място.

В член 122 от Закона за гражданското производство се предвижда, че вещо лице може да бъде разпитвано и чрез използването на видеоконферентна връзка на мястото, на което се намира вещото лице или на специално оборудвано за целта място.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Решението по този въпрос се взема от съда.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

В Закона за гражданското производство се определя, че съдебната видеоконференция може да се осъществи чрез използването на видеоконферентна връзка на мястото, на което се намира въпросното лице или на специално оборудвано за целта място.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

В съответствие с член 61 от Закона за гражданското производство съдебното заседание се записва изцяло с технически средства. Полученият чрез звукозапис или друго техническо средство материал се включва в преписката по делото и се съхранява с него или се въвежда и съхранява в информационната система на съда.

Що се отнася до правото на страните в производството да записват съдебни заседания, член 152, параграф 3 от Закона за гражданското производство гласи, че съдебното производство може да се записва в писмен вид или по друг начин, при условие че не се нарушава провеждането на заседанието. Използването по време на изслушването в съда на снимка, филм или видео се допуска единствено с разрешението на съда. Преди да се произнесе по този въпрос, съдът изслушва становището на страните в производството.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

а) Съгласно член 12, параграф 2 от Регламента относно събирането на доказателства, молещият съд изпълнява искането в съответствие с националното си законодателство. Съгласно член 13, параграф 1 от Закона за гражданското производство, производствата в Латвия се водят на официалния език.

б) Когато доказателствата се събират директно съгласно членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства, съдебното заседание също се провежда на официалния език, тъй като съгласно член 689, параграф 4 от Закона за гражданското производство съдът, който участва в изпълнението на искане от чужда държава за пряко събиране на доказателства, е този, в чиято юрисдикция се намира източникът на доказателствата, които трябва да бъдат събрани.

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Член 691 от Закона за гражданското производство Изпълнение на искане на чужда държава за събиране на доказателства в присъствието или с участието на страни или представители на компетентния съд на чуждата държава

1) Съдът, който изпълнява искането на чужда държава за събиране на доказателства по член 13 или 14 от Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета, уведомява представителите на компетентния съд на чуждата държава или страните, или техни представители за времето и мястото на събиране на доказателствата и условията за участие.

2) Съдът установява дали представителите на компетентния съд на чуждата държава, или страните, или техните представители имат нужда от преводач.

3) Ако посочените в параграф 1 от настоящия член лица не разбират официалния език и няма големи практически затруднения, по искане на представителите на компетентния съд на чуждата държава или на страните, или техни представители в събирането на доказателства взема участие и устен преводач.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

И при двата сценария искането за правна помощ се подава своевременно, за предпочитане най-малко 60 дни преди планираната видеоконферентна връзка.

Преди планираната видеоконферентна връзка трябва да бъде предвидено време за осъществяване на пробна връзка.

В искането за видеконферентна връзка се посочват техническите параметри.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Член 694 от Закона за гражданското производство. Разходи за изпълнението на искане от чужда държава за събиране на доказателства

1) В случаите, предвидени в член 22, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета, съдът може да поиска от компетентния съд на чужда държава да плати аванс за възнагражденията на вещи лица до изпълнение на искането на чуждата държава за събиране на доказателства.

2) В случаите, предвидени в член 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета, съдът може да поиска от компетентния съд на чужда държава да покрие посочените по-долу след изпълнение на искането на чуждата държава за събиране на доказателства:

1) възнагражденията за вещи лица и устни преводачи;

2) разходите, направени при изпълнение на искането на чуждата държава за събиране на доказателства по искане на компетентния орган на чуждата държава в съответствие с процедурите на чуждата държава;

3) разходите, направени при изпълнение на искането на чуждата държава за събиране на доказателства по искане на компетентния орган на чуждата държава с помощта на технически средства.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Чуждата държава подготвя съответната информация за въпросното лице.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Съдът проверява самоличността на лицето съгласно разпоредбите на Закона за гражданското производство.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Такава процедура не е предвидена в Закона за гражданското производство. Компетентният орган на чуждата държава обаче може да поиска от съда да се произнесе по въпроса за клетвата.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Преди датата на видеоконферентната връзка и преди осъществяването на пробна връзка участващите страни обменят информация за техническите параметри и данни за лицата за контакт (лицето, намиращо се в съда и лицето в институцията, предоставяща техническата помощ).

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

Изискват се техническа информация и данни за техническите спецификации.

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Да, и двете процедури са възможни. По-голямата част от исканията, изпратени до Люксембург, включват разпит на свидетел от съд на молещата държава членка чрез видеоконферентна връзка.

Няма специални разпоредби относно видеоконферентните връзки, така че се прилагат членовете от новия Граждански процесуален кодекс, свързани със изслушването на свидетели, личните проверки от съдията и личното явяване на страните. Понастоящем няма съдебна практика относно видеоконферентните връзки.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Видеоконференциите могат да се използват за изслушване на свидетели, а в някои случаи и на страните и вещите лица в съда. Към днешна дата обаче единствените получени искания са за изслушване на свидетели.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Единственото ограничение е, че изслушването на свидетели трябва да се извършва на доброволна основа. Ако свидетел откаже да бъде изслушан, люксембургските органи не разполагат със средства да го задължат да го направи.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Трябва да са доказателства, които могат да бъдат събрани в помещенията на съдилищата с необходимото техническо оборудване.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Ако молещата държава желае да запише видеоконферентната връзка, тя трябва да получи изричното съгласие на свидетеля, разпитан в Люксембург. Люксембург, в качеството си на замолената държава, не записва видеоконферентната връзка.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

а) френски, немски

б) всички езици

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Съдът в Люксембург, в качеството си на замолена държава, е компетентен да осигури устен преводач, когато това е необходимо, за да общува ефективно с органите на молещата държава или с лицето, което трябва да бъде изслушано. Устният преводач трябва да присъства в съда, провеждащ събирането на доказателства.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

Люксембургските органи, и по-специално съдът, компетентен да събира доказателства, осъществяват връзка с органите на молещата държава, за да уредят дата и час на видеоконференцията. Призовката се връчва най-малко 15 дни преди съдебното заседание. Люксембургските органи отговарят за призоваването на участниците.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Използването на видеоконферентна връзка и разноските на свидетеля се поемат от люксембургската държава. Разходите за устен превод се поемат от молещата държава.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Лицето ще бъде уведомено в призовката и от съдията или секретаря преди видеоконференцията.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Съдът в Люксембург, в качеството си на замолена държава, извършва проверка на самоличността, като проверява документите за самоличност в началото на съдебното заседание.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Свидетелите трябва да се закълнат, че ще кажат истината. Те биват информирани, че рискуват да им бъде наложена глоба или лишаване от свобода, ако извършат лъжесвидетелстване.

Клетвата се полага в молещия съд.

Що се отнася до член 19, молещата държава прилага свои собствени условия. Съдията, присъстващ на видеоконференцията в Люксембург, в качеството си на замолена държава, се намесва само в случай на проблем.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

В деня и часа, определени за видеоконферентна връзка, присъстват съдия, секретар по вписванията, техник и, ако е необходимо, устен преводач.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

За да се пристъпи към видеоконферентна връзка, трябва да бъдат изяснени редица технически въпроси. Успехът на изслушването чрез видеоконферентна връзка зависи от предварителната подготовка и ефективното сътрудничество между звената за контакт.

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

В Закон CXXX от 2016 г. относно Гражданския процесуален кодекс (A polgári perrendtartásról szóló 2016. évi CXXX. Törvény, на унгарски език) („Граждански процесуален кодекс“) е предвидена възможност съдът, по предложение на някоя от страните или по своя инициатива, да разпореди да бъде проведен разпит на страна по делото, други участници в съдебното производство, свидетел или вещо лице чрез електронна съобщителна мрежа и да извърши проверка, при условие че собственикът на вещта, подлежаща на проверка, не възразява. Разпореждане за провеждане на разпит чрез електронна съобщителна мрежа може да бъде издадено, ако е целесъобразно, например за ускоряване на производството или когато разпитът на мястото, където се разглежда делото, би било трудно за организиране или неоправдано скъпо, или ако това се налага с оглед защитата на свидетел.

Разпоредбите за провеждането на разпит чрез електронна съобщителна мрежа се съдържат в глава XLVII от Гражданския процесуален кодекс и в Указ № 19/2017 от 21 декември 2017 г. на министъра на правосъдието относно използването на електронни съобщителни мрежи при изслушвания и разпити в граждански производства (A polgári eljárásban a tárgyalás, a meghallgatás elektronikus hírközlő hálózat útján történő megtartásáról szóló 19/2017. (XII. 21.) IM rendelet, на унгарски език) („Указ № 19/2017 на министъра на правосъдието“).

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Няма ограничения по отношение на лицата, които могат да бъдат разпитвани чрез видеоконференция. Този метод може да се използва за разпит на страните и на други участници в съдебното производство, свидетели, вещи лица и собственици на вещи, подлежащи на проверка.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Изслушване, разпит или проверка с използването на електронна съобщителна мрежа може да се прилага при разпит на страните и другите участници в съдебното производство, на свидетели и вещи лица или при извършване на проверка.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Разпити чрез електронна съобщителна мрежа могат да се провеждат в сградата на съда или на друг орган, в отделни помещения, предназначени за тази цел, при положение че са изпълнени необходимите условия за функционирането на електронната съобщителна мрежа.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Съгласно Гражданския процесуален кодекс съдът може да разпореди на етапа на съдебното производство — по искане на някоя от страните или по своя инициатива — протоколите от изслушванията, разпитите или проверките, извършени чрез електронна съобщителна мрежа, да се изготвят с непрекъснато и едновременно използване на видео- и звукозаписи, ако са изпълнени техническите условия за това.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

В случай на искания, подадени съгласно членове 12—14 от Регламент (ЕС) 2020/1783, трябва да се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс в съответствие с член 12, параграф 2. Съгласно Гражданския процесуален кодекс съдебните производства се провеждат на унгарски език, но никой не може да бъде поставян в неизгодно положение поради незнание на унгарски език. В хода на съдебното производство всяко лице има право да говори на майчиния си език или на своя регионален или малцинствен език, когато това е предвидено в международни конвенции. Когато е необходимо, съдът е длъжен да ползва услугите на устен преводач. Освен това съгласно член 12, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2020/1783 молещият съд може да поиска искането да бъде изпълнено в съответствие със специална процедура, предвидена в неговото национално право. Замоленият съд изпълнява искането в съответствие със специалната процедура, освен ако това е несъвместимо с неговото национално право или ако той не е в състояние да го изпълни поради значителни практически трудности. Ако замоленият съд не спази искането за изпълнение в съответствие със специална процедура поради някоя от тези причини, той информира молещия съд.

В случай на искания по членове 19—21 директното събиране на доказателства се изпълнява в съответствие с правото на държавата членка на молещия съд съгласно член 19, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2020/1783.

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

В случай на искания по членове 12—14 съдът е длъжен да ползва услугите на устен преводач, ако това е необходимо, за да се осигури възможност за ползване на майчиния език на страната или на регионален, или малцинствен език.

В Гражданския процесуален кодекс не се съдържат конкретни разпоредби за това къде точно трябва да се намира преводачът в случай на провеждане на разпит чрез електронна съобщителна мрежа. В него обаче се посочва, че в помещенията, предназначени за провеждане на такива разпити, трябва да присъстват устни преводачи. Съгласно Указ 19/2017 на министъра на правосъдието преводачът трябва да се вижда на предадения запис.

В случай на искания по членове 19—21 при искане от страна на молещия съд се предоставя помощ за намиране на устен преводач в съответствие с член 20, параграф 2.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

Разпореждането за провеждане на разпит чрез електронна съобщителна мрежа се връчва на призованите лица заедно с призовката за явяване на изслушване, разпит или проверка. Разпореждането за провеждане на разпит чрез електронна съобщителна мрежа се изпраща от съда незабавно до съдебен или друг орган, осигуряващ специалните средства за провеждане на разпит чрез електронна съобщителна мрежа.

В Гражданския процесуален кодекс не се съдържат специални разпоредби относно призоваването за разпит чрез електронна съобщителна мрежа. Призовка за явяване на изслушване трябва да бъде изпратена така, че да има време разписката, потвърждаваща, че е била връчена в съответствие със закона, да се върне обратно в съда преди изслушването.

Първото изслушване трябва да бъде насрочено така, че да се осигури достатъчно време за връчване на призовки на страните — по правило най-малко петнадесет дни преди датата на изслушването. Съдът може да съкрати този срок в спешни случаи.

В случай на искания, подадени съгласно членове 19—21, трябва да се прилагат разпоредбите на член 19, параграфи 4 и 8.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Разноските са различни и трябва да бъдат платени (чрез депозит или аванс) от молещия съд, ако замоленият съд поиска това. Задължението на страните да понасят тези такси или разноски се урежда от правото на държавата членка на молещия съд.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Съгласно член 19, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/1783 молещият съд трябва да уведоми съответното лице, че разпитът се осъществява на доброволна основа. Съгласно раздел 80, параграф 6, буква a), подточка aa) от Закон XXVIII от 2017 г. за международното частно право (A nemzetközi magánjogról szóló 2017. évi XXVIII. Törvény, на унгарски език), унгарският съд, участващ в организирането на видеоконференцията, също трябва да уведоми свидетеля, който ще бъде разпитан, че участието му е доброволно.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Самоличността на лицето, което ще бъде разпитано чрез електронна съобщителна мрежа, се проверява въз основа на:

• предоставената от въпросното лице информация за удостоверяване на неговата самоличност и адрес; и
• представяне на официален документ за самоличност или документ за пребиваване на лицето чрез технически средства, определени от закона.

Ако съдът е разпоредил данните на свидетеля да бъдат разглеждани като поверителни, при представяне на официалния му документ за самоличност или документ за пребиваване чрез техническите средства, посочени в закона, трябва да се гарантира, че тези данни могат да бъдат видени само от председателя на съда или от секретаря, ако разпитът или проверката се осъществява от секретар.

Съдът използва електронни средства или извършва директно търсене в бази данни, и за да потвърди дали:

• информацията, предоставена от лицето, което ще бъде разпитано, за удостоверяване на неговата самоличност и адрес, отговаря на сведенията в регистрите; и
• официалният документ и документът за пребиваване, представени от лицето, което ще бъде разпитано, като доказателство за неговата самоличност, отговарят на сведенията в регистрите и са валидни.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

В Гражданския процесуален кодекс не е предвидено полагането на клетва в съдебни производства.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

В Гражданския процесуален кодекс обаче е предвидено присъствието на лице, отговарящо за осигуряване на функционирането и експлоатацията на необходимото техническо оборудване за провеждане на разпити чрез електронна съобщителна мрежа, в предназначеното за тази цел помещение.

Операторът трябва да гарантира, че техническото оборудване за провеждане на разпита функционира напълно, преди началото на разпита. Ако има пречка за нормалната работа на оборудването, операторът незабавно съобщава за проблема на съдията, присъстващ на мястото, където се разглежда делото, и предприема мерки за отстраняване на проблема. След това проблемът и предприетите мерки се докладват писмено на прекия ръководител на оператора. Провеждането на разпит чрез електронна съобщителна мрежа не може да започне или да продължи, докато проблемът не бъде разрешен. Процесуалното действие, което е в ход при възникване на проблема или на неизправността в техническото оборудване, използвано за провеждане на разпит чрез електронна съобщителна мрежа, трябва да бъде извършено повторно, ако е необходимо.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

По принцип не се изисква допълнителна информация.

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Показанията на лицата, изслушани чрез видеоконферентна връзка, могат да бъдат снети директно от съда на молещата държава членка въз основа на искания, отправени съгласно членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства. Съгласно член 19, параграф 4 от Регламента относно събирането на доказателства компетентният орган може да определи малтийски съд, който да участва в събирането на доказателства. В такива случаи малтийският съд може да назначи съдебен помощник за тази цел съгласно член 97A, параграф 3 от Кодекса за организационното устройство и гражданския процес (глава 12 от Законите на Малта).

В случай на искания, отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства, замоленият съд може по своя преценка да разреши събирането на доказателства да се извърши чрез видеоконферентна връзка при спазване на всички условия и указания, които смята за необходими. Това е уредено в член 622Б, параграф 2 от Кодекса за организационното устройство и гражданския процес (глава 12 от Законите на Малта). По отношение на тази разпоредба замоленият съд може също така, когато е целесъобразно, да разпореди събирането на доказателства чрез видеоконферентна връзка да се извършва с участието на молещия съд.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Няма наложени такива ограничения. Свидетели, вещи лица и страни могат да бъдат разпитвани чрез видеоконферентна връзка, освен ако това не противоречи на основните принципи на националното право. Прилагат се едни и същи правила относно компетентността на свидетелите, независимо дали свидетелят се разпитва лично или чрез видеоконферентна връзка.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Няма наложени такива ограничения, при условие че искането за събиране на доказателства не противоречи на основните принципи на националното право.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Съгласно член 622Б, параграф 2 от Кодекса за организационното устройство и гражданския процес (глава 12 от Законите на Малта) замоленият съд има право по своя преценка да определи мястото, на което да се проведе разпитът чрез видеоконференция. На практика видеоконференцията често се организира в сградата на съда.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Да, разрешен е аудио- или видеозапис на всяко доказателство, като се използва съществуващата система за запис в съдилищата, по смисъла на член 622Б, параграф 1 от Кодекса за организационното устройство и гражданския процес (глава 12 от Законите на Малта).

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

В случай на искания, отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства, разпитът се провежда на малтийски език или на английски език, в зависимост от случая, съгласно член 2 от Закона за съдебното производство (Използване на английски език) (глава 189 от Законите на Малта). Ако лицето, което дава показания, не разбира нито малтийски, нито английски език, замоленият съд може да назначи устен преводач.

В случай на искания, отправени съгласно членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства, езикът на изслушването зависи от това дали доказателствата се събират с участието на малтийски съд или на назначен съдебен помощник (вж. въпрос 1).

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

В случай на искания, отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства, устните преводачи се назначават от замоления съд в съответствие с член 596 от Кодекса за организационното устройство и гражданския процес (глава 12 от Законите на Малта). Устните преводачи се назначават при предварително заплащане на разноските от страната, която представя свидетеля. Устните преводачи трябва да се намират на мястото, определено от замоления съд за провеждане на изслушването (вж. въпрос 4).

В случай на искания, отправени съгласно членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства, молещият съд назначава преводачи и взема решение къде следва да се намират.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

В случай на искания, отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства, лицето, което ще бъде разпитвано, се призовава да се яви с призовка, в която са посочени времето и мястото за провеждане на разпита. Призовката следва да бъде издадена най-малко един месец преди изслушването, за да има достатъчно време за връчването ѝ на лицето, което ще бъде разпитвано.

В случай на искания, отправени съгласно членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства, лицето, което ще бъде разпитвано, може да бъде уведомено директно от молещия съд за времето и мястото на изслушването. Алтернативно лицето, което ще бъде разпитвано, се уведомява за времето и мястото на изслушването от компетентния орган по електронна поща или по телефона. За тази цел замоленият съд следва да предостави необходимата информация за връзка с лицето, което ще бъде разпитвано.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Използването на видеоконферентна връзка е безплатно.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

В такива случаи молещият съд, съгласно член 19, параграф 2 от Регламента относно събирането на доказателства, преди да подаде своето искане за директно събиране на доказателства, гарантира че събирането на доказателства се изпълнява на доброволна основа.

Когато молещият съд не може да предостави информация за връзка с лицето, което ще бъде разпитвано (както е посочено във въпрос 8), това обикновено се приема като индикация, че изискването по член 19, параграф 2 от Регламента относно събирането на доказателства не е спазено, освен ако не могат да бъдат установени други средства за проверка на спазването на тази разпоредба чрез взаимно сътрудничество между молещия и замоления съд или компетентните органи.

Освен това, когато малтийски съд или съдебен помощник е назначен да участва в изслушването съгласно член 19, параграф 4 от Регламента относно събирането на доказателства, съдът или съдебният помощник, в зависимост от случая, може директно да информира лицето, което трябва да бъде разпитвано, че събирането на доказателства се изпълнява на доброволна основа.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Когато е отправено искане съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства, замоленият съд установява самоличността на лицето, което ще бъде разпитвано, и я проверява, ако е необходимо, като сверява данните от личната карта или паспорта на това лице. В практиката често се случва първият въпрос, който се задава на свидетеля, да бъде да посочи името си под клетва.

Когато е отправено искане съгласно членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства, молещият съд проверява самоличността на лицето, което ще бъде разпитвано.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Като общо правило съгласно националното законодателство полагането на клетва преди даването на показания се урежда от Кодекса за организационното устройство и гражданския процес (глава 12 от Законите на Малта). Свидетел от римокатолическото вероизповедание полага клетва според обичая на лицата, принадлежащи към това вероизповедание, а свидетел, който не е от това вероизповедание, полага клетва по начин, който смята за най-обвързващ за съвестта си. Свидетелят се заклева да каже истината, цялата истина и нищо друго освен истината.

Въпреки това няма национални изисквания за полагане на клетви, приложими в случаите на директно събиране на доказателства съгласно членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства. Клетвата се полага пред молещия съд в съответствие със законодателството на държавата членка на молещия съд.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Посоченото по-долу е съответното лице за контакт:

Nathalie Cutajar, Старши деловодител

За контакти +356 25902346

nathalie.cutajar@courtservices.mt

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

Преди датата на заседанието от молещия съд се изисква следното:

а) часови пояс;

б) дата и час за тестване на техниката;

в) фиксиран IP адрес;

г) координатите на неговото техническо лице за контакт.

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

В нидерландското гражданско процесуално право не са предвидени общи разпоредби по този въпрос. Използването на видеоконферентна връзка обаче не се изключва и следователно в такива случаи се допуска от закона.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Ако съгласно гражданското процесуално право дадено лице може да бъде разпитано, по принцип няма пречка това да стане и чрез видеоконферентна връзка. В гражданското процесуално право не са предвидени специфични разпоредби по този въпрос.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Не са предвидени специфични ограничения. Прилагат се националните правила в областта на гражданското производство.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Не са предвидени специфични правила относно разпита чрез видеоконферентна връзка. Прилагат се националните правила в областта на гражданското производство. По принцип лицата трябва да бъдат разпитани в съда. Изключение може да се направи за болен свидетел или за свидетел, който е възпрепятстван да се яви в съда по друга причина (член 175 от Гражданския процесуален кодекс (Wetboek van Burgerlijke Rechtsvordering).

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Разпитът на свидетел от нидерландски съд чрез видеоконферентна връзка се смята за равностоен предаване на живо на редовно изслушване. По закон за изслушване, проведено от съдия, се изготвя съдебен протокол. Същите правила важат и за изслушванията чрез видеоконферентна връзка и следователно за тях също трябва да бъде съставен съдебен протокол. Законът не забранява в допълнение към съдебния протокол да се направи видео- или аудиозапис, но този запис няма стойност на съдебен протокол.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Ако замоленият съд се намира в Нидерландия, изслушванията се провеждат на нидерландски език. В този случай не се прилагат специални правила. Нидерландското законодателство по прилагане позволява даден компетентен орган да налага такива условия за директно събиране на доказателства, каквито той смята за полезни или необходими по причини, свързани с надлежното провеждане на съдебния процес.

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Нидерландското гражданско процесуално право не предвижда специални разпоредби относно устните преводачи. В Нидерландия страните по граждански дела по принцип трябва сами да си осигурят устни преводачи.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

Съгласно нидерландското законодателство по прилагане замоленият съд може да определи коя от страните е отговорна за призоваването във връзка с искане за събиране на доказателства.

Призовките, които не се връчват от някоя от страните, се изпращат от секретаря на замоления съд. В съответствие с нидерландското гражданско процесуално право свидетелите трябва да бъдат призовани най-малко 1 седмица (а съгласно бъдещия закон най-малко 10 дни) преди изслушването.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Разходите за специалната форма и за съобщителната техника не се поемат от страните. В съответствие с нидерландското законодателство тези разходи не могат да бъдат разпределяни. Те се поемат от държавата, която може да поиска възстановяване в съответствие с разпоредбите на член 18, параграф 2 и член 10, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 1206/2001.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

В съответствие с член 17, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1206/2001, когато директното събиране на доказателства изисква изслушване на лице, молещият съд съобщава на лицето, че процедурата се осъществява на доброволна основа. Не се прилагат допълнителни изисквания.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

В съответствие с нидерландското гражданско процесуално право самоличността се проверява от съдията (член 177 от Гражданския процесуален кодекс).

Съдията иска от свидетелите да посочат своето фамилно и собствено име, възраст, професия и място на пребиваване. Освен това той задава и въпроси за евентуална връзка със страните (родство по произход или по сватовство, трудово правоотношение).

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

В съответствие с нидерландското гражданско процесуално право клетвата или тържественото обещание се полага пред съдията преди разпита. Свидетелят заявява, че ще каже истината и само истината. Свидетели, които умишлено не казват истината, извършват лъжесвидетелство. Директното събиране на доказателства се извършва в съответствие със законодателството на молещата държава.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Международно искане за правна помощ, при което се използва видеоконферентна връзка, се организира със съдействието на служителите по поддръжката на ИКТ на съответния съд (SPIRIT). Те осъществяват техническата и логистичната подготовка.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

Тази информация може да бъде поискана от компетентния орган.

Den originale sprogudgave af denne side er blevet ændret for nylig. Den sprogudgave, du kigger på nu, er i øjeblikket ved at blive oversat af vores oversættere.

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка - Австрия

На всички места, оборудвани с апаратура за видеоконферентна връзка, които са собственост на Министерството на правосъдието, има служител, отговарящ за апаратурата за видеоконферентна връзка. Това лице може да работи с апаратурата за видеоконферентна връзка и да прави малки корекции в настройките. Цялата апаратура за видеоконферентна връзка е свързана с централно звено в ИТ отдела на Федералното министерство на правосъдието (Bundesministerium für Justiz — BMJ). Оттам ИТ администраторите могат да правят фини настройки на всички системи за видеоконферентна връзка, разположени в цяла Австрия.

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Събиране на доказателства чрез видеоконферентна връзка е възможно и разрешено в Австрия и в двата случая. Гражданското процесуално право в Австрия се урежда от Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung — ZPO) — за спорните съдебни производства, и от Закона за безспорните съдебни производства (Außerstreitgesetz — AußStrG) — за безспорните съдебни производства. Разпоредбите, отнасящи се до събирането на доказателства, могат да бъдат намерени в ZPO (членове 266—389) и в AußStrG (членове 16, 20 и 31—35, с частично позоваване на ZPO), както и в отделните разпоредби, уреждащи специфични видове производства, като например в член 85 относно задълженията за съдействие по дела за бащинство. Съответните национални процедури и правни норми са описани подробно в отговорите на следващите въпроси и в информационния документ „Събиране на доказателства — Австрия“.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Съгласно член 277 от ZPO (спорни съдебни производства) и съгласно член 35 от AußStrG във връзка с член 277 от ZPO (безспорни съдебни производства) видеоконферентна връзка може да се използва за събиране на доказателства, и следователно също така за разпит на страни по делото и на свидетели и за изслушване на вещи лица.

С член 3 от Първия закон за подпомагане на съдебната система във връзка с COVID-19 (1. COVID-19-Justiz-Begleitgesetz) (Федерален държавен вестник (BGBl.) I 16/2020, изменен с BGBl. I 224/2022), за първи път се създаде възможност за провеждане на устната фаза на производството и изслушванията в граждански производства без физическото присъствие на страните или техните представители, като се използват подходящи комуникационни технологии за предаване на думи и изображения, при условие че страните са съгласни. Тази разпоредба позволява също така такива технологии да се използват, за да се събират доказателства по време на устната фаза на производството или извън нея, дори ако не са изпълнени условията, посочени в член 277 от ZPO, и да се даде възможност на лица, които следва да присъстват на производствата, да участват в тях.

Тази разпоредба беше въведена в отговор на пандемията с цел да се сведе междуличностният контакт до абсолютния необходим минимум и да се избегне пряк контакт по време на устната фаза на производството между хора, които при обичайни обстоятелства не биха се срещнали.

Първият закон за подпомагане на съдебната система във връзка с COVID-19 (BGBl. I 16/2020, изменен с BGBl. I 224/2022) изтече на 30 юни 2023 г.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

В съответствие с член 277 от ZPO (спорни съдебни производства) и с член 35 от AußStrG във връзка с член 277 от ZPO (безспорни съдебни производства) видеоконферентна връзка може да се използва за събиране на доказателства. Нейното използване обаче може да бъде възпрепятствано от фактически пречки, например когато в хода на събирането на доказателствата се налага представянето на документи или визуална проверка.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Всяко лице може да бъде призовано от съответния местен съд и разпитано там чрез видеоконференция. Всички съдилища, прокуратури и затвори в Австрия са оборудвани с поне една система за видеоконферентна връзка.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

По отношение на гражданските дела австрийското право не съдържа общи разпоредби за защита на данните във връзка със записите на разпити, проведени чрез видеоконференция. Поради това за записа е необходимо съгласието на всички лица, участващи във видеоконференцията. Това се прилага за непрякото събиране на доказателства, което съгласно член 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/1783 относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (наричан по-долу „Регламента“) трябва да се извършва в съответствие с правото на замолената държава.

Искането за директно събиране на доказателства обаче трябва да се отправи в съответствие с правото на молещата държава (член 19, параграф 8 от Регламента). В случай че това право предвижда видеоконференциите да се записват без съгласието на засегнатите лица, това ще е допустимо и от гледна точка на Австрия.

По принцип проведените чрез видеоконференция разпити могат да бъдат записвани на всички системи за видеоконферентна връзка. На местата, където съдебните производства по принцип се записват (в много наказателни съдилища), съществуващата техническа апаратура може да се използва за запис на разпита, провеждан чрез видеоконференция. Разпитът може да бъде записан на всяко друго място просто чрез инсталиране на съответното записващо средство.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

а) Съгласно член 12, параграф 2 от Регламента доказателствата трябва да се събират в съответствие с правото на замолената държава. Следователно разпитът трябва да се проведе на немски език (в някои австрийски съдилища е разрешено използването и на хърватски, словенски или унгарски език). Молещият съд може да поиска да използва собствения си официален език (или друг език) в рамките на специална процедура за изпълнение на искането му за събиране на доказателства. Замоленият съд обаче може да отхвърли това искане, напр. ако изпълнението не е възможно, тъй като би породило значителни практически трудности (член 12, параграф 3 от Регламента).

б) Съгласно член 19, параграф 8 от Регламента молещият съд трябва да извърши директното събиране на доказателства в съответствие с правото на своята държава членка, т.е. на един от официалните езици, разрешени от това право. В качеството си на замолена държава членка Австрия обаче има право съгласно член 19, параграф 4 да наложи използването на своя език като условие за събирането на доказателства.

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Що се отнася до непрякото събиране на доказателства, независимо от възстановяването на разходите в съответствие с член 22, параграф 2 от Регламента, отговорността за осигуряването на устни преводачи се носи преди всичко от замоления съд. Участващите съдилищата обаче следва да си сътрудничат конструктивно (в тази, както и в други области).

При директното събиране на доказателства съгласно член 20 от Регламента отговорността за осигуряване на устни преводачи се носи основно от молещия съд. В член 20, параграф 2 обаче се предвижда задължение на замолената държава членка да предостави помощ.

Решението относно държавата, от която да дойдат, и къде трябва да присъстват устните преводачи, трябва да се взима по целесъобразност за всеки конкретен случай.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

Лицето, което предстои да бъде разпитано, се призовава за разпит чрез видеоконференция в Австрия по същия начин и при спазване на същите срокове за предизвестие, както ако е призовано да се яви пред съда, който гледа делото.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Видеоконферентна връзка, осъществявана с повиквания чрез интернет протокол (IP), не се таксува. За видеоконферентна връзка, осъществявана чрез ISDN, обаждащата се страна дължи такси, както ако се обажда по телефона. Таксите зависят от местоположението на съоръжението, което приема обаждането.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Това е отговорност преди всичко на молещия съд, който е обвързан по силата на член 19, параграф 2 от Регламента и който в повечето случаи лично кани заинтересованите лица да се явят на видеоконференцията. Ако австрийският централен орган или австрийският съд забележи, че член 19, параграф 2 от Регламента може да е бил нарушен по време на подготовката или провеждането на директното събиране на доказателства, органът или съдът, в сътрудничество с молещия съд, трябва да гарантира спазването на разпоредбата по подходящ начин. Служителите на съда в Австрия са обучени да прилагат Регламент (ЕС) № 2020/1783 и освен това имат достъп до европейския „Наръчник за видеоконферентни връзки при трансграничните производства“ през интранета на Министерството на правосъдието.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

За проверката на самоличността на лицето се използва официален документ за самоличност със снимка. Самоличността на лицето се проверява също и в рамките на разпита (член 340, параграф 1 от ZPO).

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Разпоредбите относно полагането на клетва от страните се съдържат в членове 377 и 379 от ZPO, а тези за свидетелите могат да бъдат намерени в членове 336—338 от ZPO.

Както страните, така и свидетелите са длъжни да положат клетва. Въпреки че по закон страните не могат да бъдат принуждавани да полагат клетва, свидетелите могат да бъдат санкционирани за незаконен отказ да положат клетва (членове 325 и 326 от ZPO; наказанията са същите като тези за отказ от даване на показания и включват глоби или лишаване от свобода до 6 седмици).

Съгласно член 288, параграф 2 от Наказателния кодекс (Strafgesetzbuch — StGB) даването или потвърждаването на неверни показания под клетва или лъжливото полагане на клетва, предвидена в съответното законодателство, се наказва с лишаване от свобода за срок от 6 месеца до 5 години.

Даването на неверни показания от страна в производството, която не е положила клетва, не се смята за наказуемо деяние. Свидетел, който не е положил клетва и който даде неверни показания, обаче може да бъде осъден на лишаване от свобода до 3 години (член 288, параграф 1 от StGB).

В съответствие с член XL от Въвеждащия закон към Гражданския процесуален кодекс (Einführungsgesetz zur Zivilprozessordnung — EGZPO) разпоредбите на Закона от 3 май 1868 г., Имперски държавен вестник на Австрия (RGBl.) № 33 (Текст на клетвата и други формални изисквания) трябва да бъдат спазвани (вж. https://alex.onb.ac.at/cgi-content/alex?aid=rgb&datum=18680004&seite=00000067).

Съгласно член 336, параграф 1 и член 377, параграф 1 от ZPO лица, които са били осъждани за даване на неверни показания или които са на възраст под 14 години, или които не разбират в достатъчна степен същността и смисъла на клетвата поради липса на зрялост или поради интелектуални затруднения, нямат дееспособност за полагане на клетва и следователно от тях не може да се изисква да положат клетва.

Споменатите по-горе разпоредби, отнасящи се до разпита на свидетел или на страна под клетва, не могат да се прилагат за дела, гледани по Закона за безспорните съдебни производства (член 35 от AußStrG).

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

На всички места, оборудвани с апаратура за видеоконферентна връзка, които са собственост на Министерството на правосъдието, има служител, отговарящ за апаратурата за видеоконферентна връзка. Това лице може да работи с апаратурата за видеоконферентна връзка и да прави малки корекции в настройките. Цялата апаратура за видеоконферентна връзка е свързана с централно звено в ИТ отдела на Федералното министерство на правосъдието. Оттам ИТ администраторите могат да правят фини настройки на всички системи за видеоконферентна връзка, разположени в цяла Австрия.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

От молещия съд се изисква следната информация:

• IP адрес и/или ISDN номер с кода за набиране;
• име, телефонен номер и електронен адрес на служител на молещия съд, отговарящ за техническите аспекти на дистанционното оборудване.

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

В Полша е възможно да се събират доказателства чрез видеоконферентна връзка както въз основа на членове 12—14 и членове 19—21 от Регламент (ЕО) № 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г. относно сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на доказателства по граждански или търговски дела (събиране на доказателства) (преработен текст). Видеоконферентната връзка се урежда от Гражданския процесуален кодекс (наричан по-долу: „ГПК“), по-специално член 151, параграф 2 и член 235, параграф 2 от ГПК, както и от Наредбата на министъра на правосъдието от 11 март 2024 г. относно видовете техническо оборудване и ресурси, използвани в съдебните сгради за събиране на доказателства по време на дистанционни съдебни заседания по граждански дела, методите за използване на тези видове техническо оборудване и ресурси, както и метода за съхраняване, възпроизвеждане и копиране на записи, направени по време на събирането на доказателства (Държавен вестник от 2024 г., позиция 357) и Обявлението на министъра на правосъдието от 5 март 2024 г. относно техническите стандарти за програмиране и хардуерните изисквания, необходими за участие в дистанционни съдебни заседания (Държавен вестник, Министерство на правосъдието, 2024 г., позиция 82).

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Полското право не налага подобни ограничения: всички вещи лица, страни по делото и свидетели може да бъдат разпитвани чрез видеоконферентна връзка.

Решаващият съд може да разпореди събирането на доказателства от разстояние в контекста на дистанционно заседание освен ако това не е неизпълнимо поради естеството на доказателствата (член 235, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

Всяка от страните може да възрази срещу изслушването на свидетел извън съдебната зала по време на дистанционно заседание, но не по-късно от 7 дни, след като е била уведомена за намерението да се съберат доказателства по този начин. Ако възражението е подадено успешно, съдът призовава свидетеля да се яви лично в съдебната зала (член 263, параграф 1 от Гражданския процесуален кодекс).

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Съгласно полското право не се предвиждат конкретни правила относно ограниченията на вида доказателства, които могат да бъдат събрани чрез видеоконферентна връзка, а само се изисква естеството на доказателството да не изключва такава възможност (член 235, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс). Всъщност на практика събирането на определени доказателства чрез видеоконферентна връзка (напр. доказателства за визуална проверка) може да се окаже невъзможно или значително затруднено. Окончателната преценка е предоставена на съда.

Председателстващият съдия може да разпореди провеждането на публично изслушване, като се използват технически средства, позволяващи провеждането му от разстояние (дистанционно изслушване), при условие че това не е възпрепятствано от естеството на дейностите, които ще се извършат по време на изслушването, и че провеждането на дистанционно изслушване гарантира пълна защита на процесуалните права на страните и правилното протичане на производството. В този случай съдиите и съдебният секретар присъстват в съдебната зала, а другите лица, които присъстват на заседанието, не е необходимо да присъстват в помещенията на съда. Записът на изображението и звука от процесуалните дейности, които се провеждат в съдебната зала, се изпраща на мястото, където се намират участниците в съдебното заседание, които са заявили намерението си да участват дистанционно, както и от мястото, където се намират тези участници, до сградата на съда, провеждащ производството (член 151, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Ако съдебното заседание се провежда чрез видеоконферентна връзка, разпитваното лице и другите страни в производството, които не са в съдебната зала, може да присъстват в помещенията на друг съд или на друго място.

Лице, което присъства на дистанционна среща извън помещенията на съда, е длъжно да информира съда за мястото, на което се намира, и да положи всички усилия, за да гарантира, че условията на мястото му на пребиваване му са съвместими с достойнството на съда и не му пречат да извършва процесуалните действия, в които лицето участва. Ако информацията бъде отказана или ако поведението на това лице поражда основателни съмнения относно правилното протичане на процесуалните действия, в които то участва дистанционно, съдът може да призове това лице да се яви в съдебната зала.

По искане на председателстващия съдия лице, което присъства на дистанционно заседание, трябва да предостави информация за мястото, на което се намира, и за лицата, които го придружават.

Когато в производството участва лице, което е лишено от свобода, заедно с него участват и представител на администрацията на затвора или на ареста в досъдебното производство, представител на лицето, ако има такъв, и устен преводач, ако има назначен такъв.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

По правило протоколът от заседанието се изготвя с помощта на звукозаписна техника или оборудване за запис на изображения и звук. В този случай заседанието чрез видеоконферентна връзка също се записва служебно от съда. Въпреки това, когато протоколът от заседанието е изготвен само в писмена форма (напр. при липса на подходящи съоръжения в съдебната зала), процесуалните действия, извършени на заседанието, включително тези, извършени чрез видеоконферентна връзка, не се записват, а се описват в протокола. В този случай обаче е възможно страна да запише хода на заседанието с помощта на звукозаписно устройство (например мобилен телефон с функция диктофон). Съгласието на съда не е необходимо, страната е задължена само да уведоми съда за намерението си да запише звука.

Записът на изображението и звука от процесуалните дейности, които се провеждат в съдебната зала, се изпраща на мястото, където се намират участниците в съдебното заседание, които са заявили намерението си да участват дистанционно, както и от мястото, където се намират тези участници, до сградата на съда, провеждащ производството.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

a) В случай на интервю по членове 12—14 правилото е, че интервюто се провежда на полски език. Съгласно полското право не се предвижда възможност за провеждане на заседания пред полски съд на език, различен от полски.

б) В случай на директно събиране на доказателства съгласно членове 19—21 молещият съд определя езика, на който се провежда изслушването. Въпреки това, в съответствие с член 19, параграф 4 от Регламент 2020/1784, полският централен орган може да наложи условието изслушването да се проведе на полски език или да бъде осигурен превод на полски език. Това се отнася по-специално за хипотезата, посочена в член 19, параграф 4 и параграф 2 от Регламента, т.е. когато полски съд участва в директно събиране на доказателства.

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

В случай на изслушване в съответствие с членове 12—14 устният преводач се осигурява от полския съд като замолен съд. В правилата не се съдържа уточнение къде трябва да се намира устният преводач, освен когато лицето, което се нуждае от устен преводач, е лишено от свобода (вж. точка 4 по-горе).

Когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента, молещият съд осигурява устен преводач. Молещият съд също така решава къде да бъде устният преводач по време на изслушването. Съгласно член 19, параграф 4 от Регламент 2020/1783 полският централен орган може да наложи условието устният преводач да се намира на определено място.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

a) В случай на устно изслушване в съответствие с членове 12—14 полският съд, като замолен съд, уведомява лицето, което трябва да бъде изслушано, за датата и мястото на изслушването чрез връчване на призовката в съответствие с полското законодателство (по-специално членове 131—147 от Гражданския процесуален кодекс), на практика най-често с препоръчана поща. Уведомлението следва да бъде изпратено не по-късно от 7 дни преди насрочената дата на заседанието. По изключение този срок може да бъде съкратен до 3 дни (член 149 от Гражданския процесуален кодекс). На практика това означава, че датата на заседанието трябва да бъде определена приблизително един месец предварително. Съдът може да уведоми лицето и по друг начин, който прецени за най-подходящ (например по телефон или електронна поща), ако счете това за необходимо, за да се ускори разглеждането на делото. Съгласно член 149¹ от Гражданския процесуален кодекс съдът може да призове страните, свидетелите, вещите лица или други лица по начин, който счита за най-подходящ, ако счете това за необходимо за ускоряване на разглеждането на делото. Така направената призовка поражда предвидените в Кодекса последици, ако е ясно, че адресатът е бил уведомен в сроковете, предвидени в член 149, параграф 2. Тези разпоредби дават възможност за призоваване пред съд по начин, различен от начина на връчване на призовка, предвиден в членове 131—147 от ГПК. В тях обаче не се определят тези други методи. Това означава, че освен законоустановените способи за призоваване, съдът може да използва всички възможни средства за призоваване, като обаждане по телефон (включително изпращане на SMS), факс, електронна поща и др.

б) В случай на директно събиране на доказателства съгласно членове 19—21 задължението за уведомяване за датата и мястото на изслушването е на молещия съд, който прилага националното си право. В случай че организирането на изслушването изисква сътрудничество с полски съд (напр. за осигуряване на участието на съда в изслушването или дори за осигуряване на помещенията и съоръженията, необходими за видеоконферентната връзка), молещият съд трябва да вземе предвид наличието на оборудване и персонал от полска страна при определяне на датата на изслушването. Тази наличност варира значително и следва да бъде определяна за всеки отделен случай.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

В съответствие с правилата, определени в член 22 от Регламент 2020/1783, полските съдилища изискват възстановяване на посочените разноски и искат авансово плащане за разноските за заключение на вещо лице. Другите разноски, свързани с използването на видеоконферентна връзка, се поемат от Полша.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Молещият съд е длъжен да информира лицето, което трябва да бъде интервюирано, че интервюто може да се проведе само на доброволна основа, без да се прибягва до принудителни мерки. Когато полски съд участва в директното събиране на доказателства, той може да изиска уверение, че интервюто се провежда на доброволна основа (член 19, параграф 2 и член 19, параграф 4 от Регламент 2020/1783).

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Съдът удостоверява самоличността на лицето въз основа на документ, потвърждаващ самоличността му или неговата самоличност и гражданство. По-конкретно: за полски гражданин — лична карта или паспорт; за чужд гражданин — паспорт, документ за задгранично пътуване или друг валиден документ, удостоверяващ самоличността му или неговата самоличност и гражданство. Изслушването на свидетел също започва с въпроси относно самоличността му и отношенията му със страните. Същите изисквания се прилагат mutatis mutandis за лицата, които присъстват на изслушване, провеждано с помощта на технически средства, позволяващи провеждането му чрез средства за комуникация от разстояние извън помещенията на съда.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

В случай на интервю съгласно членове 19—21, ако молещият съд уведоми полския централен орган, че възнамерява да събере свидетелски показания под клетва, централният орган може да поиска текста на тази клетва. Ако клетвата противоречи на основните принципи на полското право, централният орган има право да откаже интервюто или да поиска да се използва текста на клетвата, използван в полското право.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Ако видеоконферентната връзка се осъществява в помещенията на полски съд, полски затвор или място на задържане в досъдебно производство, тези институции предоставят специализирани видеоконферентни услуги. Данните за контакт на отговорното лице се съобщават на молещия съд като част от техническите договорености, предхождащи видеоконференцията.

Председателстващият съдия може да разпореди лишено от свобода лице да участва в процесуални дейности само в контекста на дистанционно заседание. В такъв случай в заседанието участват от разстояние представител на администрацията на затвора или на ареста в досъдебното производство, представител на лицето, ако има такъв, и устен преводач, ако има назначен такъв. Тази разпоредба се прилага mutatis mutandis за лицата, които подлежат на терапевтични процедури въз основа на отделни разпоредби (член 151, параграф 4 от Гражданския процесуален кодекс).

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

По принцип съгласно полското право не се изисква такава допълнителна информация. Ако обаче е необходима допълнителна информация (например по отношение на технически договорености с полския съд), тя трябва да бъде написана на полски език или придружена от превод на полски език. Видеоконференциите (дистанционни изслушвания) са разрешени, при условие че това не е възпрепятствано от естеството на дейностите, които ще се извършат по време на изслушването, и че провеждането на дистанционно изслушване гарантира пълна защита на процесуалните права на страните и правилното протичане на производството. В този случай съдиите и съдебният секретар присъстват в съдебната зала, а другите лица, които присъстват на заседанието, не е необходимо да присъстват в помещенията на съда.

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Съгласно португалското право съдията от молещия съд трябва да събере доказателствата от лицата, изслушвани чрез видеоконферентна връзка, директно, без намесата на съдията от замоления съд. Това е правилото по отношение на национални дела, в които се провежда разпит чрез видеоконферентна връзка. Същата процедура се прилага при трансгранични дела, в рамките на които съдът на молещата държава членка иска разпитът да се проведе чрез видеоконферентна връзка съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г.

Друга възможност при трансгранични дела е съдът на молещата държава членка да поиска разпитът да се проведе чрез видеоконферентна връзка съгласно членове 12—14 от посочения по-горе регламент.

Основните национални процесуални норми, уреждащи събирането на доказателства чрез видеоконферентна връзка от вещи лица, свидетели и страни по делото, са следните:

Вещи лица

Вещи лица, работещи в учреждения, лаборатории или официални служби, се изслушват чрез телеконференция на работното им място (член 486, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс — Código de Processo Civil).

Свидетели

Свидетели, пребиваващи извън района, в който се намира съдът, може да бъдат изслушани с помощта на техническо оборудване, което позволява аудио- и визуална комуникация в реално време от съда или регистрираните общински или енорийски учреждения, или друга обществена сграда в района, в който пребивават (член 502 от Гражданския процесуален кодекс).

В деня на разпита свидетелите удостоверяват самоличността си пред длъжностното лице на съда или държавния служител от учреждението, в което ще дават свидетелските си показания, но от този момент нататък разпитът се провежда от съдията, който разглежда делото, и от представителите на двете страни, чрез техническо оборудване, позволяващо аудио- и визуална комуникация в реално време, без необходимост от намеса на съдията от мястото, където се дават свидетелските показания.

Без да се засягат разпоредбите на международни или европейски актове, свидетелите, пребиваващи в чужбина, дават показания с помощта на техническо оборудване, позволяващо аудио- и визуална комуникация в реално време, когато са на разположение необходимите технологични средства по местопребиваване на свидетелите.

За дела, които се разглеждат в съдилища в метрополните области на Лисабон и Порто, разпит с помощта на техническо оборудване, позволяващо аудио- и визуална комуникация в реално време, не се провежда, ако свидетелят пребивава в съответната метрополна област.

Когато обаче за лицето, което трябва да даде показания, е невъзможно или изключително трудно да се яви в съда своевременно, съдията може да реши, със съгласието на страните, евентуални разяснения, които са необходими, за да се вземе правилно решение по делото, да бъдат дадени по телефона или чрез друго средство за пряка комуникация между съда и лицето, даващо показания, при условие че естеството на фактите, които подлежат на разследване или разясняване, е съвместимо с процедурата (член 520 от Гражданския процесуален кодекс).

Страни

Правилата за даване на показания чрез телеконференция, определени в член 502 от Гражданския процесуален кодекс се прилагат за страни, пребиваващи извън областта или — за автономните региони — извън съответния остров (член 456 от Гражданския процесуален кодекс).

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Не са определени конкретни ограничения. Португалското право позволява чрез видеоконферентна връзка да бъдат изслушвани свидетели, страни и вещи лица, както е предвидено в цитираните по-горе правни норми.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Вж. отговора на предишния въпрос.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Общото правило е, че лицето трябва да бъде изслушано чрез видеоконферентна връзка в съда. Вещи лица, работещи в официални служби, обаче могат да бъдат изслушвани чрез видеоконферентна връзка на работното си място. По изключение, в случаите, предвидени в член 520 от Гражданския процесуален кодекс (цитиран в отговора на въпрос 1), съдът може да изслуша чрез видеоконферентна връзка лице, което се намира на място, различно от съда.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Да, изслушванията чрез видеоконферентна връзка винаги се записват, като се използва съществуващата система за звукозаписи на съдилищата, както е предвидено в член 155 от Гражданския процесуален кодекс на Португалия.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Когато Португалия е замолената държава членка, езикът на изслушването е различен, в зависимост от обстоятелствата:

а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламент (ЕС) 2020/1783 се използва португалски език. Ако трябва да бъдат изслушани чужди граждани, те могат да говорят на различен език, ако не знаят португалски. В този случай молещият съд трябва да уведоми замоления съд за този факт, за да може последният да осигури присъствието на устен преводач в замоления съд;

б) когато исканията са отправени съгласно членове 19—21 от Регламент (ЕС) 2020/1783 използваният език е този, който е предвиден в националното законодателство на държавата членка, в която се намира молещият съд. Ако трябва да бъдат изслушани лица, които не говорят този език, молещият съд може, в съответствие с националното си законодателство, да осигури присъствието на устен преводач в молещия съд. Молещият съд може също така да поиска от дадения (замолен) португалски съд да осигури присъствието на устен преводач в замоления съд.

Във всеки от случаите, посочени в букви а) и б), в които съществува необходимост от присъствие на устен преводач в съда на замолената държава членка, замоленият съд иска от съда на молещата държава членка да заплати дължимото на устния преводач възнаграждение, както е предвидено в член 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/1783.

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Тази информация вече е предоставена в отговора на въпрос 6.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

В португалското право процедурата, която се прилага за процеса на изслушване и призоваване на лица в съда, по същество е определена в член 7, параграф 3, член 172, параграфи 5 и 6, член 220, член 247, параграф 2, член 251, параграф 1 и членове 417, 507, 508 и 603 от Гражданския процесуален кодекс на Португалия.

По принцип отговорност на деловодството на съда е да уведоми, по собствена инициатива, свидетелите, вещите лица, страните и техните представители кога трябва да се явят на съдебно заседание съгласно разпореждане на съда. По-специално, когато дадена страна изисква снемането на показания от свидетел чрез видеоконферентна връзка, деловодството на съда отговаря за призоваването на свидетеля.

Уведомленията за целите на призоваването на свидетели, вещи лица и други странични участници в делото (например устен преводач или технически консултант) в съда се изпращат с препоръчана поща, като се посочват датата, мястото и целта на явяването в съда. Уведомленията се считат за връчени дори ако получателят откаже да приеме писмото; раздавачът на пощенската служба трябва да отбележи това обстоятелство.

Уведомленията за целите на призоваването на дадена страна да се яви в съда или да даде свидетелски показания се изпращат с препоръчана поща и са адресирани до съответната страна, като в тях се посочват датата, мястото и целта на явяването в съда. В този случай, ако страната е назначила адвокат или ако тя е представлявана едновременно от адвокат и правен консултант, те също трябва да бъдат уведомени.

Представителите на страните се уведомяват по електронен път съгласно член 25 от Министерска заповед за изпълнение (Portaria) № 280/2013 от 26 август 2013 г. Информационната система удостоверява датата, на която е издадено уведомлението.

В закона не се предвижда изрично колко време преди началото на изслушването трябва да се направи уведомлението. Във всеки от посочените по-горе случаи уведомлението се смята за връчено на третия ден след неговото вписване или електронно издаване. Ако третият ден е неработен ден, уведомлението ще се смята за връчено на първия следващ работен ден. От практически съображения следователно е необходимо да се спазва поне този срок на предизвестие по отношение на датата на изслушването, за да може уведомлението да се смята за надлежно връчено.

В спешни случаи свидетели, вещи лица, други странични участници в делото, страните или техните представители могат да бъдат призовани (или призовките им да бъдат оттеглени) с телеграма, по телефона или чрез други подобни далекосъобщителни средства. Контактът по телефона винаги се документира в протокола по делото и е последван от потвърждение в някаква писмена форма.

Ако лице, което е следвало да се яви в съда, не го направи, то трябва да обоснове своето отсъствие на самото изслушване или в срок от 5 дни (календарни дни, но ако последният ден е неработен, крайният срок се удължава до следващия работен ден).

В случай на неявяване португалското право определя следните принудителни мерки. Неявил се свидетел, който е бил надлежно уведомен и не е обосновал отсъствието си в рамките на законовия срок, се осъжда да заплати глоба и съдията може да нареди принудителното му явяване. Тези наказания не се прилагат, ако делото е било отложено по причини, различни от неявяването на свидетеля. Неявилото се вещо лице или друг страничен участник в делото, който е бил надлежно уведомен и не е обосновал отсъствието си в рамките на законовия срок, се осъжда да заплати глоба. Неявила се страна, която е била надлежно уведомена и не е обосновала отсъствието си в рамките на законовия срок, се осъжда да заплати глоба и отказът ѝ може да се изтълкува свободно от съда за доказателствени цели. Освен това, ако съдът прецени, че отказът на страната да се яви прави невъзможно освобождаването ѝ от тежестта на доказване, той може да обърне тежестта на доказване.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Използването на видеоконферентна връзка не е свързано с никакви разходи.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Когато португалски съд е молещата страна по искане съгласно член 19 от Регламент (ЕС) 2020/1783, той призовава по пощата лицето, което подлежи на изслушване, да се яви в определения съд в другата (замолена) държава членка, като използва един от методите, посочени в отговора на въпрос 8, в зависимост от случая. Тази възможност за уведомяване по пощата е предвидена в член 14 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 от 13 ноември 2007 г. Лицето, което трябва да бъде изслушано, бива информирано в уведомлението, че явяването му е на доброволен принцип.

Когато португалският съд е замолената страна, отговорност на молещия съд е да уведоми лицата, които подлежат на изслушване, и да ги информира, че явяването им е на доброволен принцип.

По взаимно договаряне между молещия и замоления съд уведомяването на лицето, което подлежи на изслушване, и информацията, че това става на доброволен принцип, може да се извърши от съда на замолената държава членка. На практика това може да се случи, независимо дали португалският съд е молещата или замолената страна.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

В определеното за разпита време служителят на съда проверява дали лицето, което трябва да бъде разпитано, се е явило, и информира провеждащия разпита съдия или молещия съд, ако последният води разпита директно.

Ако разпитът се води от португалски съдия, след началото на заседанието и преди лицето да започне с даването на показания, се предприемат следните стъпки: i) лицето, което дава показания, свидетелят или вещото лице полагат клетва пред съдията; ii) съдията задава предварителни въпроси за установяване на самоличността на изслушваното лице.

Съдията е този, който води предварителния разпит, за да установи самоличността на изслушваното лице, като му задава въпроси за неговото име, професия, адрес, семейно положение и други подробности, които съдията може да сметне за необходими за установяването на самоличността.

Също така съдията пита изслушваното лице дали е роднина, приятел или противник на всяка от страните и дали има пряк или косвен интерес от делото, с цел да оцени надеждността на показанията му.

Ако по време на предварителния разпит съдията установи, че свидетелят е негоден или че не е правилният човек, който трябва да бъде разпитан, той не му позволява да даде показания. Свидетел е негоден, ако въпреки че не е възпрепятстван от психическа аномалия, не разполага с естествените способности (физически или психически възможности) да даде показания.

Предварителният разпит също така позволява на съдията да провери следните случаи, в които съгласно Гражданския процесуален кодекс на Португалия свидетелите или страните могат да откажат да дадат показания.

Следните лица могат да откажат да дадат показания (освен в производства, насочени към удостоверяване на раждането или смъртта на дете) в съответствие с член 497 от Гражданския процесуален кодекс на Португалия:

а) възходящи в случаи, засягащи техните низходящи, осиновители в случаи, засягащи техните осиновени деца, и обратното;

б) свекър/тъст или свекърва/тъща в случаи, засягащи техните зетьове или снахи, и обратното;

в) съпрузи или бивши съпрузи в случаи, засягащи другия съпруг или бивш съпруг;

г) всеки, който съжителства или е съжителствал на семейни начала с която и да е от страните по делото.

Задължение на съдията е да информира лицата, посочени в изброените по-горе букви, че имат право да откажат да дадат показания.

Лицата, обвързани с опазване на професионална тайна, на тайна в качеството си на държавни служители или на държавна тайна, трябва да бъдат освободени от задължението да дават показания във връзка с факти, попадащи в обхвата на задължението за опазване на професионална тайна. В тези случаи съдията проверява легитимността на извинението и, ако сметне това за необходимо, отменя задължението им за опазване на тайна.

Страните могат да дават само показания, свързани с лични факти. В гражданско дело не е допустимо свидетелските показания на дадена страна да насочват към престъпни или неправомерни действия, по отношение на които страната е подсъдима в наказателно дело.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Съгласно португалското право:

• преди да снеме показанията, съдията разяснява на изслушваното лице какво е моралното значение на клетвата, която то предстои да положи, и задължението му да бъде вярно на истината, както и го предупреждава относно санкциите, приложими за даването на неверни показания;
• след това съдията иска от свидетеля да положи следната клетва: „Кълна се в честта си да кажа цялата истина и нищо друго освен истината.“
• отказът да се положи клетва е равносилен на отказ да се дадат показания; освен ако не са обосновани, и двете действия са наказуеми като проява на неуважение към съда и съдията следва да наложи на лицето съответното наказание.

Когато съд на друга държава членка събира директно доказателства от Португалия чрез видеоконферентна връзка в съответствие с членове 19—21 от Регламент (ЕС) 2020/1783, съдът на молещата държава членка трябва да уведоми дадения (замолен) португалски съд относно следните данни за самоличността на лицето, което предстои да даде показания: име, професия, адрес, семейно положение и друга информация, която счита за необходима за целите на установяване на самоличността; качеството, в което ще бъде изслушано лицето (например страна, свидетел, вещо лице, технически консултант); езика, който лицето говори; и дали е необходимо да се осигури присъствието на устен преводач в замоления съд.

Тези подробности са необходими, за да може даденият (замолен) португалски съд, от една страна, да предприеме мерки за осигуряването на устен преводач и, от друга страна, да провери присъствието на лицето, което подлежи на разпит, в определеното за видеоконферентната връзка време.

Тъй като обаче португалският съдия не се намесва в хода на производството, клетвата трябва да бъде положена чрез видеоконферентна връзка пред съдията от съда на молещата държава членка. Същото важи и за предварителния разпит, в случай че такъв се провежда, и за въпросите, свързани с годността или отказа от даване на свидетелски показания, или освобождаването на свидетели от даване на свидетелски показания, които се разглеждат под ръководството на съдията на молещия съд, в съответствие с гражданското процесуално право на молещата държава членка, както е предвидено в член 19, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2020/1783.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Молещият и замоленият съд (след определянето на последния от централния орган) следва да установят пряк контакт помежду си за насрочване на видеоконферентната връзка и следва също така да уговорят дата за провеждане на предварително тестване на системата.

От практически съображения, когато това е възможно, е за предпочитане тестването да се осъществи преди уведомяването на свидетеля; за тази цел датата на тестването следва да бъде насрочена достатъчно по-рано, за да се даде възможност за своевременно уведомяване на свидетеля.

В деня на тестването и в деня на изслушването чрез видеоконферентна връзка във всяко от съдилищата следва да присъстват ИТ техник, техник по далекосъобщения или длъжностно лице на съда с подходящи познания.

В Португалия Институтът за финансово управление и инфраструктура на правосъдието (Instituto de Gestão Financeira e Estruturas da Justiça — IGFEJ) разполага със специален екип, който се занимава с провеждането на видеоконферентни връзки в съда.

По организационни причини, когато е възможно, IGFEJ следва да бъде уведомен за датата на тестването и на изслушването три дни предварително. Това позволява на IGFEJ да провери дали са изпълнени необходимите технически условия за видеоконферентната връзка, да се намеси незабавно в случай на евентуални трудности в комуникацията между съдилищата и да наблюдава тестовите видеоконферентни връзки.

Насрочване на видеоконферентна връзка в друга държава членка по искане на португалски съд

Даденият (молещ) португалски съд трябва най-напред да поиска от IGFEJ да създаде необходимите технически условия за видеоконферентната връзка, да се намеси за преодоляване на евентуални трудности в комуникацията между съдилищата и да наблюдава тестовите видеоконферентни връзки.

С цел да се преодолеят техническите трудности, португалският съд иска от съда на замолената държава членка също така да посочи лице, което отговаря за предоставянето на услугата за видеоконферентна връзка, да наблюдава провеждането на тестването и/или да осигури необходимата техническа помощ в сътрудничество с португалските техници.

Когато португалските съдилища са молещата страна, те често търсят съдействието на звеното за контакт на ЕСМГТД (Европейската съдебна мрежа по граждански и търговски дела) в Португалия, което се свързва директно със замолените съдилища за насрочването на тестване и видеоконферентна връзка. Когато бъде уведомено за наличието на евентуални технически трудности, звеното за контакт се свързва директно с екипите, отговорни за видеоконферентната връзка във всяка една от участващите държави членки, като иска от тях да осигурят необходимите връзки и да направят съответните информационни или технически корекции, и информира съответно участващите съдилища. Това създава възможности за преодоляване на езиковата бариера и за успешно провеждане на видеоконферентната връзка.

Насрочване на видеоконферентна връзка в португалски съд по искане на друга държава членка

В Португалия Генерална дирекция „Правораздаване“ (Direcção-Geral da Administração da Justiça — „DGAJ“) е централният орган, който отговаря за получаването и приемането на искания от друга държава членка по член 19 от Регламент (ЕС) 2020/1783. След като искането бъде прието, DGAJ посочва на съда на молещата държава членка (замоления) португалски съд, където ще се проведе видеоконферентната връзка. След като това бъде направено, молещият и замоленият съд трябва директно да договорят помежду си датите за провеждане първо на тестването, а след това и на изслушването чрез видеоконферентна връзка.

В качеството си на централен орган DGAJ улеснява директния контакт между молещия и замоления съд, както и контакта с екипа на IGFEJ за поддръжка на видеоконферентната връзка, с цел преодоляване на евентуални технически трудности. Освен това звеното за контакт на ЕСМГТД в Португалия може също така да улесни необходимите контакти, ако бъде помолено да го направи.

В пряк контакт помежду си съдилищата запазват помещение за видеоконферентната връзка и назначават персонала, който ще осъществи техническите връзки и наблюдението на видеоконферентната връзка съответно в молещия и замоления съд. В Португалия по принцип се избира длъжностно лице на съда с подходящи познания, за предпочитане придружавано от ИТ техника на португалския съд.

Когато видеоконферентната връзка се осъществява през интернет протокол (IP), това задължително се прави от Португалия. За тази цел португалският съд иска IGFEJ предварително да разкрие външна връзка.

Когато видеоконферентните връзки се осъществяват през телефонна линия (ISDN), връзката с португалските съдилища може да бъде осъществена от съдилища в други държави членки.

При възникване на технически трудности необходимата помощ може да бъде предоставена от ИТ техник от португалския съд или от техник на IGFEJ.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

При отправяне на искане за провеждане на видеоконферентна връзка в поле 12 на формуляр Л молещият съд следва да посочи, че желае показанията да бъдат снети с помощта на комуникационната технология, определена във формуляр Н, като и двата са приложени към Регламент (ЕС) 2020/1783. От своя страна формуляр Н следва да съдържа:

1. Технически подробности относно използваното от молещия съд оборудване за видеоконферентна връзка, а именно:

• използвания протокол за комуникация (например H.323, H.320);
• видеопротоколи (например H.261, H.263 и H.264);
• аудиопротоколи (например G.711a, G.711u, G.722, G.729);
• протокол за споделяне на съдържание, ако е необходимо [например H.239 или BFCP (SIP)];
• сигурност: H.235 и съответното поддържано криптиране;
• максималната поддържана ширина на честотна лента;
• Standalone, MCU или Gateway оборудване;
• ако се използва MCU или Gateway, дали има IVR.

2. Информация относно ISDN и/или публичната IP връзка на съда.

Техническите подробности за видеоконферентната връзка са следните:

използван протокол за комуникация: H.323

Сигурност: H.235 AES.

Максимална поддържана ширина на честотна лента: 256kbps

3. Искане за насрочване на тестова видеоконферентна връзка преди даването на показания.

4. Име и данни за директна връзка (телефон, факс и електронна поща) на лицето, което ще осигурява поддръжката за видеоконферентната връзка (за предпочитане длъжностно лице на съда, съвместно с ИТ или далекосъобщителен техник, който осигурява поддръжката за съда).

5. Като алтернатива на ISDN или IP връзки и за да се преодолеят ограниченията за комуникация, произтичащи от настройките на мрежата и защитната стена, инсталираното в съдилищата оборудване позволява използването на платформи като Webex, Zoom, Teams или Skype за видеоконферентни връзки.

В този случай участващите във видеоконферентната връзка съдилища следва предварително да се споразумеят относно платформата, която да се използва, тъй като съдебният служител в Португалия ще трябва да поиска от местния ИТ техник да инсталира необходимия софтуер на оборудването за видеоконферентна връзка.

При всички случаи винаги трябва предварително да се изисква тестване на връзката, за да се установи дали е необходима техническа намеса.

Връзки по темата

Граждански процесуален кодекс

Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 г.

Бележка

Звеното за контакт на ЕСМ, съдилищата или други образувания и органи не са обвързани от информацията, съдържаща се в настоящия информационен документ. Също така все още е необходимо да се прочетат действащите правни текстове. Те подлежат на редовно актуализиране и еволюционно тълкуване от съдебната практика.

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Въпреки че словашкото право не предвижда специални правила, разрешаващи събирането на доказателства с участието на съда в молещата държава членка, не съществуват разпоредби, които да забраняват това. Съгласно процесуалните правила съдилища събират доказателства по време на изслушване, а също така, когато е приложимо, извън изслушванията (раздел 188 от Гражданския процесуален кодекс (Civilný sporový poriadok). Със съгласието на страните съдът може да проведе изслушване чрез видеоконференция или друга комуникационна технология. (Раздел 175 от Гражданския процесуален кодекс). По принцип страните имат право да присъстват при събирането на доказателствата.

Няма специални процедури за събиране на доказателства чрез видеоконференция (с изключение на описаните по-горе процедури). Поради това се прилагат само Регламентът относно събирането на доказателства (Nariadenie o výkone dôkazu), Гражданският процесуален кодекс и Правилникът за работата на административните и канцеларските служби в съдилищата (Spravovací a kancelársky poriadok pre súdy) (след 2015 г. Указ № 543 на Министерството на правосъдието на Словакия от 11 ноември 2005 г. относно правилника за работата на административните и канцеларските служби в районните съдилища (okresné súdy), окръжните съдилища (krajské súdy), специализирания съд (Špeciálny súd) и военните съдилища (vojenské súdy).

Всички останали въпроси трябва да бъдат решавани по договаряне между съответните съдилища с помощта на Европейската съдебна мрежа (ЕСМ).

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

В словашкото право не се предвиждат ограничения относно вида на лицата, които могат да бъдат разпитвани чрез видеоконференция. Съгласно раздел 187 от Гражданския процесуален кодекс всичко, което може да допринесе за правилното изясняване на делото и което е получено по законен начин, може да служи като доказателство. По-специално лицата, които могат да бъдат разпитани, са страните, свидетелите и вещите лица.

Съгласно раздел 203 от Гражданския процесуален кодекс при събирането на доказателства трябва да се спазва задължението за опазване на поверителността на класифицираната информация.

Съгласно раздел 38 от Гражданския процесуален кодекс, ако страната е малолетно или непълнолетно лице, съдът взема под внимание неговото мнение. Мнението на малолетното или непълнолетното лице се установява от съда чрез неговия законен представител или компетентния орган за социална закрила на децата и социална опека, или чрез разпит на малолетното или непълнолетното лице, включително без присъствието на родителите. Специфичните ограничения очевидно ще зависят от възрастта на детето и от метода, който съдът е избрал за провеждане на разпита.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Никакви, с изключение на ограниченията, свързани с доказателствата (факта, че е невъзможно да се извърши претърсване на помещения чрез видеоконференция и т.н.).

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Доказателствата обикновено се събират по време на изслушване (раздел 188 от Гражданския процесуален кодекс) и изслушванията обикновено се провеждат в сградата на съда (раздел 25 във връзка с раздел 35 от Правилника за работата на административните и канцеларските служби в съдилищата). По технически причини провеждането на разпит на друго място би било трудно.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Апаратурата за видеоконференция може също и да записва видеоконференциите. Независимо от това, по силата на условията в раздел 175 от Гражданския процесуален кодекс, устно изслушване чрез видеоконференция може да се осъществи само със съгласието на страните. Този запис се съхранява на информационен носител, който е част от материалите по делото.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Този въпрос не се отнася изрично до събирането на доказателства в чужбина или чрез видеоконференция. Съгласно общите правила за провеждане на изслушвания съгласно членове 12—14 изслушванията в съда в Словакия винаги се провеждат на официалния език и при необходимост се осигуряват устни преводачи.

Ако съдът събира доказателства директно съгласно членове 19 и 20, той прави това на своя собствен език.

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Ако изслушването се провежда чрез видеоконферентна връзка в съответствие с членове 12—14 и има нужда от устен превод (например съдът разпитва френски гражданин, живеещ в Словашката република), словашкият съд ще осигури присъствието на устен преводач, но ще поиска възстановяване на разходите от молещия съд в съответствие с член 22, параграф 2 от регламента. Когато се провежда видеоконферентна връзка в съответствие с член 19, централният орган съгласува реда и условията с молещия съд и предлага молещият съд да осигури присъствието на преводач, ако е необходимо. Информация за устните преводачи в Словакия може да бъде намерена на уебсайта на Министерството на правосъдието на Словашката република.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

В словашкото право не са предвидени специални разпоредби, които да уреждат тези въпроси. Прилагат се общите правила за провеждането на заседания и призоваването на свидетели и страни. Съдът обикновено събира доказателства по време на съдебно заседание (раздел 188 от Гражданския процесуален кодекс) и призовките за явяване на съдебно заседание трябва да бъдат връчени с достатъчно предизвестие, за да се спази законоустановеният срок за подготвяне на съдебното заседание. В раздел 46, параграф 3 от Правилника за работата на административните и канцеларските служби в съдилищата се уреждат изискванията по отношение на призовките. Призовката за явяване на съдебно заседание трябва да бъде връчена „по правило най-малко пет дни преди датата, на която трябва да се проведе съдебното заседание“ (раздел 178, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс).

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Съдилищата в Словакия не начисляват такси за провеждането на видеоконференции.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

В словашкото право не са предвидени специални разпоредби, с които да се уреждат тези въпроси. По принцип в началото на заседанието съдът трябва да информира лицето относно неговите процесуални права и задължения, освен ако лицето не е представлявано от адвокат или страна по делото е държавата, държавен орган или юридическо лице, представлявано от лице с юридическо образование (раздел 160 от Гражданския процесуален кодекс).

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

В словашкото право не са предвидени специални разпоредби, с които да се уреждат тези въпроси във връзка с провеждането на видеоконференции. Конкретната процедура ще се решава с ad hoc споразумение между съответните съдилища. Очевидно е, че се прилагат общите разпоредби за проверка на самоличността на лице, чиито показания се снемат (раздел 200 от Гражданския процесуален кодекс). [Съдът] проверява данните от личната карта или паспорта. В началото на заседанието трябва да се установят самоличността на свидетеля, както и всички обстоятелства, които биха могли да повлияят на неговата надеждност (семейни отношения и т.н.).

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Словашкото право съдържа специални разпоредби за уреждането на тези въпроси само по отношение на наказателните, но не и на гражданските производства.

Съгласно раздел 196, параграф 2 от Гражданския процесуален кодекс в началото на всяко заседание съдилищата обаче дават указания на свидетелите относно значението на свидетелските показания и правата и задълженията на свидетелите (да казват истината, без да премълчават нищо), както и относно наказателните последици при лъжесвидетелстване.

Ако молещият съд поиска изслушване на свидетел, вещо лице или страна под клетва в съответствие със своето законодателство, това не се счита за противоречащо на словашкия обществен ред (ordre public). Текстът на клетвата може да бъде намерен в Закона за международното частно право и процес (член 58б от Закон № 97/1963).

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Всички съдилища в Словакия разполагат с администратор, с когото може да се осъществи връзка, за да се планира провеждането на тестването на видеовръзката, датата на заседанието и т.н. Администраторът е обучен да работи с апаратурата за видеоконференция. Ако възникнат проблеми, администраторът може да се свърже с техническото лице на съда и да организира присъствието му в деня на заседанието.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

Изискват се необходимата техническа информация за установяването на връзка с апаратурата на молещия съд и, когато е приложимо, информация за устния преводач.

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

И двете процедури са възможни. В искането следва ясно да се посочва коя от процедурите молещият съд има предвид.

Когато исканията са направени съгласно членове 12—14 от Регламента, при изслушването се прилагат разпоредбите на Кодекса на съдопроизводството, отнасящи се до събирането на доказателства.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Няма такива ограничения в гражданските или търговските дела. Свидетели, вещи лица и страни могат да бъдат изслушвани чрез видеоконферентна връзка.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Няма ограничения.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Не.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Записът на показанията, снети чрез видеоконференция не е забранен, но не всички съдилища разполагат с необходимата апаратура. При подаването на искането следва да се отправи отделно запитване по този въпрос.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Когато исканията са направени съгласно членове 12—14, изслушването се извършва на фински или шведски език. В случай на директно събиране на доказателства по членове 19—21молещият съд избира езика, който да се използва.

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Когато искането е направено съгласно членове 12—14, осигуряването и местоположението на устните преводачи може да се договори между молещия съд и замоления съд. Когато искането е направено съгласно членове 19—21, молещият съд отговаря за осигуряването на устни преводачи и за решаването къде да се намират те.

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

Когато исканията са направени съгласно членове 12—14, замоленият съд изпраща писмена призовка до лицето, чиито показания ще бъдат снети. В идеалния случай между връчването на призовката и датата на заседанието следва да се предвидят поне от две до три седмици. Когато исканията са направени съгласно членове 19—21, молещият съд е отговорен за връчването на призовката и за предприемането на необходимите действия.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

При разпит на лице съгласно членове 12—14 от Регламента използването на апаратурата за видеоконференция обикновено не създава допълнителни разходи. При разпит на лице съгласно членове 19—21 на място, различно от съда, молещият съд поема отговорността за разходите за видеоконференцията.

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Съд, който е изпратил искане съгласно член 19, параграф 2 от Регламента, трябва да уведоми въпросното лице, че доказателствата се събират на доброволна основа.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

Когато исканията са направени съгласно членове 12—14, замоленият съд установява самоличността на лицето, чиито показания ще бъдат снети, и ако е необходимо, сверява данните с личната карта или паспорта на лицето. Когато исканията са направени съгласно членове 19—21, молещият съд е длъжен да провери самоличността на лицето, чиито показания ще бъдат снети.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

Не се прилагат специални изисквания за полагане на клетва по време на директното събиране на доказателства съгласно членове 19—21. Клетвата се полага в съответствие със законодателството, уреждащо работата на съда, който разпитва свидетеля.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Замоленият съд предоставя името на такова лице за контакт.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

– Молещият съд следва да посочи имената на лицата за контакт както във връзка с техническите въпроси, така и във връзка със специфични за делото (правни) въпроси.

– В искането следва да се съдържат данните за връзка (електронни адреси и/или телефонни номера) на лицата за контакт, които дават възможност за осъществяване на връзка с тях също и по време на съдебното заседание, в случай на проблеми с видеовръзката.

– Ако държавите се намират в различни часови зони, в искането следва да се уточни дали посочените часове са тези на молещата или на замолената държава.

1 Възможно ли е доказателства да бъдат събирани чрез видеоконференция при участието на съд в молещата държава-членка или директно от съд на тази държава членка? Ако да, какви са съответните национални процедури или закони, които се прилагат?

Да, доказателствата могат да бъдат събирани чрез видеоконферентна връзка с участието на съд в молещата държава членка или пряко от съд на тази държава членка.

Съгласно раздел 5 от Закона (2003:493) за Регламента на ЕС относно събирането на доказателства по граждански или търговски дела (наричан по-долу „Регламента относно събирането на доказателства“) доказателствата се събират от районните съдилища (tingsrätter); трябва да се прилагат правилата за събиране на доказателства, предвидени в раздели 8—11 от Кодекса на съдопроизводството (rättegångsbalken), освен ако в Регламента не е предвидено друго.

Следва да се отбележи, че по отношение на случаите, за които Регламентът относно събирането на доказателства не е приложим, съществуват разпоредби в други законодателни актове, например в Закона (1946:816) относно събирането на доказателства за чуждестранен съд.

2 Има ли ограничения относно вида на лицата, които могат да се изслушват чрез видеоконференция ― става ли например въпрос само за свидетели, или по този начин може за бъдат изслушани и други, като вещи лица и страни?

Всяка страна, която трябва да бъде разпитана по дадено дело, може да бъде разпитана чрез видеоконферентна връзка.

3 Какви ограничения, ако има такива, съществуват относно вида на доказателствата, които може да се събират чрез видеоконференция?

Не са наложени конкретни ограничения.

4 Има ли ограничения относно това къде трябва да бъде изслушано лицето чрез видеоконференция ― трябва ли например това да стане в съда?

Събирането на доказателства се извършва от районните съдилища. В друго отношение не са наложени конкретни ограничения.

5 Разрешен ли е записът на изслушванията чрез видеоконференция и, ако е така, има ли на разположение необходимата апаратура за това?

Да, разрешен е, като апаратурата за целта е налична.

6 На какъв език следва да се проведе изслушването: а) когато са отправени искания съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

а) Изслушването трябва да се проведе на шведски език, но съдът може да използва услугите на устен преводач.

б) Това зависи от правилата на молещата държава.

7 Ако са необходими устни преводачи, кой отговаря за намирането им и къде следва да се намират: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

а) За изслушвания в Швеция шведският съд решава дали да присъства устен преводач и ако да, по какъв начин.

б) Молещият съд може, ако е необходимо, да поиска помощ за намиране на устен преводач от правителствените служби, които са централният орган съгласно Регламента за събиране на доказателства. Правителствените служби и молещият съд могат да се споразумеят как устният преводач да присъства на изслушването (член 20, параграф 2 от Регламента за събиране на доказателства).

8 Каква процедура се прилага за организацията на изслушването и за уведомяване на подлежащото на изслушване лице относно времето и мястото на изслушването: а) когато исканията са отправени съгласно членове 12—14 от Регламента относно събирането на доказателства; и б) когато има директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства? Колко време следва да се предостави в двата случая за определянето на датата на изслушването, за да се счита, че лицето е уведомено достатъчно рано?

а) Изпълняващият съд издава призовка за лицето, чиито показания ще бъдат снети. В призовката се посочват времето и мястото на разпита. Въпреки че няма законови изисквания за това колко време трябва да бъде предоставено при определянето на датата на изслушването, на призованото лице трябва да се предостави достатъчно време („предизвестие в разумен срок“), за да се съобрази с призовката.

б) Това зависи от правилата на молещата държава.

9 Какви разходи се полагат при използването на видеоконференция и как трябва да бъдат заплатени те?

Ако шведският съд поиска това, молещият съд трябва да поеме разходите за вещите лица и устните преводачи, разходите, произтичащи от искането за изпълнение в съответствие със специална процедура, както и разходите за комуникационната технология, като например за видеоконференция и телеконференция (вж. член 22, параграф 2 и член 12, параграфи 3 и 4 от Регламента относно събирането на доказателства).

10 Какви изисквания, ако има такива, съществуват като гаранция за това, че лицето, което е директно изслушвано от молещия съд, е било уведомено, че това ще стане на доброволна основа?

Молещият съд трябва да информира засегнатото лице, че събирането на доказателства в съответствие с член 19 от Регламента относно събирането на доказателства се извършва на доброволна основа.

11 Каква процедура съществува за проверка на самоличността на лицето, което ще бъде изслушано?

В тази връзка не съществува специално регламентирана процедура за проверка на самоличността.

12 Какви изисквания за полагане на клетва се прилагат и каква информация е необходима от молещия съд, когато се изисква клетва при директно събиране на доказателства в съответствие с членове 19—21 от Регламента относно събирането на доказателства?

По принцип се прилагат националните правила относно полагането на клетва, като не са определени специални условия или изисквания за информация във връзка с прилагането на член 19.

13 Какви мерки се вземат, за да се гарантира, че на мястото на видеоконференцията има лице за контакт, с което молещият съд може да осъществи връзка, и лице, което е на разположение в деня на изслушването като оператор на апаратурата за видеоконференция, както и за отстраняване на евентуални технически проблеми?

Служители, които са в състояние да работят с оборудването за видеоконферентна връзка, са на разположение във всички съдилища.

14 Каква допълнителна информация се изисква от молещия съд, ако има такава?

Обикновено не се изисква допълнителна информация.